Сър Робърт Купър: Най-доброто, което ЕС може да направи с Турция и Русия, е да изчака
" Европейски Съюз може да реализира повече, без да прави трагични промени. Трябва да вършим това, което вършим, просто малко по-добре, в сравнение с сега ", споделя сър Робърт Купър
© Цветелина Белутова Визитка
Сър Робърт Купър е английски посланик и някогашен специфичен консултант на Европейската комисия за Мианмар и по въпроси, свързани с Балканите. Участвал е в развиването на Стратегията за сигурност на Европейски Съюз и Иранското нуклеарно съглашение. Бил е заместител основен секретар на кабинета на Тони Блеър, както и специфичен делегат на Англия в Афганистан. От 2002 година е консултант на висшите представители на Европейски Съюз по външната политика - Хавиер Солана и Катрин Аштън. Член е на Европейския съвет за външна политика. Автор е на книгата " Разпадът на нациите " (Обсидиан, 2004, The Breaking of Nations, 2000). Сър Робърт Купър изнесе в София лекция на тематика " Дипломация и страст ", част от поредицата Мемориални лекции ДЖУ на Центъра за демократични тактики.
Как би изглеждал Brexit, когато се случи?
Шансовете Brexit да се случи са много огромни, само че към момента не е безусловно несъмнено. Макар че евентуално е вярно да предположим, че в последна сметка ще се случи. И това ще е доста неприятно за всички. Не мога да видя никакви изгоди – сигурно не за Англия. Съществува риск от разединение на Обединеното кралство. Става много по-лесно да си представим обединена Ирландия. Проблемът е, че евентуално има ирландци, които не го желаят, и може да има принуждение. Това не е прогноза, а неща, с които би трябвало да си доста деликатен.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Странното е, че в случай че във Англия кажете, че Европейски Съюз се отнася за мира, британците ще отговорят: " Може би това е правилно, в случай че си от Франция, Германия или Белгия и живееш обкръжен от други страни, само че ние сме остров и не се отнася за нас. " Това обаче не е правилно – имаме граница по суша с Република Ирландия. И участието в Европейски Съюз промени връзката с Република Ирландия по добър за нас метод. Така че не считам, че Brexit ще е позитивен за който и да било. Може би Обединеното кралство ще се разцепи, може би това ще е за положително, само че тези неща могат да доведат и до неприятности.
Казвате " Ако се случи ", само че какво може да предотврати Brexit?
На първо място, никой не би предположил, че ние към момента ще сме членове на Европейски Съюз три и половина години след референдума. Оказа се по-трудно, в сравнение с множеството хора смятаха, и това е, тъй като никой не е мислел въобще. Второ, не виждам възторг за втори референдум измежду хората, които желаеха да изоставен. Това демонстрира, че те се опасяват, че може би към този момент нямат болшинство. Минаха три и половина години, откогато попитаха хората. И когато ги попитаха, въпросът беше доста елементарен, тъй като споделиха: " Искате ли да напуснете? " Но не споделиха какво ще значи това на процедура.
Какви биха били връзките сред Англия и Европейски Съюз след Brexit?
Отношенията биха били много сложни, тъй като при разискването на процеса по напускането съвсем нямаше съществени договаряния за новите връзки. Правителствата на Тереза Мей и Борис Джонсън сглобиха нещо, само че нямаше обществена полемика какво е то. Също по този начин не е и доста точно. Това е огромна неточност на английското държавно управление.
Много е хубаво да си член на Европейски Съюз, само че е доста мъчно да преговаряш с него. Вероятно помните от влизането си в Европейски Съюз, че това са едни доста неравнопоставени договаряния. Спомням си, че поучавах Полша и споделих: " Не мислете, че това са договаряния. Попитайте ги какво желаят, кажете " да ", присъединете се, след това предоговаряйте. " Предоговаряйте е мощна дума, само че когато сте вътре, имате друга позиция и можете да измененията нещата. Процесът по английското излизане е доста сходен. Ти си доста слаба страна, когато напускаш и когато влизаш, спрямо това да бъдеш в Европейски Съюз.
