Ермитаж – един от най-ужасяващите замъци във Великобритания
Ермитаж – един от най-ужасяващите крепости във Англия … В историята за един от най-ужасяващите крепости във Англия участват убийства, изтезания, изменничества, магьосници, призраци … Замъкът Ермитаж е на повече от 400 години и се намира в граничния район на Шотландия. Историята на региона е кървава и трагична. Там постоянно избухвали вековни вражди и борби с „ античния зложелател “ Англия. Шотландските граници са разграничени на три области. Ермитаж заемал мощна и стратегическа позиция, контролирайки междинната област. Замъкът е разказан от създателя Джордж Макдоналд Фрейзър като „ пазачът на най-кървавата котловина във Англия “. От началото си този палат е бил съдбоносен да бъде място на зли каузи. Смъртта и заличаването не престават през цялата му тъмна история. Оригиналната постройка е стартирана през 1240-те години от лорд Николас де Сулис, само че структурата, която се вижда през днешния ден, е дело на Уилям де Сулис. Зловещата известност на Ермитаж, основана през вековете, е добре обоснована. Замъкът освен е взел участие във война, само че и е бил затвор. Много от пандизчиите са били грубо изтезавани преди гибелта си. Замъкът е имал и собствен вълшебник, занимаващ се с тъмната страна на окултното. Уилям де Сулис бил освен вълшебник, само че и стопанин на покрайнината. В тези далечни дни властта му в региона била безспорна, отговарящ единствено пред краля. Разказва се, че той е бил извънредно висок и добре комплициран мъж. Бил е нахален, злобен и „ гладен ” за власт. Известно е, че е управлявал с подтисничество и свирепост. Твърди се, че са осъществявани изтезания освен на пандизчии, само че и на локални поданици. Но всички най-вече се страхували от това, че де Сулис е вълшебник.
Твърди се, че отвличал локални деца и ги употребявал в кървави ритуали. Кръвта им била употребена за приканване на дявол, с тип на злобен гоблин. Такива създания се срещат най-много в разрушени крепости, и където смъртните случаи са многочислени. Де Сулис наричал своя пъклен асистент „ Робин Редкеп “. Разказва се, че този злобен гоблин е умъртвил доста пътешественици, които са се скитали прекомерно покрай замъка. Но, най-после хората вземат решение да работят … Една легенда гласи, че Уилям де Сулис бил сварен жив в голям котел. Легендата идва от балада, написана от незнаен създател, евентуално през XVIII век: „ На кръг от камъни сложиха казан, на кръг от камъни, само че едвам девет. Те го затоплиха до алено и огнено горещо, а нагорещеният месинг блестеше ли блестеше. Завързаха го на кол олово – кол олово за погребална греда. Потопиха го в аления казан и разтопиха тялото, оловото, костите и всичко останало. ” Но има други доказателства, които допускат, че Уилям де Сулис е починал като пандизчия в замъка Дъмбъртън. Ермитаж е очевидец на доста кръвопролития през годините, в това число убийствата на двама млади мъже с едно и също име – Александър. Убиецът на смелия млад рицар сър Александър Армстронг е магьосникът на Ермитаж – Уилям де Сулис. Сър Александър избавил де Сулис от нахлуване на ядосана навалица и придружил ужасения Уилям назад в Ермитаж. Въпреки това, де Сулис, сърдит и ревнувайки от известността на сър Александър, решил да го убие. Той поканил сър Александър да вечеря с него, и когато младият мъж му обърнал тил, де Сулис го намушкал с кама. Времената били толкоз бурни, че той в никакъв случай не е упрекнат в убийството на сър Александър. Четете още: Историята на Андрес де Проаза и Креслото на Дявола През 1338 година, стопанин на замъка Ермитаж е сър Уилям Дъглас, рицарят на Лидсдейл. Сър Александър Рамзи е рицар, на който се възхищават за храбростта и рицарството му на бойното поле и отвън него. Крал Давид II, наследник на Робърт Брус, бил доста удовлетворен от сър Александър, тъй като рицарят завзел замъка Роксбърг от англичаните. В знак на признателност крал Давид направил сър Александър главнокомандващ на Тевиотдейл. Уилям Дъглас, кипящ от яд и ревнивост, заловил сър Александър и го затворил в най-дълбоката тюрма в Ермитаж. Съобщава се, че тази тюрма съставлява ужасна черна яма. Там, един от най-смелите рицари в Шотландия постепенно умира от апетит. Кланът Дъглас бил толкоз мощен, че даже кралят не бил в положение да накаже сър Уилям. По-късно, Уилям е погубен от кръщелника си за изменничество. Открито е, че сър Уилям бил освен палач, само че и е замислял с англичаните прелом за събаряне на крал Давид II. През 1800 година, зидар, който възвръща замъка, пробива запечатана тюрма. В дребното поделение намира скелет, изкривен над ръждясал меч. Смята се, че останките са на сър Александър Рамзи.
