ЕС отлага финансова помощ за Украйна заради отказа на Белгия
ЕС отсрочва помощта за Украйна след отхвърли на Белгия да утвърди „ възстановителния заем “
Белгия блокира утвърждението на 140-милиарден евро „ оздравителен заем “ за Украйна, който трябваше да се финансира посредством облагите от замразените съветски активи. Това решение, доказано по време на срещата на върха в Брюксел, забави проектите на Европейския съюз да даде огромна финансова помощ на Киев при започване на 2026 година. Лидерите на Европейски Съюз взеха решение да отсрочат окончателното решение до идната си среща през декември, което удари упованията на Украйна за бързо обезпечаване на средства.
Според Financial Times, водачите на 26 страни членки на Европейски Съюз, като Унгария се въздържа, разпоредиха на Европейската комисия да предложи нови разновидности за финансова поддръжка „ въз основа на оценка на потребностите на Украйна “. Те обаче не поддържаха предлагането за заем, който би се финансирал посредством приходите от замразените съветски активи на стойност към 190 милиарда евро.
Белгийското държавно управление се опълчи на проекта, изразявайки опасения да не се трансформира в съществена цел на възможни съветски правосъдни искове и ответни дейности, защото множеството замразени активи се съхраняват в депозиторите на Euroclear в Брюксел. Премиерът Барт Де Вевер акцентира, че Белгия се нуждае от цялостна правна изясненост и споделена отговорност от останалите страни членки, преди да пристъпи към осъществяване. „ Правната основа не е разкош “, съобщи той, предупреждавайки, че страната няма да рискува стабилността на финансите или еврото без твърди гаранции.
Председателят на Европейския съвет Антонио Коща удостовери, че водачите са взели основно политическо решение за обезпечаване на финансовата поддръжка за Украйна през 2026 и 2027 година, само че призна, че „ механически въпроси “ към момента би трябвало да бъдат решени. Френският президент Еманюел Макрон уточни, че заемът остава „ основният вид “ за подкрепяне на Украйна макар краткотрайната пауза, а немският канцлер Фридрих Мерц означи, че терзанията на Белгия слагат „ съществени въпроси “, които би трябвало да бъдат адресирани.
Украинският президент Володимир Зеленски, който участва на срещата на върха, акцентира спешността на средствата, заявявайки, че Украйна се нуждае от тях „ в самото начало на 2026 година “ Той прикани Европейски Съюз да не губи инерция в напъните си да поддържа защитата и стопанската система на страната в изискванията на продължаващата съветска експанзия.
Концепцията за „ възстановителния заем “ не включва непосредствено конфискуване на съветски активи, което остава правно комплицирано. Вместо това, те биха се употребявали като поръчителство, като бъдещите облаги от тях, главно лихвите, биха покривали заема. Това разрешава на Киев да получи обилни средства в този момент, до момента в който не престават дебатите за формалните репарации или конфискацията на активите.
На конференцията след срещата ръководителят Коща удостовери, че дълготрайната поддръжка на Европейски Съюз за Киев остава непроменена. „ Ще поддържаме Украйна толкоз, колкото е належащо и толкоз дълго, колкото е нужно “, сподели той, наблягайки, че Русия би трябвало „ да означи ясно “ решимостта на Европа да обезпечи финансовата и военната резистентност на Украйна.
Коща добави, че Европейската комисия е получила задача да показа съответни оферти за финансиране на Украйна, като окончателното утвърждение се чака на декемврийската среща на Европейския съвет. Той също удостовери, че Европейски Съюз е приел своя 19-и пакет наказания против Русия, ориентиран към усилване на натиска върху военната машина на страната и нарушение на интервенциите на „ сенчестия й флот “, употребен за заобикаляне на рестриктивните мерки върху петрола.
