Проблемите на “Дойче Веле” лежат на немската съвест
Европейски Съюз упрекна Русия в нарушение на свободата на медиите, като забрани “Дойче Веле ” и затвори московския офис на немската телевизия. В същото време и Брюксел, и Берлин отхвърлят да признаят очевидното: Русия направи това в отговор на възбраната на немската „ щерка “ на “Русия през днешния ден ”. Кой има изгода от нов спор сред Москва и Берлин?
Малко откакто новият немски канцлер Олаф Шолц разгласи първото си посещаване в Русия, връзките сред Москва и Берлин още веднъж се усложниха (а сякаш нямаше накъде по-сложни).
Министерство на външните работи разгласи възбрана на “Дойче Веле”. Руското бюро ще бъде закрито, акредитациите на всички публицисти ще бъдат анулирани, ще бъде спряно сателитното лъчение за страната. Освен това ще бъде направено искане за признание на Дъждовни води за задграничен медиен сътрудник.
Фактът, че “Дойче Веле” е типичен непознат сътрудник, е отвън подозрение. Това е обществен холдинг, непосредствено финансиран от държавното управление и излъчва по целия свят на десетки езици. Първоначално е основан като инструмент за увеличение на интернационалното въздействие на Федерална Република Германия и се счита в Съюз на съветските социалистически републики за втория най-съществен „ противников глас “, който би трябвало да бъде заглъхнал (след „ Гласът на Америка “, схваща се).
По време на Студената война става дума единствено за радио, само че след обединяването на Германия “Дойче Веле” залага на телевизия – и то по какъв начин! Преди много огромна оптимизация преди десетилетие, Дъждовни води даже излъчваше на езици като македонски и белоруски.
Първото се дължи на обстоятелството, че Германия третира фрагментите от някогашна Югославия като своя зона на отговорност (което донесе доста неприятности на Балканите). Второто всъщност означаваше поддръжка за обичайна съпротива против Александър Лукашенко - белоруските националисти.
Това обаче е нещо от предишното (през 2011 година излъчването беше анулирано и на полски, сръбски, украински, китайски, хинди и други езици), само че Дъждовни води към момента има много авторитетен глас в англоезичния, испаноговорящия и арабския свят.
Сложен въпрос е за какво през цялото това време Дойче веле не носеше „ купата “ на непознат сътрудник в Русия, само че отговорът на него е много елементарен. Самото разбиране „ медия-чужд сътрудник “ се появи в съветското законодателство малко откакто Съединените щати, въз основа на личните си закони, признаха “Русия Днес” като непознат сътрудник. Отговорът на Москва се оказа огледален и дълги години описът ни с „ медийно-чужди сътрудници “ беше постоянен – включваше единствено “Гласът на Америка” и “Радио Свобода”, финансирани от Конгреса на Съединени американски щати, както и техните районни планове.
Оттогава описът се разшири доста, само че не с държавни задгранични медийни холдинги като английската Би-Би-Си, или немската “Дойче Веле”.
Посланието на съветските управляващи беше ясно и просто: до момента в който непознатите държавни управления не се намесват в активността на “Русия днес” вкъщи, ние също не ограничаваме особено техните държавни медии на наша територия.
В края на декември обаче немският медиен регулатор изиска да отстрани немскоезичния ефирен канал на РТ от лъчение в Европа, като в това време го заплаши с санкция до половин милион евро. Министерство на външните работи се оплака на ОССЕ, само че това не оказа помощ и на 2 февруари немската комисия за медиен контрол реши:
„ Излъчването на телевизионния канал РТ онлайн в интернет, посредством мобилното приложение, както и посредством спътник би трябвало да бъде спряно заради липса на лиценз за лъчение. “
Ден по-късно последва безусловно предвидим отговор от съветското външно министерство - и с това завърши повече от тридесетгодишната история на “Дойче Веле” в Русия, като че ли желязната завеса още веднъж се спусна.
Имайки поради формата на благосъстоятелност на “Дойче Веле” и, както бе упоменато нагоре, извънредно комплицираните връзки сред Русия и страните от НАТО, мнозина ще кажат – „ извънредно време беше “. Но с по-сдържана оценка цялата тази верига от събития наподобява много мрачна – от възбраната на РТ в Германия до възбраната на Дъждовни води в Русия.
“Дойче Веле” е имал комплицирани връзки с съветските управляващи и преди: Държавната дума упрекна рускоезичното бюро в антируска агитация, а Министерството на външните работи в опит за интервенция във вътрешните работи на страната. Обаче, почтено казано, нямало е доста случаи за такава интервенция, а пропагандата на Дъждовни води не съдържа даже една десета от онази истерична ненавист, която строи от англосаксонците.
