Ернесто Еспозито - кралят на Неапол
Ернесто Еспозито е неаполитанец, дизайнер на обувки, работил със Соня Рикел, Карл Лагерфелд, Тиери Мюглер, Sergio Rossi, Chloe, Louis Vuitton, Fendi, Missoni, с каймака на каймака в международната мода. Той е и колекционер на модерно изкуство и дружно с това – със своята ярка персона – е ентусиазъм за едни от най-известните международни създатели. Позирал е на Анди Уорхол, Микеланджело Пистолето, Хелмут Нютън, Марио Тестино, Джак Пиърсън.Срещам Eрнесто Еспозито на есенното ревю за обувки в Милано MICAM Milano 94 – едно от най-значимите събития от международен мащаб в тази сфера, подиум, на който изгряват трендовете за всеки идващ сезон. Тази година на MICAM бяха показани 1700 сбирки обувки от 1200 компании и фешън марки от 30 страни. Споменавам тези числа, с цел да пресъздам мащаба на събитието, което е било посетено от 45 000 души от 130 страни. Еспозито оглави журито от фешън специалисти, избиращи надарените млади дизайнери на обувки от целия свят, 12 от които показаха първата си сбирка на MICAM.
Питай – се обръща Ернесто към мен, след молбата ми за изявление. Да стартираме оттова – кой видя гения ви? Как стартира пътят ви в модата? Човекът, който видя, че върша специфични неща, беше Ди Парабиаго, основателят на стилната линия Linea Lidia. Той произвеждаше модата на Тиери Мюг-лер. Разпозна в мен човек с качества да се впише в гледната точка на Мюглер към модата и ми даде късмет да работя с него за сбирката му Ensemble de soir. Сътрудничеството ни продължи седем години. Аз развих и комерсиалната сбирка на Мюглер, която продадохме в Америка, в Япония, на всички места. А по какъв начин се схваща, че някой има гений за мода? Труден въпрос. Модата е обвързвана с знания и ползи в литературата, изобразителното изкуство, изкуствата изобщо, на живота, не е единствено до гений. Моят гений е цялост от познанията ми и житейския ми опит. Ставам все по-талантлив, тъй като обичам да върша доста неща. Това е значимо! Талантът не е константа. Трябва да се развива. Аз постоянно съм се вдъхновявал от изкуствата, пътуванията, костюмите. Трябва да бъдеш и малко интелектуалец, с цел да правиш същинска мода. Всички персони в модата, като Джанфранко Фере, са такива, тъй като имат ползи в разнообразни области. Джон Галиано също е подобен образец. Да, познавам го от двайсетгодишен. Имаше дребен щанд като този (показва щанда на един от младите дизайнери на MICAM). Щандът му беше в Hyper Hyper (покрит пазар на ул. „ Кенсингтън Хай “ в Лондон за млади дизайнери и дребни заводи за облекла и аксесоари. Когато е основан през 1983-та, Hyper Hyper е средище на млади гении. Подкрепя дебютиращите в модата, като им предлага сцена и им провежда групови щандове по време на прет-а-порте в английската столица, б.а.). Беше си го направил като дребен бутик с четири рокли и още облекла и седеше на една дребна маса, ядеше сандвич и чакаше някой да мине да купи. Един ден отивам, виждам едни сака, споделям: „ А! Фантастични са! Колко костват?! “ „ 100 паунда всяко “ – дава отговор. „ Купувам всичките! “ – му декларирам. „ Наистина ли? “ – пита. Казвам: „ Да! “. Той: „ А ще ми платите ли кеш? “. Отговарям: „ Става! “. И това беше първата ни среща. След това продължих да закупувам негови облекла. Правеше всичко с еластичен сатен. Галиано има доста забавни знания за мода. Когато работеше за Dior, го