Европа се въоръжава и кой ще плати всичко това? Основен анализ на финансирането на пакета от 800 милиарда евро
Европейски Съюз желае да усили фрапантно разноските за въоръжение, само че в този момент е подобаващият миг за взаимни заеми, т. е. еврооблигации?
Deutsche Welle (DW) преглежда финансирането на проекта за 800 милиарда евро „ Превъоръжаване на Европа “, който беше контрактуван на изключителна среща на върха на Европейския съюз на 6 март 2025 година
Въпреки че детайлности за това по какъв начин тъкмо ще бъдат финансирани тези разноски ще бъдат оповестени от Урсула фон дер Лайен, ръководител на Европейската комисия, към този момент наподобява, че по-голямата част от пакета от 800 милиарда евро, към 650 милиарда, ще бъдат набрани посредством заеми от обособени страни-членки на Европейски Съюз, а не посредством общ дълг. Останалите 150 милиарда евро ще дойдат посредством заеми, предоставени от бюджета на Европейски Съюз, което към този момент съставлява началото на концепцията за взаимно заемане.
Неограничено взимане на заеми
Фридрих Мерц, евентуално бъдещият канцлер на Германия, към този момент сътвори прецедента. Въпреки че дълго време се противопоставяше на нови заеми, в този момент той се застъпва за неограничени заеми за въоръжение, заявявайки: „ Каквото и да е належащо “. За да облекчи тази политическа обстановка, Фон дер Лайен възнамерява да задейства „ клаузата за излизане “. Това ще разреши на държавите-членки да усилят доста разноските за защита, като се изяснява, че „ клаузата за изключение оказва помощ да се приведат тези разноски в сходство с Пакта за непоклатимост и напредък “.
Пактът за непоклатимост и напредък дефинира ясни граници на държавния дълг (60 % от брутния вътрешен продукт) и бюджетния недостиг (3 процента) за страните от еврозоната. Много страни обаче към този момент са доста по-задлъжнели. Ако тези страни решат да поемат спомагателен дълг, Брюксел ще " затвори очи ", вместо да глоби, както правеше до момента със страни като Португалия и Гърция.
Разликите в лихвените проценти като сигнален знак
В рамките на Европейски Съюз тази политика дава на страните повече пространство за маневриране. Има обаче опасения по какъв начин финансовите пазари ще реагират на новите заеми. Инвеститорите наблюдават кредитните рейтинги на страните, които се правят оценка от профилирани организации. По-ниските рейтинги значат по-високи лихвени проценти, което прави дълга по-скъп.
Германия заплаща най-ниските лихви по задълженията си в еврозоната. Разликата в лихвените проценти спрямо други страни се назовава " спред ". В момента той е 1, 2 процентни пункта в интерес на Германия, само че по време на дълговата рецесия през 2010 година тази разлика внезапно набъбна до съвсем 5 процентни пункта.
Колкото по-високи са лихвените проценти, толкоз по-малко средства ще имат страните за други цели, като вложения, обучение или пенсии. Тези разлики биха могли да застрашат финансовото устойчиво действие на еврозоната, какъвто беше казусът по време на дълговата рецесия.
Поуките от дълговата рецесия
Рискът от сходни лихвени разлики към момента съществува. В подтекста на тези опасности Юрген Матес от Института за немска стопанска система (IW) приканва за Европейския механизъм за непоклатимост (ESM), който беше от решаващо значение за оправянето с рецесията от 2010 година Според Матес този механизъм може да служи като " защитна мрежа " в бъдеще, с цел да се избегнат отрицателните резултати от възходящото дългово задължение.
Време ли е за еврооблигации?
Предвид високите разноски и огромните опасности поражда въпросът дали в този момент е подобаващият миг за взаимно заемане, т. е. еврооблигации? Ако Европа вземаше заеми взаимно, изискванията биха били по-благоприятни за множеството страни, в сравнение с в случай че всяка страна вземаше заеми поотделно. Така ще се възползва от положителната платежоспособност на богатите страни, които ще поемат отговорността за целия дълг.
Този въпрос обаче от дълго време разделя Европейски Съюз. Северните страни (Германия, Австрия, Холандия, Финландия и др.) подлагат на критика южните страни (Франция, Италия, Испания, Португалия, Гърция и др.) за непослушност в бюджетната политика и се опълчват на даването на гаранции за техните задължения. Договорите на Европейски Съюз също по този начин не разрешават една страна да носи отговорност за задълженията на друга страна.
Така че, в случай че се реши еврооблигациите да финансират защитата, ще се наложи смяна в договорите на Европейски Съюз. Подобна смяна ще изисква време и единогласие от всички страни членки и не е ясно дали това е реалистично.
Съвместни задължения към този момент съществуват
Въпреки това някои проби за взаимно заемане към този момент са въведени в лимитирани форми. Например пакетът от тласъци от 750 милиарда евро, който Европейски Съюз вкара по време на пандемията от ковид през 2021 година Тогава Европейски Съюз пое задължения като общественост, макар че отговорността за задълженията беше лимитирана единствено до дяловете на страните в бюджета на Европейски Съюз. Германия, да вземем за пример, би била виновна за към една четвърт от сумата.
Освен това избавителният фонд ESM и неговият предходник, EFSF, съставляват форми на взаимен дълг.
Необходимо, необикновено, съзнателно?
„ Дали взаимното заемане ще стане належащо, следва да забележим “, споделя финансовият специалист Матес от IW. Клеменс Фуест, икономист и президент на института Ifo в Мюнхен, счита, че е „ доста малко евентуално “ разноските за защита да бъдат финансирани посредством взаимен дълг. Според него това би било " несвоевременно ", защото разноските за защита са народен разход и първо би трябвало да се създаде идея за европейска отбранителна политика.
Йенс Бойсен-Хогрефе от Института за международна стопанска система в Кил (IfW) счита, че взаимните задължения биха имали смисъл, в случай че се употребяват за финансиране на взаимни военни задания. Той обаче предизвестява, че не е ясно дали всички страни от Европейски Съюз ще са изпълнили отговорностите си за обща защита или това ще се случи през идващите години. Може би би било най-добре да се включат страни отвън Европейски Съюз, като Обединеното кралство и Норвегия.
Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР), която е благосъстоятелност на всички държави-членки на Европейски Съюз, може да играе значима роля във финансирането на тези планове.
Превод