Немският табиет за уместност и въздържаност, който се развива през втората половина на ХХ век, докара до там, че рускоезичното Дъждовни води към момента се занимаваше повече с публицистика, в сравнение с за агитация, беше изцяло допустимо да се разберем с това държане, което продължи десетилетия. В същото време Дъждовни води драговолно наемаше публицисти, които към този момент не се вписват в съветското медийно пространство заради прекомерно демократични възгледи: 16 от 19 души в офиса на “Дойче Веле” са жители на Руската федерация.
Сега този образец за „ спокойно взаимно битие “ завърши – и единствено немските управляващи са отговорни за това.
Руското Министерство на външните работи неведнъж декларира, че „ свободата на словото “ не може да бъде едностранчива и че Москва няма да толерира затварянето на своите осведомителни запаси без огледални отговори. Това е въпрос на обикновено почитание, в това число самоуважение.
Защо беше належащо да се организира изцяло неблагоразумен лов за съветски ефирен канал, като се има поради, че следствията от това бяха елементарно изчислени? За кого е по-добре в този момент - за немската публицистика или съветската публицистика, за публиката на Дъждовни води в Русия или за публиката на РТ в Германия?
Изглежда всички са потърпевши, а в този момент ще пострадат и връзките на публична Москва с Берлин, който към момента е нашият главен търговски сътрудник в Европа, съавтор на плана „ Северен поток-2 “ и представител на тези релативно рационални сили в НАТО, които най-малко не продават смъртоносно оръжие за Киев.
Нещо повече, това се случи във значим и решителен миг от „ промяната на караула “, когато властта мина в ръцете на новия канцлер, който към момента не е открил персонален контакт с съветското управление, какъвто имаше Ангела Меркел.
Единствените облагодетелствани от тази медийна война наподобява са силите, заинтригувани от взаимното отчуждение сред Русия и Германия.
Като се има поради, че германците започнаха тази война, такива сили би трябвало да се търсят точно в Германия, само че търсенето явно няма да бъде сполучливо - реакцията на Берлин на абсурда е просто несъответстваща. Европейският съюз също разпореди цялата отговорност за рецесията върху Русия, като изцяло пренебрегва обстоятелството, че тя сподели единствено „ Б “, откакто “А” беше извикано много безсрамно в лицето ѝ.
Жалко. — Разговаряхме обикновено.
Превод: В. Сергеев
Малко откакто новият немски канцлер Олаф Шолц разгласи първото си посещаване в Русия, връзките сред Москва и Берлин още веднъж се усложниха (а сякаш нямаше накъде по-сложни).
Министерство на външните работи разгласи възбрана на “Дойче Веле”. Руското бюро ще бъде закрито, акредитациите на всички публицисти ще бъдат анулирани, ще бъде спряно сателитното лъчение за страната. Освен това ще бъде направено искане за признание на Дъждовни води за задграничен медиен сътрудник.
Фактът, че “Дойче Веле” е типичен непознат сътрудник, е отвън подозрение. Това е обществен холдинг, непосредствено финансиран от държавното управление и излъчва по целия свят на десетки езици. Първоначално е основан като инструмент за увеличение на интернационалното въздействие на Федерална Република Германия и се счита в Съюз на съветските социалистически републики за втория най-съществен „ противников глас “, който би трябвало да бъде заглъхнал (след „ Гласът на Америка “, схваща се).
По време на Студената война става дума единствено за радио, само че след обединяването на Германия “Дойче Веле” залага на телевизия – и то по какъв начин! Преди много огромна оптимизация преди десетилетие, Дъждовни води даже излъчваше на езици като македонски и белоруски.
Първото се дължи на обстоятелството, че Германия третира фрагментите от някогашна Югославия като своя зона на отговорност (което донесе доста неприятности на Балканите). Второто всъщност означаваше поддръжка за обичайна съпротива против Александър Лукашенко - белоруските националисти.
Това обаче е нещо от предишното (през 2011 година излъчването беше анулирано и на полски, сръбски, украински, китайски, хинди и други езици), само че Дъждовни води към момента има много авторитетен глас в англоезичния, испаноговорящия и арабския свят.