правеше като Кристиян Диор. Познаваше всички кройки и линии. В стила му има нещо от Вивиан Уестууд. Вкусът им е подобен. Дрехите им припомнят на атрибут за спектакъл. Точно по този начин! Точно по този начин. Вивиан Уестууд беше първата, която стартира да мисли друго, по-освободено. След това Галиано усвои и продължи малко маниера ѝ, само че го внедри, пресътворявайки кройката на Dior. Тоест той преведе Dior на по-модерния език на Вивиан Уестууд. Но първоначално беше Диор. Част от това начало беше и Ив Сен Лоран, когато работеше за Диор и облече дамите в смокинги, костюми, блейзъри. Сен Лоран се въодушевяваше от Ван Гог, Анди Уорхол, Пикасо, Матис. Много неща започнаха от Диор. Затова ти споделям, че познанията, опитът, културата обогатяват гледната точка и ѝ оказват помощ да бъде друга. Впечатляващо е, че сте работили с толкоз разнообразни като жанр марки – Chloe, Louis Vuitton, само че и Geox. Работил съм 10 години и за линията обувки на Fendi с Карл Лагерфелд. Той ме наричаше „ кралят на Неапол “. Защо? Ами предлага да се забележим на следващия ден в 10 ч. сутринта и идва в осем вечерта. И аз очаквам час-два, по-късно споделям – окей, когато пристигна Лагерфелд, да ми звъннете, тъй като не е учтиво да би трябвало да го очаквам толкоз. Но подобен си му беше маниерът. Беше персонаж. И отивах, когато ми се обадят, че е пристигнал, т.е. той ме чакаше. А като се появя, възкликваше: „ Аха, ето го царят на Неапол! “. Виж – демонстрира фотография в телефона си: – Това съм аз, а това е Карл Лагерфелд. Беше прекрасен. Но и аз имам портрет от Уорхол като него, и от Нютън – също.
Работих седемнайсет години и за Соня Рикел. До такава степен влязох в нейния дух, че най-после ми даде и късмет да обрисувам сбирката за мъже за седем сезона. Правех дефилетата ѝ седем сезона. Винаги съм обичал да превеждам усета на някой различен през моя усет, само че когато работех за Vuitton, се стараех да се придържам към стила на Vuitton. С всички дизайнери съм работил на тяхното равнище, не като помощник. А Geox е нещо напълно друго. Да, това като жанр се приближава повече до работата ми в Америка в продължение на четиринайсет години за марката Via Spiga. Беше голяма марка в Америка с милиони чифтове обувки, с корнери във всички огромни магазини – Sax, Fifth Avenue, Barnies, Bloomingdale. Спрях да работя с Полегато (Марио – притежателят на Geox) тази година, поради рестриктивните мерки, свързани с коронавирус. Тръгнах си, тъй като навършвам 70 години и не желая да пожертвам живота си да работя измежду толкоз доста хора. Предпочитам да си остана у дома. Ясно. И ето ви у дома – на ревюто за обувки MICAM. Да. И на следващия ден ще съм разрушен, тъй като в никакъв случай не съм оставал три цели дни тук. Обикновено след три часа съм си тръгнал. Виж, да ти покажа – демонстрира ми телефона си. – Това е снимка, която ми е правил Хелмут Нютън, без фотошоп. И тези фотографии се продават. За какъв брой? За трийсет хиляди всяка. Като отидох да ме снима, взех с мен едно момиче, другарка на мой безценен другар. И Хелмут Нютън ѝ сподели – няма да се събличаш, преди да си поставила обувките с висок ток, в случай че обичаш. Харесвам Нютън. Беше най-циничният човек в живота ми. Толкова чудноват и приказен! Имахме доста хубава връзка. Веднъж идва в Неапол и ме пита: „ Коя от фотографиите ми най-вече ти харесва? “. Отговарям: „ Целувката! “. И той сподели: „ Ок! Тогава ще направя първата фотография на двама мъже, които се целуват “. И отидохме дружно в един бар, където той снима двама мъже да се целуват. Направил съм съвсем всичко в живота си. В развой съм на издаване на биография. Имам сбирка от хиляда и петстотин творби на модерно изкуство. И върша изложения в музеи по целия свят. През ноември тук в Милано ще излагат Уорхол и дадох осем негови фотографии. Прекрасно е, че е допустимо да си говорите с елементарен човек като мен. Аз съм по-обикновен от теб. Затова оня ден ти споделих, че не ми харесва по какъв начин си се облякла, а през днешния ден си доста хубава. Благодаря! Въпрос на усет. Аз имах самочувствие и оня ден. И много се изненадах. Даже се усъмних дали сте италианец. Те по принцип са учтиви. Не желаех да те обидя. Казах ти каквото мисля. Аз съм толкоз в нещата. Познавам и съм познавал най-големите актьори, най-големите фотографи. Работил съм с всички. Том Форд ми се обажда да вземем за пример един ден в Неапол и пита: Можеш ли да дойдеш при Сен Лоран. Той тогава работеше за Сен Лоран. И споделя – ще ти пратя билет. Отговарям – чакай, мога да си платя билета самичък. Това ме поставяше в самостоятелна позиция. Отидох. Том Форд ме посрещна самичък, с боси крайници. Помислих си – хм, какво желае в този момент той. Беше преди 15 години може би. А какво искаше? Ами сподели – боготворя това, което правиш за Соня Рикел. Говори, а аз се вълнувам, тъй като сме в ателието на Ив Сен Лоран. Невероятно! И Том Форд изяснява – одобрявам обувките ти. Искам да ти предложа да работиш единствено за мен, само че да спреш с другите и можем да вършим дружно Gucci, Saint Laurent и моята сбирка, и Sergio Rossi. Отговарям – окей, Том Форд. Можем да го създадем. Но би трябвало да ти кажа какъв брой спечелвам в този момент, тъй като в случай че работя за теб, би трябвало да ми плащаш двойно. Aко един ден спреш да работиш с мен, ще остана без работа. А в случай че ми плащаш двойно, ще съм наясно, че в действителност имаш потребност от мен. Казва – окей. Подава един лист. Пиша: Via Spiga ми дават толкоз, Sergio Rossi – толкоз, Мarc Jacobs – толкоз, Louis Vuitton – толкоз. Той счете. Погледна сумата и сподели – ами ти печелиш повече от мен. Хи-хи! Казах – допустимо е. Не знам какъв брой печелиш ти, само че аз спечелвам толкоз. О, Ернесто, толкоз скърбя, не съм от твоя диаметър. Казвам – окей. Написа ми писмо – благодари, че съм отишъл. Беше значимо аз да си платя билета с моите пари. Хубаво е да можеш да си позволиш да си самостоятелен. А какво ви въодушевява в това да вършиме мода? Следвах право. Но един ден другар ми сподели – но ти толкоз разбираш от мода, за какво не минеш да ме видиш в моя бутик, можем да поговорим. Отидох и ми предложи – в случай че дойдеш да работиш тук, ще ти дам опция да продаваш. Окей. Зарязах университета. Баща ми и майка ми се почувстваха като убити! Отидох обаче да работя в бутика. След три месеца станах началник. След шест Валтер Албини, най-големият италиански стилист, притежател на „ Кадет “ – обувките, рисувани от Лагерфелд, ми сподели – желая да работите за мен. Работих за него. И по този начин от работа на работа, от човек на човек. А от кое място идва геният ви? Отникъде. Как по този начин? Няма ли връзка най-малко с Неапол или с майка ви, татко ви, с ентусиазъм от киното? Ще ти покажа майка ми.