Втората нелепост на държавното управление е, че или не са прочели, или не са разбрали, или са решили да пренебрегват това, което споделя член 50. Което е: " Тръгващата си страна ще контракти съглашението за напускането, като вземе поради рамката на бъдещите взаимоотношения. " Така че разумно трябваше да се договарят две неща по едно и също време или може би бъдещите връзки първо и след това напускането. Но Европейски Съюз сподели " Не, ще договорим първо напускането " и в действителност по тази причина трябваше да ги надигнем пред съда. Но про-Brexit лагерът твърди, че съдът е абсурден, тъй като е засегнатост за суверенитета, и не го направи. Което е неуместно, тъй като съдилищата съществуват, с цел да пазят правата на слабите. А откакто си решил да напуснеш, си от слабата страна. Цялата тази история е история на позора и от време на време некомпетентността на държавното управление е благословия, тъй като в случай че правиш нещо, което е радикално неприятно за страната, може би е добре да имаш некадърно държавно управление. В този съответен случай да направиш първо договарянията за бъдещите взаимоотношения е доста по-логично. Защото тогава даваш на хората известна сигурност по отношение на бъдещата визия.
Когато приказваме за договаряния с Европейски Съюз, отводът от започване на такива със Северна Македония и Албания беше ли " историческа неточност ", както настояват мнозина?
Беше неточност, а дали е историческа зависи от това дали ще бъде поправена. Разбира се, Европейски Съюз би трябвало да се промени, в случай че одобри всички кандидатки, само че не считам, че става по-трудно да оперираш с 28 членки, в сравнение с с 6. Ако погледнете историята на тези шест, е имало интервал на La chaise vide (политика на празния стол - бел. ред.), когато една от страните взема решение да не взе участие в срещите, тъй като не харесва метода, по който протичат. И даже в случай че погледнете Европейски Съюз през днешния ден, като се изключи един-два случая тези, които вършат бели, не са новите или дребните членки. Новите членки също по този начин внасят нещо – внасят по-голяма визия за света.
Освен че спря разширението на Европейски Съюз, френският президент Макрон приказва и за " мозъчната гибел " на НАТО и излага своя визия за суверенна в своята защита Европа. Но способна и желаеща ли е Европа да се погрижи за личната си отбрана?
Ситуацията в света се трансформира от много време. И постоянно е имало проблеми сред Съединени американски щати и Европа в областта на защитата. През 80-те години на предишния век бе въпросът за европейските ракети. Ако пък погледнете кубинската ракетна рецесия, да не би да имаше съвещания с някоя европейска страна за това? Така че това постоянно е била неравностойна връзка. И бих желал да видя една Европа с по-големи качества за отбрана. На терен Съединени американски щати са световна мощ, а Европа в най-хубавия случай е районна мощ. Може би Съединени американски щати ще станат доста по-въвлечени в Тихоокеанския район в бъдеще. Затова най-малко би трябвало да се подготвим за тази възможност, само че в това време би трябвало да създадем всичко допустимо да поддържаме връзките със Съединени американски щати, на които изискуем съвсем всичко в поствоенния интервал. Тоест може да реализираме повече, без да вършим трагични промени.
Доста щастливи сме, че живеем както сега, тъй като не бих желал да видя една прекомерно милитаризирана Европа. Това, което в този момент прави Европейски Съюз за първи път, трябваше да го направи преди 20-30 години. Всъщност аз лобирах за това – забравете за европейска войска, може да стане някой ден, само че не и през времето на нашия живот. Много по-важно е да имаме европейски танк – обща доставка за Европа. Дори той да е поръчан от Съединени американски щати, няма значение. Ако всяка войска в Европа купува съоръжение от американците, получаваш по-добра цена за него. И когато употребявате общо съоръжение, е доста по-лесно да оперирате дружно. В това има огромен смисъл. И значи, че в случай че пристигна моментът, когато в действителност би трябвало да се биете дружно, ще се справите доста по-добре. Ужасно е какъв брой доста пари се пилеят на всички места в Европа за защита, изключително за съоръжение.