Не е изненадващо, че за замъка Ермитаж има стотици разкази за призрачни и други паранормални прояви. През годините, неведнъж се оповестява, че в региона се чуват стонове и рев на деца и възрастни. Някои настояват, че детските стонове са на децата, употребявани в тъмните ритуали на Уилям де Сулис. А на възрастните, че са на стотиците измъчвани и умрели хора през вековете в Ермитаж. През нощта, от пустия палат поданици са чували пъклен смях. За този ужасяващ и злобен смях се оповестява толкоз постоянно, що се касае за стоновете и риданията. Дали смехът е на де Сулис или може би Робин Редкеп, никой не знае сигурно … Тъмното наличие на Де Сулис също се усеща в и към замъка. Мнозина считат, че Робин Редкеп – демоничният асистент, свикан от Уилям де Сулис, населява руините и близките земи на Ермитаж. Има легенда, че на всеки седем години де Сулис се среща с демона-гоблин. Срещата е разказана в балада: „ И въпреки всичко, когато изминат седем години, се чува дразнещият тон, когато се отваря вратата на камерата подземен. “ Северозападно от замъка, до опустошения параклис, има огромна могила. Легендата гласи, че тя е гроб на колос, наименуван Коут Киелдер. Смятало се, че той е носил вълшебен доспехи. Киелдер умира като се удавя в басейн до могилата. Историите описват по какъв начин той бил „ ваксиниран “ против доста оръжия, само че не и против водата. Свидетели описват за плашещо прекарване, когато са бутани към басейна, а нямало никой покрай тях. Смята се, че призракът на сър Александър Рамзи населява замъка. Хората оповестяват, че чуват виковете му за помощ. Много очевидци са виждали доста слаб човек, с лице на скелет. Смята се, че това тъжно видение е духът на сър Александър. През XVI век, кралица е Мери Стюарт. Третият й брачен партньор – Джеймс Хепбърн, граф Болтуел, има Ермитаж по това време. Твърди се, че кралицата го е посетила в замъка, откакто е получил тежка травма. Мери се грижела за здравето на брачна половинка си. Нейното видение, облечено в дълга бяла рокля, е виждано неведнъж.
