Защо източноевропейците харесват лидери като Орбан?
ЕС пропуща един феномен, обвързван с предишното на Източна Европа. Ако не го разбере, няма да реши и казуса с опърничавите източноевропейци, написа Фолкер Вагенер за Дойче Веле, откакто ръководещата консервативна партия ФИДЕС на премиера Виктор Орбан завоюва безапелационно парламентарните избори в Унгария и трети подред мандат. Така той ще има цялостно болшинство и опция за промени в конституцията.
Кое е общото сред Ангела Меркел и Виктор Орбан? Само едно: и на двамата им следва четвърти мандат във властта. В политическо отношение те не мелят дружно, а Орбан има едно съществено преимущество пред немската канцлерка: на него няма да му се постанова да се преценява с никакви съдружни сътрудници. За това Меркел може единствено да му завижда. Всъщност тя би трябвало да се опасява от него. Защото Орбанова Унгария е нещо като модел за отвод от демократичния консенсус в Европа, открит след 1945 година. Неговата власт съставлява демократично легитимирано еднопартийно ръководство - нещо приблизително сред народна власт с недостатъци и властническия жанр на Путин и Ердоган. Орбан назовава това ръководство "нелиберална народна власт " , акцентира още създателят.
Орбанизмът съществува и отвън рамките на 10-милионната страна. Управляващата в Полша партия "Право и правдивост " с всички сили подражава на унгарския си брат и политически близнак, Чехия и Словакия също не крият благосклонностите си към унгарския модел за коренно преустрояване на страната. Четирите страни образуват Вишеградската група и образуват ядрото на съпротивата против Брюксел, който те упрекват в наставничество.
"Учим се от него ", беше споделил Ярослав Качински за Орбан още през 2016 година. Едва ли е имало други избори в някоя от по-малките страни-членки на Европейски Съюз в последните години, които да са били с сходно значимо значение за връзките сред Западна и Източна Европа, както унгарските. А войнственото предсказване на Оран единствено го удостоверява: 2018 щяла да бъде "годината на огромните борби ", предвижда той. Сега 54-годишният маджарин очевидно се усеща предназначен да поведе нови борби против Брюксел.
Най-голямото предизвикателство след източното разширение
Вавилонското недоразумение сред някои от старите и нови страни-членки на общността, е възел, сложен за разплитане. Изтокът не схваща мултикултурния дух на Запада, камо ли пък да го приема. Погледнато от камбанарията на Запада пък, "Фидес " на Орбан и "Право и правдивост " на Качински са дяснопопулистки партии, които се държат непослушно и неблагодарно по отношение на Европейски Съюз, въпреки да извличат от него единствено изгоди. Едно е ясно: с Орбан е обвързвано най-голямото предизвикателство за Европейски Съюз в най-новата му история, почнала с източното разширение. Орбан е пионерът на еднопартийното ръководство в Европейски Съюз, а в по-глобален мащаб се подрежда до новите бранители на така наречен демократурата (демокрация плюс диктатура) като Путин, Тръмп, Ердоган. Всички те са естествени врагове на това, което в продължение на десетилетия постоянно е споявало Европа: демокрацията, свободата на мненията и печата, правовата държавност.
Силата на Орбан значи уязвимост за Европейски Съюз
Ако победоносният ход на Оран в неговата страна е толкоз огромен, то е и тъй като консервативните партии в Европейския парламент безучастно следят демонтажа на унгарската страна. Европейската национална партия (ЕНП), и най-много най-голямата национална секта вътре в нея - немските консерватори - се нуждаят от гласовете на евродепутатите от "Фидес ", тъй като не желаят социалистите да получат превес в Европарламента. С други думи: ЕНП закриля Орбан по чисто персонални подбуди, а даже и да му насочва някои вяли рецензии, те звучат извънредно неправдоподобно. При това състояние не е чудно, че партията на Орбан можеше да си разреши лукса да се яви на изборите без всякаква стратегия.
Напълно задоволително се оказа посланието "Да защитим Унгария! " – т.е. никакви бежанци. Фолкер Вагенер Фолкер Вагенер Ако Европейски Съюз желае да реши вътрешната си рецесия, той би трябвало да се научи да схваща другите. Например това, че близкото минало на Източна Европа е радикално друго от това на Западна Европа. Склонността към властническо ръководство е доста по-силно изразена в Полша, Унгария или Сърбия, където този управнически жанр е прочут от времената на социализма. Ако авторитаризмът там и през днешния ден още веднъж е на мода, това е своего рода отплата за наложения на тези страни идеологически отвод от национално-държавна еднаквост до 1989 година.
Време е за ходатайство
Източноевропейските страни очевидно изпитват потребността да наваксат това национално развиване, което за изпуснали, преди да се почувстват подготвени да се претопят в европейското единение. А тяхната отбранителна позиция по отношение на бежанците, освен това -мюсюлмани, се изяснява чисто и просто с неналичието на опит в връзките с чужденци. Който е израснал в среда, изцяло друга от тази в един Мюнхен, Копенхаген или Лион да вземем за пример, естествено има голям проблем да одобри налаганата от Запада политическа уместност.