Въпросът с защитата обаче е кой ще пази да вземем за пример Латвия от съветските танкове. Да се разчита ли на НАТО и на член 5, макар че сега това е сложено под въпрос?
Ако желаеме да имаме една Европа, която да е изцяло самостоятелна от Съединени американски щати, би трябвало да харчим повече, да харчим дружно и да отделяме големи суми за нови оръжия. Не виждам въобще никаква притегателна мощ в това. Смятам, че би трябвало да вършим това, което вършим, просто малко по-добре, в сравнение с сега. Но в действителност не желая да се трансформираме в огромна военна мощ.
Дори в днешния свят, в който Европа има на границата си Турция и Русия – две страни, които стават все по-авторитарни и нападателни?
Да, даже в днешния свят. Ако махнете Съединени американски щати изцяло, в случай че Вашингтон каже, че напуща НАТО, помислете, че член 5 не споделя доста. Казва: " Атака по един е офанзива по всички. " И след това продължава: " Всяка страна би трябвало да подхваща такива стъпки, каквито сметне за подобаващи. " Което значи, че няма никакво обвързване да се пази който и да било.
Тук въпросът е на чувство.
На чувство, само че и на организация – на обстоятелството, че има общи щабове, че армиите се познават добре, че всички значими военни въпроси се разискват взаимно. Не думите на документа имат значение, а виталната организация. Ако желаете да мислите за себе си като за огромна мощ, както вършат американците, една от характерностите на огромната мощ е, че има положителни връзки и съюзи на открито.
Очевидно актуалният американски президент не мисли по този начин.
Не, само че всички се надяваме, че това е исторически случай.
Защо за Европа е толкоз мъчно да се оправи с Турция и Русия?
Нито една от двете страни не е лесна за справяне. Аз самият намирам множеството руснаци за доста другарски настроени и честни, изключително в случай че се изгубя по улиците на Москва. Само държавното управление е казусът. И то е проблем и за доста руснаци. Така че считам, че би трябвало да чакаме, да се надяваме те да имат малко шанс и някой ден да имат по-добро държавно управление. Но не мисля, че ние можем да създадем доста.
Същото отнася ли се и за Турция?
За един миг през 2002 година мислехме, че Партията на справедливостта и развиването отпред с Ердоган трансформира Турция...
Тя в действителност трансформира Турция.
Да, само че я трансформира, като вкарва доста публицисти в пандиза. Което, от една страна, е неприятно, само че от друга, демонстрира, че има доста публицисти, които са подготвени да поемат огромни опасности, с цел да се борят за свободни медии. Така че свободната Турция се пробва да се измъкне. Тези проблеми са политически и смисълът на думата " политически " значи, че не можеш да направиш нищо за това. Ако е стратегически проблем или проблем по защитата, можеш да си купиш още оръжия, само че в случай че е политически, то той е вътрешен за страната. И самите страни сами би трябвало да се оправят. Най-добрата тактика е да се изчака. Не мисля, че опитите на нашите държавни управления да трансформират метода, по който работят държавните управления на Русия и на Турция, ще имат резултат, а евентуално ще навредят. Така че най-хубавото, което можем да създадем, е да запазим спокойна и цивилизована връзка, доколкото е допустимо, и да чакаме. Не е доста динамична политика, само че колкото е по-динамична, толкоз повече вреди.
Ако ме питате какво бих направил, с цел да трансформира Русия, отговорът е - бих направил всичко, което мога, с цел да оказа помощ на Украйна. Ако Украйна стане сполучлива история, в дълготраен проект това би имало отражение върху Русия. Второто, което би трябвало да създадем, е да се вгледаме в себе си и да се уверим, че нашите страни са добре ръководени. Защото това е най-хубавият метод да убедим другите да се трансформират. Така че вие имате специфична отговорност в България за това.