Срещата на върха също сложи мощен акцент върху укрепването на отбранителните качества на Европа. Коща уточни, че рамката за сложна европейска отбранителна тактика е приключена, като акцентира цели като противопоставяне на дронове, възстановяване на противовъздушната защита и усилване на източния фланг на Европейски Съюз. Първите обединения се чака да бъдат образувани до края на 2025 година, а съответните планове да стартират при започване на 2026 година
„ Отбраната на Европа не е въпрос единствено на повече разноски “, сподели Коща. „ Става дума за по-умно харчене, общи дейности и резултати. Така укрепваме суверенитета на Европа. “
Белгия блокира утвърждението на 140-милиарден евро „ оздравителен заем “ за Украйна, който трябваше да се финансира посредством облагите от замразените съветски активи. Това решение, доказано по време на срещата на върха в Брюксел, забави проектите на Европейския съюз да даде огромна финансова помощ на Киев при започване на 2026 година. Лидерите на Европейски Съюз взеха решение да отсрочат окончателното решение до идната си среща през декември, което удари упованията на Украйна за бързо обезпечаване на средства.
Според Financial Times, водачите на 26 страни членки на Европейски Съюз, като Унгария се въздържа, разпоредиха на Европейската комисия да предложи нови разновидности за финансова поддръжка „ въз основа на оценка на потребностите на Украйна “. Те обаче не поддържаха предлагането за заем, който би се финансирал посредством приходите от замразените съветски активи на стойност към 190 милиарда евро.
Белгийското държавно управление се опълчи на проекта, изразявайки опасения да не се трансформира в съществена цел на възможни съветски правосъдни искове и ответни дейности, защото множеството замразени активи се съхраняват в депозиторите на Euroclear в Брюксел. Премиерът Барт Де Вевер акцентира, че Белгия се нуждае от цялостна правна изясненост и споделена отговорност от останалите страни членки, преди да пристъпи към осъществяване. „ Правната основа не е разкош “, съобщи той, предупреждавайки, че страната няма да рискува стабилността на финансите или еврото без твърди гаранции.
Председателят на Европейския съвет Антонио Коща удостовери, че водачите са взели основно политическо решение за обезпечаване на финансовата поддръжка за Украйна през 2026 и 2027 година, само че призна, че „ механически въпроси “ към момента би трябвало да бъдат решени. Френският президент Еманюел Макрон уточни, че заемът остава „ основният вид “ за подкрепяне на Украйна макар краткотрайната пауза, а немският канцлер Фридрих Мерц означи, че терзанията на Белгия слагат „ съществени въпроси “, които би трябвало да бъдат адресирани.
Украинският президент Володимир Зеленски, който участва на срещата на върха, акцентира спешността на средствата, заявявайки, че Украйна се нуждае от тях „ в самото начало на 2026 година “ Той прикани Европейски Съюз да не губи инерция в напъните си да поддържа защитата и стопанската система на страната в изискванията на продължаващата съветска експанзия.
Концепцията за „ възстановителния заем “ не включва непосредствено конфискуване на съветски активи, което остава правно комплицирано. Вместо това, те биха се употребявали като поръчителство, като бъдещите облаги от тях, главно лихвите, биха покривали заема. Това разрешава на Киев да получи обилни средства в този момент, до момента в който не престават дебатите за формалните репарации или конфискацията на активите.
На конференцията след срещата ръководителят Коща удостовери, че дълготрайната поддръжка на Европейски Съюз за Киев остава непроменена. „ Ще поддържаме Украйна толкоз, колкото е належащо и толкоз дълго, колкото е нужно “, сподели той, наблягайки, че Русия би трябвало „ да означи ясно “ решимостта на Европа да обезпечи финансовата и военната резистентност на Украйна.
Коща добави, че Европейската комисия е получила задача да показа съответни оферти за финансиране на Украйна, като окончателното утвърждение се чака на декемврийската среща на Европейския съвет. Той също удостовери, че Европейски Съюз е приел своя 19-и пакет наказания против Русия, ориентиран към усилване на натиска върху военната машина на страната и нарушение на интервенциите на „ сенчестия й флот “, употребен за заобикаляне на рестриктивните мерки върху петрола.
Срещата на върха също сложи мощен акцент върху укрепването на отбранителните качества на Европа. Коща уточни, че рамката за сложна европейска отбранителна тактика е приключена, като акцентира цели като противопоставяне на дронове, възстановяване на противовъздушната защита и усилване на източния фланг на Европейски Съюз. Първите обединения се чака да бъдат образувани до края на 2025 година, а съответните планове да стартират при започване на 2026 година
„ Отбраната на Европа не е въпрос единствено на повече разноски “, сподели Коща. „ Става дума за по-умно харчене, общи дейности и резултати. Така укрепваме суверенитета на Европа. “
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