(поглеждам снимката) О, красива е. Има жанр. Облечена е в кутюр, в Celine. Тя приличаше на Силвана Мангано. Беше доста красива, богата. Носеше Chanel. Всичко в моя живот е артикул на просвета, на опит и на шанс. И Марк Джейкъбс е роден в богато семейство. Баба му е била богата. Отраснал е в Капри в хотел, заобиколен от най-елегантните хора в света, които минавали оттова. Нещата не се раждат отникъде. Винаги са цялост от въздействия. И въпреки всичко сте роден в Италия. Отраснали сте измежду културата на Ренесанса, Древния Рим. Сред най-красивите неща на света. Ха-ха-ха. Египет е люлката на естетиката, също и Гърция. Свалям им шапка. Но след тях сме ние. Освен това съм роден в Неапол. А Неапол и Париж са столиците на света. Моцарт е написал „ Така вършат всички “ в Неапол. Пър-
вият оперен спектакъл в света е „ Сан Карло “ в Неапол. Естествено. В Италия операта е на улицата – всички приказват високо, ръкомахат и са облечени елегантно и цветно. Като в спектакъл сме. Хи-хи. Трябва да кажем, че Италия, Испания и Франция са същинската Европа. Хубавата същинска европейска просвета е това. А в Неапол има и испанско, и френско въздействие. Какви са обувките, които една жена би трябвало да има в дрешника си? Не може да имаш единствено един тип обувки. Преди дамите носеха единствено един тип обувки за целия ден. В днешно време е значимо да си в синхрон с момента. Жените са по-свободни – могат да изберат дали да се усещат комфортно, да са женствени или секси и по-свободни. За денем, за супермаркета и когато водят децата си на учебно заведение, не са им нужни обувки на токове. Могат да са с кецове. Следобед е хубаво да са изискани и секси и малко „ развратни “ вечер. Хи-хи. Значи би трябвало да имаш три типа обувки – ниски и равни, междинни и с ток. Когато излизаш вечер, с цел да си съвършена, би трябвало да си с ток. Кои модерни трендове ви харесват? Харесва ми завръщането на женствеността. Имаше години, в които доминираше уличната мода. Днес е друго. След моменти на рецесия има гражданска война на мозъка, която прави по този начин, че дамите, които са били доста крайни, имат потребност да преоткрият женствеността, с цел да продължат да играят значима роля. Мисля, че уличната мода ще остане за денем, само че дамите ще се върнат още веднъж към това да наподобяват женствени вечер. На ревюто не можеш да видиш доста от това, само че в случай че отидеш довечера във Finger Garden – eдин доста хубав ресторант, където вечерям, там дамите са единствено с токове. И това е обикновено. В Италия е цялостно с красиви и елегантни дами. И доста елегантни мъже, облечени с изискан, с хубаво подстригани коси, парфюми, като слезли от витрина или от фотоси в списание. Да, мъжете тук се обличат елегантно и имат облекла с добра кройка и по размер за разлика от мъжете на Север, които носят доста необятни облекла. Но мъжете тук са елегантни, тъй като и дамите са по-женствени и секси и ценят елегантни мъже. Всичко е игра сред дамата и мъжа. Как бихте коментирали младите дизайнери тук? Всички те дебютират и всеки от тях следва фантазията си да се занимава с мода. Жените работят по-изчистено, по-прецизно. Но всяка от тях е направила обувки за себе си, не за другите. По-добре се получава, когато мъжете вършат обувки.