Ако се обърнем към Иран, виждаме по какъв начин нуклеарната договорка се разпада поради дейностите на Тръмп и Техеран възобновява обогатяването на уран. Може ли да се направи нещо за спасяването на съглашението?
Досега опитваме и се проваляме. Разпадане е мека дума, не е раздробяване, а на процедура скъсване от страна на Съединени американски щати. Иран е сложна страна за схващане, само че е ясно, е, че не те направиха първата стъпка и са много мудни в дейностите, които подхващат. Те не прибързаха да отворят своите центрофуги и наподобява това е направено с огромно отвращение. Убеден съм, че в Иран има свободно общество, което се пробва да излезе. Това е мястото в Близкия изток, което би трябвало да следим най-внимателно. Ако Близкият изток един ден бъде по-стабилен, Иран ще бъде доста значим в това. И отново не мисля, че можем да помогнем доста, тъй като най-важните въпроси са вътрешни въпроси.
Трябва да се опитаме да разберем Иран, разбирайки в същото време, че не го разбираме, и да го приемем насериозно. Ясно е, че това е още един от неуспехите на Тръмп. Той ни сподели, че това е най-лошата договорка в историята и че може да контракти нова и по-добра за 10 минути, само че не го направи. Може би в никакъв случай не можеш да преобърнеш историята изцяло, само че може би можем да се върнем и да поемем още веднъж по другия път в бъдещето без Тръмп.
Отново за жалост не можем да променим политиката в Съединени американски щати. Можем да променим политиката в личните си страни и това се опитваме да създадем в моята страна. Може би всяка страна би трябвало да има правилото на всеки 30 години да се организира конституционна спогодба, която да се запита дали страната е била добре ръководена, тъй като не мисля, че във Англия сме добре ръководени. И би трябвало да има отворен спор за това. Но в случай че не се сътвори нужният механизъм, хората на власт няма да имат съображение да се трансформират. По-добре да се прави това по спретнат метод, в сравнение с да се чака да стане толкоз неприятно, че да назрее гражданска война. Урокът от Англия е, че конституциите би трябвало да еволюират. Това се прави най-вече посредством войни или посредством хора на улицата, а те не са доста положителни способи.
Интервюто взе Светломира Гюрова
© Цветелина Белутова Визитка
Сър Робърт Купър е английски посланик и някогашен специфичен консултант на Европейската комисия за Мианмар и по въпроси, свързани с Балканите. Участвал е в развиването на Стратегията за сигурност на Европейски Съюз и Иранското нуклеарно съглашение. Бил е заместител основен секретар на кабинета на Тони Блеър, както и специфичен делегат на Англия в Афганистан. От 2002 година е консултант на висшите представители на Европейски Съюз по външната политика - Хавиер Солана и Катрин Аштън. Член е на Европейския съвет за външна политика. Автор е на книгата " Разпадът на нациите " (Обсидиан, 2004, The Breaking of Nations, 2000). Сър Робърт Купър изнесе в София лекция на тематика " Дипломация и страст ", част от поредицата Мемориални лекции ДЖУ на Центъра за демократични тактики.
Как би изглеждал Brexit, когато се случи?
Шансовете Brexit да се случи са много огромни, само че към момента не е безусловно несъмнено. Макар че евентуално е вярно да предположим, че в последна сметка ще се случи. И това ще е доста неприятно за всички. Не мога да видя никакви изгоди – сигурно не за Англия. Съществува риск от разединение на Обединеното кралство. Става много по-лесно да си представим обединена Ирландия. Проблемът е, че евентуално има ирландци, които не го желаят, и може да има принуждение. Това не е прогноза, а неща, с които би трябвало да си доста деликатен.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Странното е, че в случай че във Англия кажете, че Европейски Съюз се отнася за мира, британците ще отговорят: " Може би това е правилно, в случай че си от Франция, Германия или Белгия и живееш обкръжен от други страни, само че ние сме остров и не се отнася за нас. " Това обаче не е правилно – имаме граница по суша с Република Ирландия. И участието в Европейски Съюз промени връзката с Република Ирландия по добър за нас метод. Така че не считам, че Brexit ще е позитивен за който и да било. Може би Обединеното кралство ще се разцепи, може би това ще е за положително, само че тези неща могат да доведат и до неприятности.