Твърди се, че отвличал локални деца и ги употребявал в кървави ритуали. Кръвта им била употребена за приканване на дявол, с тип на злобен гоблин. Такива създания се срещат най-много в разрушени крепости, и където смъртните случаи са многочислени. Де Сулис наричал своя пъклен асистент „ Робин Редкеп “. Разказва се, че този злобен гоблин е умъртвил доста пътешественици, които са се скитали прекомерно покрай замъка. Но, най-после хората вземат решение да работят … Една легенда гласи, че Уилям де Сулис бил сварен жив в голям котел. Легендата идва от балада, написана от незнаен създател, евентуално през XVIII век: „ На кръг от камъни сложиха казан, на кръг от камъни, само че едвам девет. Те го затоплиха до алено и огнено горещо, а нагорещеният месинг блестеше ли блестеше. Завързаха го на кол олово – кол олово за погребална греда. Потопиха го в аления казан и разтопиха тялото, оловото, костите и всичко останало. ” Но има други доказателства, които допускат, че Уилям де Сулис е починал като пандизчия в замъка Дъмбъртън. Ермитаж е очевидец на доста кръвопролития през годините, в това число убийствата на двама млади мъже с едно и също име – Александър. Убиецът на смелия млад рицар сър Александър Армстронг е магьосникът на Ермитаж – Уилям де Сулис. Сър Александър избавил де Сулис от нахлуване на ядосана навалица и придружил ужасения Уилям назад в Ермитаж. Въпреки това, де Сулис, сърдит и ревнувайки от известността на сър Александър, решил да го убие. Той поканил сър Александър да вечеря с него, и когато младият мъж му обърнал тил, де Сулис го намушкал с кама. Времената били толкоз бурни, че той в никакъв случай не е упрекнат в убийството на сър Александър. Четете още: Историята на Андрес де Проаза и Креслото на Дявола През 1338 година, стопанин на замъка Ермитаж е сър Уилям Дъглас, рицарят на Лидсдейл. Сър Александър Рамзи е рицар, на който се възхищават за храбростта и рицарството му на бойното поле и отвън него. Крал Давид II, наследник на Робърт Брус, бил доста удовлетворен от сър Александър, тъй като рицарят завзел замъка Роксбърг от англичаните. В знак на признателност крал Давид направил сър Александър главнокомандващ на Тевиотдейл. Уилям Дъглас, кипящ от яд и ревнивост, заловил сър Александър и го затворил в най-дълбоката тюрма в Ермитаж. Съобщава се, че тази тюрма съставлява ужасна черна яма. Там, един от най-смелите рицари в Шотландия постепенно умира от апетит. Кланът Дъглас бил толкоз мощен, че даже кралят не бил в положение да накаже сър Уилям. По-късно, Уилям е погубен от кръщелника си за изменничество. Открито е, че сър Уилям бил освен палач, само че и е замислял с англичаните прелом за събаряне на крал Давид II. През 1800 година, зидар, който възвръща замъка, пробива запечатана тюрма. В дребното поделение намира скелет, изкривен над ръждясал меч. Смята се, че останките са на сър Александър Рамзи.
Не е изненадващо, че за замъка Ермитаж има стотици разкази за призрачни и други паранормални прояви. През годините, неведнъж се оповестява, че в региона се чуват стонове и рев на деца и възрастни. Някои настояват, че детските стонове са на децата, употребявани в тъмните ритуали на Уилям де Сулис. А на възрастните, че са на стотиците измъчвани и умрели хора през вековете в Ермитаж. През нощта, от пустия палат поданици са чували пъклен смях. За този ужасяващ и злобен смях се оповестява толкоз постоянно, що се касае за стоновете и риданията. Дали смехът е на де Сулис или може би Робин Редкеп, никой не знае сигурно … Тъмното наличие на Де Сулис също се усеща в и към замъка. Мнозина считат, че Робин Редкеп – демоничният асистент, свикан от Уилям де Сулис, населява руините и близките земи на Ермитаж. Има легенда, че на всеки седем години де Сулис се среща с демона-гоблин. Срещата е разказана в балада: „ И въпреки всичко, когато изминат седем години, се чува дразнещият тон, когато се отваря вратата на камерата подземен. “ Северозападно от замъка, до опустошения параклис, има огромна могила. Легендата гласи, че тя е гроб на колос, наименуван Коут Киелдер. Смятало се, че той е носил вълшебен доспехи. Киелдер умира като се удавя в басейн до могилата. Историите описват по какъв начин той бил „ ваксиниран “ против доста оръжия, само че не и против водата. Свидетели описват за плашещо прекарване, когато са бутани към басейна, а нямало никой покрай тях. Смята се, че призракът на сър Александър Рамзи населява замъка. Хората оповестяват, че чуват виковете му за помощ. Много очевидци са виждали доста слаб човек, с лице на скелет. Смята се, че това тъжно видение е духът на сър Александър. През XVI век, кралица е Мери Стюарт. Третият й брачен партньор – Джеймс Хепбърн, граф Болтуел, има Ермитаж по това време. Твърди се, че кралицата го е посетила в замъка, откакто е получил тежка травма. Мери се грижела за здравето на брачна половинка си. Нейното видение, облечено в дълга бяла рокля, е виждано неведнъж.
Източник: zona666.com
КОМЕНТАРИ