Питай – се обръща Ернесто към мен, след молбата ми за изявление. Да стартираме оттова – кой видя гения ви? Как стартира пътят ви в модата? Човекът, който видя, че върша специфични неща, беше Ди Парабиаго, основателят на стилната линия Linea Lidia. Той произвеждаше модата на Тиери Мюг-лер. Разпозна в мен човек с качества да се впише в гледната точка на Мюглер към модата и ми даде късмет да работя с него за сбирката му Ensemble de soir. Сътрудничеството ни продължи седем години. Аз развих и комерсиалната сбирка на Мюглер, която продадохме в Америка, в Япония, на всички места. А по какъв начин се схваща, че някой има гений за мода? Труден въпрос. Модата е обвързвана с знания и ползи в литературата, изобразителното изкуство, изкуствата изобщо, на живота, не е единствено до гений. Моят гений е цялост от познанията ми и житейския ми опит. Ставам все по-талантлив, тъй като обичам да върша доста неща. Това е значимо! Талантът не е константа. Трябва да се развива. Аз постоянно съм се вдъхновявал от изкуствата, пътуванията, костюмите. Трябва да бъдеш и малко интелектуалец, с цел да правиш същинска мода. Всички персони в модата, като Джанфранко Фере, са такива, тъй като имат ползи в разнообразни области. Джон Галиано също е подобен образец. Да, познавам го от двайсетгодишен. Имаше дребен щанд като този (показва щанда на един от младите дизайнери на MICAM). Щандът му беше в Hyper Hyper (покрит пазар на ул. „ Кенсингтън Хай “ в Лондон за млади дизайнери и дребни заводи за облекла и аксесоари. Когато е основан през 1983-та, Hyper Hyper е средище на млади гении. Подкрепя дебютиращите в модата, като им предлага сцена и им провежда групови щандове по време на прет-а-порте в английската столица, б.а.). Беше си го направил като дребен бутик с четири рокли и още облекла и седеше на една дребна маса, ядеше сандвич и чакаше някой да мине да купи. Един ден отивам, виждам едни сака, споделям: „ А! Фантастични са! Колко костват?! “ „ 100 паунда всяко “ – дава отговор. „ Купувам всичките! “ – му декларирам. „ Наистина ли? “ – пита. Казвам: „ Да! “. Той: „ А ще ми платите ли кеш? “. Отговарям: „ Става! “. И това беше първата ни среща. След това продължих да закупувам негови облекла. Правеше всичко с еластичен сатен. Галиано има доста забавни знания за мода. Когато работеше за Dior, го правеше като Кристиян Диор. Познаваше всички кройки и линии. В стила му има нещо от Вивиан Уестууд. Вкусът им е подобен. Дрехите им припомнят на атрибут за спектакъл. Точно по този начин! Точно по този начин. Вивиан Уестууд беше първата, която стартира да мисли друго, по-освободено. След това Галиано усвои и продължи малко маниера ѝ, само че го внедри, пресътворявайки кройката на Dior. Тоест той преведе Dior на по-модерния език на Вивиан Уестууд. Но първоначално беше Диор. Част от това начало беше и Ив Сен Лоран, когато работеше за Диор и облече дамите в смокинги, костюми, блейзъри. Сен Лоран се въодушевяваше от Ван Гог, Анди Уорхол, Пикасо, Матис. Много неща започнаха от Диор. Затова ти споделям, че познанията, опитът, културата обогатяват гледната точка и ѝ оказват помощ да бъде друга. Впечатляващо е, че сте работили с толкоз разнообразни като жанр марки – Chloe, Louis Vuitton, само че и Geox. Работил съм 10 години и за линията обувки на Fendi с Карл Лагерфелд. Той ме наричаше „ кралят на Неапол “. Защо? Ами предлага да се забележим на следващия ден в 10 ч. сутринта и идва в осем вечерта. И аз очаквам час-два, по-късно споделям – окей, когато пристигна Лагерфелд, да ми звъннете, тъй като не е учтиво да би трябвало да го очаквам толкоз. Но подобен си му беше маниерът. Беше персонаж. И отивах, когато ми се обадят, че е пристигнал, т.е. той ме чакаше. А като се появя, възкликваше: „ Аха, ето го царят на Неапол! “. Виж – демонстрира фотография в телефона си: – Това съм аз, а това е Карл Лагерфелд. Беше прекрасен. Но и аз имам портрет от Уорхол като него, и от Нютън – също.