Казвате " Ако се случи ", само че какво може да предотврати Brexit?
На първо място, никой не би предположил, че ние към момента ще сме членове на Европейски Съюз три и половина години след референдума. Оказа се по-трудно, в сравнение с множеството хора смятаха, и това е, тъй като никой не е мислел въобще. Второ, не виждам възторг за втори референдум измежду хората, които желаеха да изоставен. Това демонстрира, че те се опасяват, че може би към този момент нямат болшинство. Минаха три и половина години, откогато попитаха хората. И когато ги попитаха, въпросът беше доста елементарен, тъй като споделиха: " Искате ли да напуснете? " Но не споделиха какво ще значи това на процедура.
Какви биха били връзките сред Англия и Европейски Съюз след Brexit?
Отношенията биха били много сложни, тъй като при разискването на процеса по напускането съвсем нямаше съществени договаряния за новите връзки. Правителствата на Тереза Мей и Борис Джонсън сглобиха нещо, само че нямаше обществена полемика какво е то. Също по този начин не е и доста точно. Това е огромна неточност на английското държавно управление.
Много е хубаво да си член на Европейски Съюз, само че е доста мъчно да преговаряш с него. Вероятно помните от влизането си в Европейски Съюз, че това са едни доста неравнопоставени договаряния. Спомням си, че поучавах Полша и споделих: " Не мислете, че това са договаряния. Попитайте ги какво желаят, кажете " да ", присъединете се, след това предоговаряйте. " Предоговаряйте е мощна дума, само че когато сте вътре, имате друга позиция и можете да измененията нещата. Процесът по английското излизане е доста сходен. Ти си доста слаба страна, когато напускаш и когато влизаш, спрямо това да бъдеш в Европейски Съюз.
Втората нелепост на държавното управление е, че или не са прочели, или не са разбрали, или са решили да пренебрегват това, което споделя член 50. Което е: " Тръгващата си страна ще контракти съглашението за напускането, като вземе поради рамката на бъдещите взаимоотношения. " Така че разумно трябваше да се договарят две неща по едно и също време или може би бъдещите връзки първо и след това напускането. Но Европейски Съюз сподели " Не, ще договорим първо напускането " и в действителност по тази причина трябваше да ги надигнем пред съда. Но про-Brexit лагерът твърди, че съдът е абсурден, тъй като е засегнатост за суверенитета, и не го направи. Което е неуместно, тъй като съдилищата съществуват, с цел да пазят правата на слабите. А откакто си решил да напуснеш, си от слабата страна. Цялата тази история е история на позора и от време на време некомпетентността на държавното управление е благословия, тъй като в случай че правиш нещо, което е радикално неприятно за страната, може би е добре да имаш некадърно държавно управление. В този съответен случай да направиш първо договарянията за бъдещите взаимоотношения е доста по-логично. Защото тогава даваш на хората известна сигурност по отношение на бъдещата визия.
Когато приказваме за договаряния с Европейски Съюз, отводът от започване на такива със Северна Македония и Албания беше ли " историческа неточност ", както настояват мнозина?
Беше неточност, а дали е историческа зависи от това дали ще бъде поправена. Разбира се, Европейски Съюз би трябвало да се промени, в случай че одобри всички кандидатки, само че не считам, че става по-трудно да оперираш с 28 членки, в сравнение с с 6. Ако погледнете историята на тези шест, е имало интервал на La chaise vide (политика на празния стол - бел. ред.), когато една от страните взема решение да не взе участие в срещите, тъй като не харесва метода, по който протичат. И даже в случай че погледнете Европейски Съюз през днешния ден, като се изключи един-два случая тези, които вършат бели, не са новите или дребните членки. Новите членки също по този начин внасят нещо – внасят по-голяма визия за света.
