Ервин Рудолф Йозеф Александер Шрьодингер (12 август 1887 г. -

Ервин Рудолф Йозеф Александер Шрьодингер (12 август 1887 година - 4 януари 1961 година ) е австрийски физик теоретик, един от основателите на квантовата механика с исторически принос за нейното развиване, в частност с формулирането на вълновите уравнения, за което е почетен с Нобелова премия за физика през 1933 година, поделена с Пол Дирак. Той предлага автентично пояснение на физическия смисъл на вълновата функционалност и подлага на рецензия общоприетата копенхагенска интерпретация на квантовата механика. Биографите и съвременниците неведнъж са отбелязвали разнообразието на ползите на Шрьодингер, неговите дълбоки знания по философия и история. Владее шест непознати езика (древногръцки и латински, британски, френски, испански и италиански), чете типичен творби в оригинал и ги превежда, написа лирика (през 1949 година излиза алманах с негова поезия) и е фен на скулптурата. Той е освен популярен физик-теоретик, само че и човек с неизмеримо и автентично мислене. През 1944 година написва истинското проучване „ Какво е животът от позиция на физиката? “ 
Мнозина знаят за „ Котката на Шрьодингер ”, само че малко на брой са наясно какво тъкмо значи този фразеологизъм. „ Котката на Шрьодингер ” е персонаж от на пръв взор абсурден умствен опит. С него Шрьодингер пробва да покаже непълнотата на квантовата механика при прехода от субатомни към макроскопични системи. 
Експериментът 
В затворена огромна кутия поставят котка. В кутията има механизъм, съдържащ радиоактивно ядро и съд с токсичен газ. Параметрите на опита са по този начин подбрани, че вероятността ядрото да се разпадне за един час е 50%. Ако това стане, механизмът се задейства, отваря съда с токсичен газ и котката умира. Според квантовата механика, в случай че едно ядро не е следено, положението му се разказва като суперпозиция (смесване) на две положения – разпаднало се ядро и неразпаднало се ядро, затова, котката е жива и мъртва по едно и също време. Ако кутията бъде отворена, наблюдаващият би трябвало да види кое да е от двете положения – „ ядрото се е разпаднало, котката е мъртва “ или „ ядрото не се е разпаднало, котката е жива “.
Възникващият замайващ въпрос е: по кое време системата престава да съществува като разбъркване на две положения и избира единствено едното? 
Целта на опита „ Котката на Шрьодингер ” е  да удостовери непълнотата на квантовата механика. И че са нужни някои правила, които демонстрират, при какви условия се случва колапс на вълновата функционалност и котката става или жива, или мъртва. Но няма по какъв начин да е правилно и едното, и другото по едно и също време. Същото би трябвало да е правилно и за атомното ядро. То би трябвало да е или разпаднало се или неразпаднало се.