Сложен въпрос е за какво през цялото това време Дойче веле не носеше „ купата “ на непознат сътрудник в Русия, само че отговорът на него е много елементарен. Самото разбиране „ медия-чужд сътрудник “ се появи в съветското законодателство малко откакто Съединените щати, въз основа на личните си закони, признаха “Русия Днес” като непознат сътрудник. Отговорът на Москва се оказа огледален и дълги години описът ни с „ медийно-чужди сътрудници “ беше постоянен – включваше единствено “Гласът на Америка” и “Радио Свобода”, финансирани от Конгреса на Съединени американски щати, както и техните районни планове.
Оттогава описът се разшири доста, само че не с държавни задгранични медийни холдинги като английската Би-Би-Си, или немската “Дойче Веле”.
Посланието на съветските управляващи беше ясно и просто: до момента в който непознатите държавни управления не се намесват в активността на “Русия днес” вкъщи, ние също не ограничаваме особено техните държавни медии на наша територия.
В края на декември обаче немският медиен регулатор изиска да отстрани немскоезичния ефирен канал на РТ от лъчение в Европа, като в това време го заплаши с санкция до половин милион евро. Министерство на външните работи се оплака на ОССЕ, само че това не оказа помощ и на 2 февруари немската комисия за медиен контрол реши:
„ Излъчването на телевизионния канал РТ онлайн в интернет, посредством мобилното приложение, както и посредством спътник би трябвало да бъде спряно заради липса на лиценз за лъчение. “
Ден по-късно последва безусловно предвидим отговор от съветското външно министерство - и с това завърши повече от тридесетгодишната история на “Дойче Веле” в Русия, като че ли желязната завеса още веднъж се спусна.
Имайки поради формата на благосъстоятелност на “Дойче Веле” и, както бе упоменато нагоре, извънредно комплицираните връзки сред Русия и страните от НАТО, мнозина ще кажат – „ извънредно време беше “. Но с по-сдържана оценка цялата тази верига от събития наподобява много мрачна – от възбраната на РТ в Германия до възбраната на Дъждовни води в Русия.
“Дойче Веле” е имал комплицирани връзки с съветските управляващи и преди: Държавната дума упрекна рускоезичното бюро в антируска агитация, а Министерството на външните работи в опит за интервенция във вътрешните работи на страната. Обаче, почтено казано, нямало е доста случаи за такава интервенция, а пропагандата на Дъждовни води не съдържа даже една десета от онази истерична ненавист, която строи от англосаксонците.
Немският табиет за уместност и въздържаност, който се развива през втората половина на ХХ век, докара до там, че рускоезичното Дъждовни води към момента се занимаваше повече с публицистика, в сравнение с за агитация, беше изцяло допустимо да се разберем с това държане, което продължи десетилетия. В същото време Дъждовни води драговолно наемаше публицисти, които към този момент не се вписват в съветското медийно пространство заради прекомерно демократични възгледи: 16 от 19 души в офиса на “Дойче Веле” са жители на Руската федерация.
Сега този образец за „ спокойно взаимно битие “ завърши – и единствено немските управляващи са отговорни за това.
Руското Министерство на външните работи неведнъж декларира, че „ свободата на словото “ не може да бъде едностранчива и че Москва няма да толерира затварянето на своите осведомителни запаси без огледални отговори. Това е въпрос на обикновено почитание, в това число самоуважение.
Защо беше належащо да се организира изцяло неблагоразумен лов за съветски ефирен канал, като се има поради, че следствията от това бяха елементарно изчислени? За кого е по-добре в този момент - за немската публицистика или съветската публицистика, за публиката на Дъждовни води в Русия или за публиката на РТ в Германия?
Изглежда всички са потърпевши, а в този момент ще пострадат и връзките на публична Москва с Берлин, който към момента е нашият главен търговски сътрудник в Европа, съавтор на плана „ Северен поток-2 “ и представител на тези релативно рационални сили в НАТО, които най-малко не продават смъртоносно оръжие за Киев.
Нещо повече, това се случи във значим и решителен миг от „ промяната на караула “, когато властта мина в ръцете на новия канцлер, който към момента не е открил персонален контакт с съветското управление, какъвто имаше Ангела Меркел.
Единствените облагодетелствани от тази медийна война наподобява са силите, заинтригувани от взаимното отчуждение сред Русия и Германия.
Като се има поради, че германците започнаха тази война, такива сили би трябвало да се търсят точно в Германия, само че търсенето явно няма да бъде сполучливо - реакцията на Берлин на абсурда е просто несъответстваща. Европейският съюз също разпореди цялата отговорност за рецесията върху Русия, като изцяло пренебрегва обстоятелството, че тя сподели единствено „ Б “, откакто “А” беше извикано много безсрамно в лицето ѝ.
Жалко. — Разговаряхме обикновено.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