Галъп: ЕС е най-предпочитаният партньор сред българите, Русия се нарежда на второ място
ЕС е най-предпочитаният сътрудник измежду българите, Русия се подрежда на второ място. Това излиза наяве от изследване на публичното мнение, извършено от световната Асоциация " Галъп интернешънъл “ в 64 страни, обхващащо над две трети от международното население (и повече от 90% от тези страни, в които има свобода да се провеждат и да бъдат публикувани изследвания на публичното мнение).
Запад/Изток
Колективният Запад (ЕС и САЩ) остава по-привлекателен и като стопански сътрудник (58% от желанията по света), и като сътрудник в сигурността (59%). В сравнение, Китай и Русия, заедно, получават надлежно 29% и 26%. Важно е да се означи, е, че това съответствие две към едно е годно, но без гласа на Китай – където изследователското наличие е лимитирано. Също така, и без някои значими арабски и африкански държави – отново по същата причина. Като се имат предвид тези специфики, най-вероятно действителното деление по света е равно сред Запад и Изток.
Четирите сили
Европейският съюз е най-привлекателният сътрудник в региона на стопанската система (31%), до момента в който Съединени американски щати резервират позицията на най-предпочитан съдружник в сигурността (33%). Както вече беше упоменато обаче, тези числа са годни единствено за изследваната част от света и не включват китайското публично мнение.
Докато Русия е на последно място измежду четирите сили като сътрудник в сферата на икономиката, тя отбелязва по-добър резултат по въпросите на партньорството в областта на сигурността и се нарежда пред Китай.
Пакетни желания или не
За множеството от изследваните общества стопанската система и сигурността вървят ръка за ръка и мнозинствата търсят и двете от един и същи блок (ЕС/САЩ или Русия/Китай), но има и малки изключения, които са от съществено значение. Например, докато Китай изглежда най-предпочитаният стопански сътрудник за мнозинствата в Йемен, Пакистан, Русия, Палестина, Ирак и Етиопия, оказва се, че в нито една от изследваните страни, икономическо партньорство с Русия не може да събере одобрителни мнения в болшинство.
Що се отнася до предпочитания за партньорство в сигурността, Русия се възприема за най-предпочитан евентуален партньор в дузина страни, до момента в който Китай само в две – Русия и Пакистан.
Разделени отзиви в някои страни
В друга дузина страни публичното мнение е разграничено сред четирите суперсили в желанията си за стопански сътрудник – Афганистан, Камерун, Гърция, Индонезия, Кот д`Ивоар, Казахстан, Либия, Северна Македония, Перу, Сирия. В региона на сигурността пък, примери за съществено разделена общественост са Афганистан, Аржентина, Босна и Херцеговина, Гърция, Либия, Северна Македония, Перу, Виетнам, Йемен и ОАЕ. Общественото мнение във Великобритания пък е дълбоко разединено в оценката си за Съединени американски щати и Европейски Съюз като желани сътрудници и в двете области – и в икономиката, и в сигурността.
Къде е България?
Европейският съюз е най-предпочитаната мощ за сътрудник измежду българите – и в икономическата сфера (42%), и в областта на сигурността (40%). Стойностите на България са над междинните за света, като я подреждат и измежду водещите проевропейски страни на Балканите. Русия се подрежда на второ място измежду желанията на българите за партньорска мощ – надлежно с 20% за стопанската система и 24% за сигурността. Китай получава утвърждение от българите като сътрудник в областта на стопанската система в 11% от отговорите, а Съединени американски щати – в 9% от отговорите. 12% у нас одобряват като сътрудник в сигурността Съединени американски щати, а Китай – 3%.
" Големият въпрос не е дали ще има нов многополюсен международен ред, а дали въобще ще има световен ред. Както беше посочено нагоре, глобализацията се разпадна на регионализация, учредена на възприемането за общо бъдеще – икономическо, политическо, военно. Но тези нови райони към момента не са добре дефинирани и установени – такъв е само по този начин нареченият групов Запад. И същинското предизвикателство е освен по какъв начин да се реализира регионализацията мирно, само че и по какъв начин да избегнем по-голяма война ", разяснява Кънчо Стойчев, президент на международната Асоциация " Галъп интернешънъл “.