Работих седемнайсет години и за Соня Рикел. До такава степен влязох в нейния дух, че най-после ми даде и късмет да обрисувам сбирката за мъже за седем сезона. Правех дефилетата ѝ седем сезона. Винаги съм обичал да превеждам усета на някой различен през моя усет, само че когато работех за Vuitton, се стараех да се придържам към стила на Vuitton. С всички дизайнери съм работил на тяхното равнище, не като помощник. А Geox е нещо напълно друго. Да, това като жанр се приближава повече до работата ми в Америка в продължение на четиринайсет години за марката Via Spiga. Беше голяма марка в Америка с милиони чифтове обувки, с корнери във всички огромни магазини – Sax, Fifth Avenue, Barnies, Bloomingdale. Спрях да работя с Полегато (Марио – притежателят на Geox) тази година, поради рестриктивните мерки, свързани с коронавирус. Тръгнах си, тъй като навършвам 70 години и не желая да пожертвам живота си да работя измежду толкоз доста хора. Предпочитам да си остана у дома. Ясно. И ето ви у дома – на ревюто за обувки MICAM. Да. И на следващия ден ще съм разрушен, тъй като в никакъв случай не съм оставал три цели дни тук. Обикновено след три часа съм си тръгнал. Виж, да ти покажа – демонстрира ми телефона си. – Това е снимка, която ми е правил Хелмут Нютън, без фотошоп. И тези фотографии се продават. За какъв брой? За трийсет хиляди всяка. Като отидох да ме снима, взех с мен едно момиче, другарка на мой безценен другар. И Хелмут Нютън ѝ сподели – няма да се събличаш, преди да си поставила обувките с висок ток, в случай че обичаш. Харесвам Нютън. Беше най-циничният човек в живота ми. Толкова чудноват и приказен! Имахме доста хубава връзка. Веднъж идва в Неапол и ме пита: „ Коя от фотографиите ми най-вече ти харесва? “. Отговарям: „ Целувката! “. И той сподели: „ Ок! Тогава ще направя първата фотография на двама мъже, които се целуват “. И отидохме дружно в един бар, където той снима двама мъже да се целуват. Направил съм съвсем всичко в живота си. В развой съм на издаване на биография. Имам сбирка от хиляда и петстотин творби на модерно изкуство. И върша изложения в музеи по целия свят. През ноември тук в Милано ще излагат Уорхол и дадох осем негови фотографии. Прекрасно е, че е допустимо да си говорите с елементарен човек като мен. Аз съм по-обикновен от теб. Затова оня ден ти споделих, че не ми харесва по какъв начин си се облякла, а през днешния ден си доста хубава. Благодаря! Въпрос на усет. Аз имах самочувствие и оня ден. И много се изненадах. Даже се усъмних дали сте италианец. Те по принцип са учтиви. Не желаех да те обидя. Казах ти каквото мисля. Аз съм толкоз в нещата. Познавам и съм познавал най-големите актьори, най-големите фотографи. Работил съм с всички. Том Форд ми се обажда да вземем за пример един ден в Неапол и пита: Можеш ли да дойдеш при Сен Лоран. Той тогава работеше за Сен Лоран. И споделя – ще ти пратя билет. Отговарям – чакай, мога да си платя билета самичък. Това ме поставяше в самостоятелна позиция. Отидох. Том Форд ме посрещна самичък, с боси крайници. Помислих си – хм, какво желае в този момент той. Беше преди 15 години може би. А какво искаше? Ами сподели – боготворя това, което правиш за Соня Рикел. Говори, а аз се вълнувам, тъй като сме в ателието на Ив Сен Лоран. Невероятно! И Том Форд изяснява – одобрявам обувките ти. Искам да ти предложа да работиш единствено за мен, само че да спреш с другите и можем да вършим дружно Gucci, Saint Laurent и моята сбирка, и Sergio Rossi. Отговарям – окей, Том Форд. Можем да го създадем. Но би трябвало да ти кажа какъв брой спечелвам в този момент, тъй като в случай че работя за теб, би трябвало да ми плащаш двойно. Aко един ден спреш да работиш с мен, ще остана без работа. А в случай че ми плащаш двойно, ще съм наясно, че в действителност имаш потребност от мен. Казва – окей. Подава един лист. Пиша: Via Spiga ми дават толкоз, Sergio Rossi – толкоз, Мarc Jacobs – толкоз, Louis Vuitton – толкоз. Той счете. Погледна сумата и сподели – ами ти печелиш повече от мен. Хи-хи! Казах – допустимо е. Не знам какъв брой печелиш ти, само че аз спечелвам толкоз. О, Ернесто, толкоз скърбя, не съм от твоя диаметър. Казвам – окей. Написа ми писмо – благодари, че съм отишъл. Беше значимо аз да си платя билета с моите пари. Хубаво е да можеш да си позволиш да си самостоятелен. А какво ви въодушевява в това да вършиме мода? Следвах право. Но един ден другар ми сподели – но ти толкоз разбираш от мода, за какво не минеш да ме видиш в моя бутик, можем да поговорим. Отидох и ми предложи – в случай че дойдеш да работиш тук, ще ти дам опция да продаваш. Окей. Зарязах университета. Баща ми и майка ми се почувстваха като убити! Отидох обаче да работя в бутика. След три месеца станах началник. След шест Валтер Албини, най-големият италиански стилист, притежател на „ Кадет “ – обувките, рисувани от Лагерфелд, ми сподели – желая да работите за мен. Работих за него. И по този начин от работа на работа, от човек на човек. А от кое място идва геният ви? Отникъде. Как по този начин? Няма ли връзка най-малко с Неапол или с майка ви, татко ви, с ентусиазъм от киното? Ще ти покажа майка ми.