Но без значение от всичко това, договорът си е контракт. Унгария се причисли към Европейски Съюз, Полша - също. Това ги задължава да съблюдават разпоредбите, които им бяха добре известни още преди да влязат в общността. Сега има потребност от ходатайство – още преди страните от Западните Балкани да бъдат признати в Европейски Съюз. Защото те - съвсем без изключение - също симпатизират на Орбан и сие. Европейски Съюз го чакат нови главоболия!
Кое е общото сред Ангела Меркел и Виктор Орбан? Само едно: и на двамата им следва четвърти мандат във властта. В политическо отношение те не мелят дружно, а Орбан има едно съществено преимущество пред немската канцлерка: на него няма да му се постанова да се преценява с никакви съдружни сътрудници. За това Меркел може единствено да му завижда. Всъщност тя би трябвало да се опасява от него. Защото Орбанова Унгария е нещо като модел за отвод от демократичния консенсус в Европа, открит след 1945 година. Неговата власт съставлява демократично легитимирано еднопартийно ръководство - нещо приблизително сред народна власт с недостатъци и властническия жанр на Путин и Ердоган. Орбан назовава това ръководство "нелиберална народна власт " , акцентира още създателят.
Орбанизмът съществува и отвън рамките на 10-милионната страна. Управляващата в Полша партия "Право и правдивост " с всички сили подражава на унгарския си брат и политически близнак, Чехия и Словакия също не крият благосклонностите си към унгарския модел за коренно преустрояване на страната. Четирите страни образуват Вишеградската група и образуват ядрото на съпротивата против Брюксел, който те упрекват в наставничество.
"Учим се от него ", беше споделил Ярослав Качински за Орбан още през 2016 година. Едва ли е имало други избори в някоя от по-малките страни-членки на Европейски Съюз в последните години, които да са били с сходно значимо значение за връзките сред Западна и Източна Европа, както унгарските. А войнственото предсказване на Оран единствено го удостоверява: 2018 щяла да бъде "годината на огромните борби ", предвижда той. Сега 54-годишният маджарин очевидно се усеща предназначен да поведе нови борби против Брюксел.
Най-голямото предизвикателство след източното разширение
Вавилонското недоразумение сред някои от старите и нови страни-членки на общността, е възел, сложен за разплитане. Изтокът не схваща мултикултурния дух на Запада, камо ли пък да го приема. Погледнато от камбанарията на Запада пък, "Фидес " на Орбан и "Право и правдивост " на Качински са дяснопопулистки партии, които се държат непослушно и неблагодарно по отношение на Европейски Съюз, въпреки да извличат от него единствено изгоди. Едно е ясно: с Орбан е обвързвано най-голямото предизвикателство за Европейски Съюз в най-новата му история, почнала с източното разширение. Орбан е пионерът на еднопартийното ръководство в Европейски Съюз, а в по-глобален мащаб се подрежда до новите бранители на така наречен демократурата (демокрация плюс диктатура) като Путин, Тръмп, Ердоган. Всички те са естествени врагове на това, което в продължение на десетилетия постоянно е споявало Европа: демокрацията, свободата на мненията и печата, правовата държавност.
Силата на Орбан значи уязвимост за Европейски Съюз
Ако победоносният ход на Оран в неговата страна е толкоз огромен, то е и тъй като консервативните партии в Европейския парламент безучастно следят демонтажа на унгарската страна. Европейската национална партия (ЕНП), и най-много най-голямата национална секта вътре в нея - немските консерватори - се нуждаят от гласовете на евродепутатите от "Фидес ", тъй като не желаят социалистите да получат превес в Европарламента. С други думи: ЕНП закриля Орбан по чисто персонални подбуди, а даже и да му насочва някои вяли рецензии, те звучат извънредно неправдоподобно. При това състояние не е чудно, че партията на Орбан можеше да си разреши лукса да се яви на изборите без всякаква стратегия.
Напълно задоволително се оказа посланието "Да защитим Унгария! " – т.е. никакви бежанци. Фолкер Вагенер Фолкер Вагенер Ако Европейски Съюз желае да реши вътрешната си рецесия, той би трябвало да се научи да схваща другите. Например това, че близкото минало на Източна Европа е радикално друго от това на Западна Европа. Склонността към властническо ръководство е доста по-силно изразена в Полша, Унгария или Сърбия, където този управнически жанр е прочут от времената на социализма. Ако авторитаризмът там и през днешния ден още веднъж е на мода, това е своего рода отплата за наложения на тези страни идеологически отвод от национално-държавна еднаквост до 1989 година.
Време е за ходатайство
Източноевропейските страни очевидно изпитват потребността да наваксат това национално развиване, което за изпуснали, преди да се почувстват подготвени да се претопят в европейското единение. А тяхната отбранителна позиция по отношение на бежанците, освен това -мюсюлмани, се изяснява чисто и просто с неналичието на опит в връзките с чужденци. Който е израснал в среда, изцяло друга от тази в един Мюнхен, Копенхаген или Лион да вземем за пример, естествено има голям проблем да одобри налаганата от Запада политическа уместност.
Но без значение от всичко това, договорът си е контракт. Унгария се причисли към Европейски Съюз, Полша - също. Това ги задължава да съблюдават разпоредбите, които им бяха добре известни още преди да влязат в общността. Сега има потребност от ходатайство – още преди страните от Западните Балкани да бъдат признати в Европейски Съюз. Защото те - съвсем без изключение - също симпатизират на Орбан и сие. Европейски Съюз го чакат нови главоболия!
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