Освен че спря разширението на Европейски Съюз, френският президент Макрон приказва и за " мозъчната гибел " на НАТО и излага своя визия за суверенна в своята защита Европа. Но способна и желаеща ли е Европа да се погрижи за личната си отбрана?
Ситуацията в света се трансформира от много време. И постоянно е имало проблеми сред Съединени американски щати и Европа в областта на защитата. През 80-те години на предишния век бе въпросът за европейските ракети. Ако пък погледнете кубинската ракетна рецесия, да не би да имаше съвещания с някоя европейска страна за това? Така че това постоянно е била неравностойна връзка. И бих желал да видя една Европа с по-големи качества за отбрана. На терен Съединени американски щати са световна мощ, а Европа в най-хубавия случай е районна мощ. Може би Съединени американски щати ще станат доста по-въвлечени в Тихоокеанския район в бъдеще. Затова най-малко би трябвало да се подготвим за тази възможност, само че в това време би трябвало да създадем всичко допустимо да поддържаме връзките със Съединени американски щати, на които изискуем съвсем всичко в поствоенния интервал. Тоест може да реализираме повече, без да вършим трагични промени.
Доста щастливи сме, че живеем както сега, тъй като не бих желал да видя една прекомерно милитаризирана Европа. Това, което в този момент прави Европейски Съюз за първи път, трябваше да го направи преди 20-30 години. Всъщност аз лобирах за това – забравете за европейска войска, може да стане някой ден, само че не и през времето на нашия живот. Много по-важно е да имаме европейски танк – обща доставка за Европа. Дори той да е поръчан от Съединени американски щати, няма значение. Ако всяка войска в Европа купува съоръжение от американците, получаваш по-добра цена за него. И когато употребявате общо съоръжение, е доста по-лесно да оперирате дружно. В това има огромен смисъл. И значи, че в случай че пристигна моментът, когато в действителност би трябвало да се биете дружно, ще се справите доста по-добре. Ужасно е какъв брой доста пари се пилеят на всички места в Европа за защита, изключително за съоръжение.
Въпросът с защитата обаче е кой ще пази да вземем за пример Латвия от съветските танкове. Да се разчита ли на НАТО и на член 5, макар че сега това е сложено под въпрос?
Ако желаеме да имаме една Европа, която да е изцяло самостоятелна от Съединени американски щати, би трябвало да харчим повече, да харчим дружно и да отделяме големи суми за нови оръжия. Не виждам въобще никаква притегателна мощ в това. Смятам, че би трябвало да вършим това, което вършим, просто малко по-добре, в сравнение с сега. Но в действителност не желая да се трансформираме в огромна военна мощ.
Дори в днешния свят, в който Европа има на границата си Турция и Русия – две страни, които стават все по-авторитарни и нападателни?
Да, даже в днешния свят. Ако махнете Съединени американски щати изцяло, в случай че Вашингтон каже, че напуща НАТО, помислете, че член 5 не споделя доста. Казва: " Атака по един е офанзива по всички. " И след това продължава: " Всяка страна би трябвало да подхваща такива стъпки, каквито сметне за подобаващи. " Което значи, че няма никакво обвързване да се пази който и да било.
Тук въпросът е на чувство.
На чувство, само че и на организация – на обстоятелството, че има общи щабове, че армиите се познават добре, че всички значими военни въпроси се разискват взаимно. Не думите на документа имат значение, а виталната организация. Ако желаете да мислите за себе си като за огромна мощ, както вършат американците, една от характерностите на огромната мощ е, че има положителни връзки и съюзи на открито.
Очевидно актуалният американски президент не мисли по този начин.
Не, само че всички се надяваме, че това е исторически случай.
Защо за Европа е толкоз мъчно да се оправи с Турция и Русия?
Нито една от двете страни не е лесна за справяне. Аз самият намирам множеството руснаци за доста другарски настроени и честни, изключително в случай че се изгубя по улиците на Москва. Само държавното управление е казусът. И то е проблем и за доста руснаци. Така че считам, че би трябвало да чакаме, да се надяваме те да имат малко шанс и някой ден да имат по-добро държавно управление. Но не мисля, че ние можем да създадем доста.
