Еротиката рядко се появява там, където я търсим. Тя не

Еротиката рядко се появява там, където я търсим. Тя не живее в свещите, бельото или специфичните мотиви, а в дребните жестове, които носят чувство за живот. Когато мислим за еротика, постоянно я свързваме със секса, само че двете не са едно и също. Сексът е деяние, а еротиката е положение на мозъка, наличие и внимание. Тя е метод да се усещаме живи и освен в леглото.
Прочетете още
Еротичното е оня тънък ток, който минава през всекидневието ни, когато сме свързани със сетивата си. В аромата на кафе заран, в метода, по който се обличаме за себе си, не за погледа на другите, в това да усещаме кожата си, когато водата допира раменете ни, в масажа, без значение дали е лековит или отпускащ. Това е способността да трансформираме елементарното в красиво, тъй като го претърпяваме с цялостно внимание.

Обикновено в всекидневието ни всичко се случва по график – ставаме, бързаме, работим, готвим, чистим, подреждаме, заспиваме. Еротиката изчезва не тъй като нямаме предпочитание, а тъй като губим чувството за живот. Когато сме прекомерно изморени, усещаме се тревожни или дистанцирани от себе си, желанието също се отдръпва. Тялото може да е тук, само че чувството не е. Еротиката е това, което го връща. Тя е нещо доста по-дълбоко от възбуденост. Една жена може да не прави секс, само че да е извънредно еротична, тъй като излъчва живот, топлота и наличие. Същевременно може да има полов контакт, само че без никаква еротика в него.

 Когато разрешаваме на еротичното да бъде част от всекидневието, ние не просто обогатяваме връзките си, а и метода, по който усещаме себе си. Това не значи да сме непрекъснато провокативни, а да сме съзнателни и да не изключваме сетивата си. Да усещаме материята на облеклата, усета на храната, ритъма на дишането. Тази осъзнатост е форма на грижа – тя ни припомня, че сме живи, че тялото ни е повече от инструмент, а е източник на наслаждение и знание.

Еротиката също по този начин е мост сред нас и другия. В двойката тя поддържа любознанието живо. Онова ненаситно предпочитание да опознаем още веднъж индивида до себе си. В дългите връзки постоянно пристрастеността избледнява не тъй като любовта е изчезнала, а тъй като изчезва играта, загадката, лекотата. Еротиката е това, което ни връща в играта, само че не безусловно посредством дейности, а посредством взор, звук и допиране, написа puls.bg.

Когато я подхранваме, ние подхранваме и творчеството си. Вътрешната ни сила се движи по-свободно, мислите стават по-ясни, а настроението по-светло. Неслучайно хората, които умеят да живеят еротично, с приятност и внимание към детайла постоянно са и по-устойчиви на стрес, по-малко тревожни и по-отворени към смяна.

Да пазим еротиката в всекидневието е като да поддържаме дребен вътрешен огън. Невинаги гори мощно, само че е значимо да не го оставяме да угасне. Понякога това значи просто да си позволим пет минути тишина с чаша чай. Да се погледнем в огледалото с деликатност, а не с рецензия. Да си купим цвете, да танцуваме боси, да дишаме по-дълбоко.

Еротиката не е разкош. Тя е форма на жизнеспособност и когато я има, животът има усет.