Във всяка страна през периода август-октомври 2022 г. е интервюирана представителна извадка по метода " лице в лице “, по телефона или онлайн. Статистическата неточност в проучването е в диапазон ±3-5% при поверителен период – 95%.
Запад/Изток
Колективният Запад (ЕС и САЩ) остава по-привлекателен и като стопански сътрудник (58% от желанията по света), и като сътрудник в сигурността (59%). В сравнение, Китай и Русия, заедно, получават надлежно 29% и 26%. Важно е да се означи, е, че това съответствие две към едно е годно, но без гласа на Китай – където изследователското наличие е лимитирано. Също така, и без някои значими арабски и африкански държави – отново по същата причина. Като се имат предвид тези специфики, най-вероятно действителното деление по света е равно сред Запад и Изток.
Четирите сили
Европейският съюз е най-привлекателният сътрудник в региона на стопанската система (31%), до момента в който Съединени американски щати резервират позицията на най-предпочитан съдружник в сигурността (33%). Както вече беше упоменато обаче, тези числа са годни единствено за изследваната част от света и не включват китайското публично мнение.
Докато Русия е на последно място измежду четирите сили като сътрудник в сферата на икономиката, тя отбелязва по-добър резултат по въпросите на партньорството в областта на сигурността и се нарежда пред Китай.
Пакетни желания или не
За множеството от изследваните общества стопанската система и сигурността вървят ръка за ръка и мнозинствата търсят и двете от един и същи блок (ЕС/САЩ или Русия/Китай), но има и малки изключения, които са от съществено значение. Например, докато Китай изглежда най-предпочитаният стопански сътрудник за мнозинствата в Йемен, Пакистан, Русия, Палестина, Ирак и Етиопия, оказва се, че в нито една от изследваните страни, икономическо партньорство с Русия не може да събере одобрителни мнения в болшинство.
Що се отнася до предпочитания за партньорство в сигурността, Русия се възприема за най-предпочитан евентуален партньор в дузина страни, до момента в който Китай само в две – Русия и Пакистан.
Разделени отзиви в някои страни
В друга дузина страни публичното мнение е разграничено сред четирите суперсили в желанията си за стопански сътрудник – Афганистан, Камерун, Гърция, Индонезия, Кот д`Ивоар, Казахстан, Либия, Северна Македония, Перу, Сирия. В региона на сигурността пък, примери за съществено разделена общественост са Афганистан, Аржентина, Босна и Херцеговина, Гърция, Либия, Северна Македония, Перу, Виетнам, Йемен и ОАЕ. Общественото мнение във Великобритания пък е дълбоко разединено в оценката си за Съединени американски щати и Европейски Съюз като желани сътрудници и в двете области – и в икономиката, и в сигурността.
Къде е България?
Европейският съюз е най-предпочитаната мощ за сътрудник измежду българите – и в икономическата сфера (42%), и в областта на сигурността (40%). Стойностите на България са над междинните за света, като я подреждат и измежду водещите проевропейски страни на Балканите. Русия се подрежда на второ място измежду желанията на българите за партньорска мощ – надлежно с 20% за стопанската система и 24% за сигурността. Китай получава утвърждение от българите като сътрудник в областта на стопанската система в 11% от отговорите, а Съединени американски щати – в 9% от отговорите. 12% у нас одобряват като сътрудник в сигурността Съединени американски щати, а Китай – 3%.
" Големият въпрос не е дали ще има нов многополюсен международен ред, а дали въобще ще има световен ред. Както беше посочено нагоре, глобализацията се разпадна на регионализация, учредена на възприемането за общо бъдеще – икономическо, политическо, военно. Но тези нови райони към момента не са добре дефинирани и установени – такъв е само по този начин нареченият групов Запад. И същинското предизвикателство е освен по какъв начин да се реализира регионализацията мирно, само че и по какъв начин да избегнем по-голяма война ", разяснява Кънчо Стойчев, президент на международната Асоциация " Галъп интернешънъл “.
Във всяка страна през периода август-октомври 2022 г. е интервюирана представителна извадка по метода " лице в лице “, по телефона или онлайн. Статистическата неточност в проучването е в диапазон ±3-5% при поверителен период – 95%.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