Същото отнася ли се и за Турция?
За един миг през 2002 година мислехме, че Партията на справедливостта и развиването отпред с Ердоган трансформира Турция...
Тя в действителност трансформира Турция.
Да, само че я трансформира, като вкарва доста публицисти в пандиза. Което, от една страна, е неприятно, само че от друга, демонстрира, че има доста публицисти, които са подготвени да поемат огромни опасности, с цел да се борят за свободни медии. Така че свободната Турция се пробва да се измъкне. Тези проблеми са политически и смисълът на думата " политически " значи, че не можеш да направиш нищо за това. Ако е стратегически проблем или проблем по защитата, можеш да си купиш още оръжия, само че в случай че е политически, то той е вътрешен за страната. И самите страни сами би трябвало да се оправят. Най-добрата тактика е да се изчака. Не мисля, че опитите на нашите държавни управления да трансформират метода, по който работят държавните управления на Русия и на Турция, ще имат резултат, а евентуално ще навредят. Така че най-хубавото, което можем да създадем, е да запазим спокойна и цивилизована връзка, доколкото е допустимо, и да чакаме. Не е доста динамична политика, само че колкото е по-динамична, толкоз повече вреди.
Ако ме питате какво бих направил, с цел да трансформира Русия, отговорът е - бих направил всичко, което мога, с цел да оказа помощ на Украйна. Ако Украйна стане сполучлива история, в дълготраен проект това би имало отражение върху Русия. Второто, което би трябвало да създадем, е да се вгледаме в себе си и да се уверим, че нашите страни са добре ръководени. Защото това е най-хубавият метод да убедим другите да се трансформират. Така че вие имате специфична отговорност в България за това.
Ако се обърнем към Иран, виждаме по какъв начин нуклеарната договорка се разпада поради дейностите на Тръмп и Техеран възобновява обогатяването на уран. Може ли да се направи нещо за спасяването на съглашението?
Досега опитваме и се проваляме. Разпадане е мека дума, не е раздробяване, а на процедура скъсване от страна на Съединени американски щати. Иран е сложна страна за схващане, само че е ясно, е, че не те направиха първата стъпка и са много мудни в дейностите, които подхващат. Те не прибързаха да отворят своите центрофуги и наподобява това е направено с огромно отвращение. Убеден съм, че в Иран има свободно общество, което се пробва да излезе. Това е мястото в Близкия изток, което би трябвало да следим най-внимателно. Ако Близкият изток един ден бъде по-стабилен, Иран ще бъде доста значим в това. И отново не мисля, че можем да помогнем доста, тъй като най-важните въпроси са вътрешни въпроси.
Трябва да се опитаме да разберем Иран, разбирайки в същото време, че не го разбираме, и да го приемем насериозно. Ясно е, че това е още един от неуспехите на Тръмп. Той ни сподели, че това е най-лошата договорка в историята и че може да контракти нова и по-добра за 10 минути, само че не го направи. Може би в никакъв случай не можеш да преобърнеш историята изцяло, само че може би можем да се върнем и да поемем още веднъж по другия път в бъдещето без Тръмп.
Отново за жалост не можем да променим политиката в Съединени американски щати. Можем да променим политиката в личните си страни и това се опитваме да създадем в моята страна. Може би всяка страна би трябвало да има правилото на всеки 30 години да се организира конституционна спогодба, която да се запита дали страната е била добре ръководена, тъй като не мисля, че във Англия сме добре ръководени. И би трябвало да има отворен спор за това. Но в случай че не се сътвори нужният механизъм, хората на власт няма да имат съображение да се трансформират. По-добре да се прави това по спретнат метод, в сравнение с да се чака да стане толкоз неприятно, че да назрее гражданска война. Урокът от Англия е, че конституциите би трябвало да еволюират. Това се прави най-вече посредством войни или посредством хора на улицата, а те не са доста положителни способи.
Интервюто взе Светломира Гюрова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