(поглеждам снимката) О, красива е. Има жанр. Облечена е в кутюр, в Celine. Тя приличаше на Силвана Мангано. Беше доста красива, богата. Носеше Chanel. Всичко в моя живот е артикул на просвета, на опит и на шанс. И Марк Джейкъбс е роден в богато семейство. Баба му е била богата. Отраснал е в Капри в хотел, заобиколен от най-елегантните хора в света, които минавали оттова. Нещата не се раждат отникъде. Винаги са цялост от въздействия. И въпреки всичко сте роден в Италия. Отраснали сте измежду културата на Ренесанса, Древния Рим. Сред най-красивите неща на света. Ха-ха-ха. Египет е люлката на естетиката, също и Гърция. Свалям им шапка. Но след тях сме ние. Освен това съм роден в Неапол. А Неапол и Париж са столиците на света. Моцарт е написал „ Така вършат всички “ в Неапол. Пър-
вият оперен спектакъл в света е „ Сан Карло “ в Неапол. Естествено. В Италия операта е на улицата – всички приказват високо, ръкомахат и са облечени елегантно и цветно. Като в спектакъл сме. Хи-хи. Трябва да кажем, че Италия, Испания и Франция са същинската Европа. Хубавата същинска европейска просвета е това. А в Неапол има и испанско, и френско въздействие. Какви са обувките, които една жена би трябвало да има в дрешника си? Не може да имаш единствено един тип обувки. Преди дамите носеха единствено един тип обувки за целия ден. В днешно време е значимо да си в синхрон с момента. Жените са по-свободни – могат да изберат дали да се усещат комфортно, да са женствени или секси и по-свободни. За денем, за супермаркета и когато водят децата си на учебно заведение, не са им нужни обувки на токове. Могат да са с кецове. Следобед е хубаво да са изискани и секси и малко „ развратни “ вечер. Хи-хи. Значи би трябвало да имаш три типа обувки – ниски и равни, междинни и с ток. Когато излизаш вечер, с цел да си съвършена, би трябвало да си с ток. Кои модерни трендове ви харесват? Харесва ми завръщането на женствеността. Имаше години, в които доминираше уличната мода. Днес е друго. След моменти на рецесия има гражданска война на мозъка, която прави по този начин, че дамите, които са били доста крайни, имат потребност да преоткрият женствеността, с цел да продължат да играят значима роля. Мисля, че уличната мода ще остане за денем, само че дамите ще се върнат още веднъж към това да наподобяват женствени вечер. На ревюто не можеш да видиш доста от това, само че в случай че отидеш довечера във Finger Garden – eдин доста хубав ресторант, където вечерям, там дамите са единствено с токове. И това е обикновено. В Италия е цялостно с красиви и елегантни дами. И доста елегантни мъже, облечени с изискан, с хубаво подстригани коси, парфюми, като слезли от витрина или от фотоси в списание. Да, мъжете тук се обличат елегантно и имат облекла с добра кройка и по размер за разлика от мъжете на Север, които носят доста необятни облекла. Но мъжете тук са елегантни, тъй като и дамите са по-женствени и секси и ценят елегантни мъже. Всичко е игра сред дамата и мъжа. Как бихте коментирали младите дизайнери тук? Всички те дебютират и всеки от тях следва фантазията си да се занимава с мода. Жените работят по-изчистено, по-прецизно. Но всяка от тях е направила обувки за себе си, не за другите. По-добре се получава, когато мъжете вършат обувки.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