Тел Авив, Израел – Халефом Султан, еритрейски бежанец в Израел, живеещ в разнообразния централен квартал на Тел Авив Неве Ша 'anan, казва, че се страхува да излезе от къщата си през нощта от страх от насилствено възмездие от страна на подкрепящите режима еритрейци.
Той се страхува повече, казва той, отколкото от виковете, които се чуват из Израел за депортиране на еритрейски търсещи убежище – наричани подигравателно „инфилтратори“ в десния израелски дискурс.
Събитие в близкото посолство на Еритрея в чест на 30-ата годишнина от идването на власт на президента на Еритрея Исаяс Аверки прерасна в насилие в събота, когато про- и анти-режимни привърженици се биеха по улиците. Повече от 170 души бяха ранени, включително десетки полицаи, а около 10 бяха тежко ранени.
Султан, който беше с протестиращите срещу Afwerki, казва: „Нямам друг избор, освен да говоря и да протестирам.“
Неподготвена полиция
„Вината беше на расистката полиция“, казва бежанец от Еритрея, който отказа да бъде идентифициран, като се позовава на това, което дори полицията признава за липса на подготовка, въпреки многократните предупреждения преди протеста от еритрейци, настроени срещу режима.
Той говори с Ал Джазира в парк в Неве Шаанан, докато група израелски гранични полицаи привличат тълпа по време на ареста на двама души, обвинени в участие в бунта.
Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху обеща „незабавно депортиране“ на участниците в демонстрациите в събота, а според съобщенията 53 заподозрени вече са преместени в административно задържане с несигурно бъдеще.
Сблъсъци на събития, спонсорирани от еритрейското правителство, избухнаха в градове по света от Торонто до Стокхолм и Гисен, Германия. Султан вярва, че два фактора са допринесли за повишеното насилие в Тел Авив извън ожесточената реакция на полицията.
„В Израел е уникално, че цялата еритрейска общност живее в един и същ плътен квартал“, обяснява той, като казва, че това причинява продължаващи търкания между двете групи.
Такова напрежение беше демонстрирано пред детска градина за деца на африкански бежанци, където един от учителите, чакащи отвън, разказва пред Ал Джазира за конфронтация между членове на про- и антиправителствените лагери: „[В събота] един от родители насочваха пистолет, а друг нож и сега и двамата взимат децата си от едно и също училище.”
Свободата на словото и правата на човека са известни като ограничени в Еритрея, която не е провеждала избори, откакто Afwerki доведе страната до независимост от Етиопия през 1993 г.
Политическите партии са забранени, а гражданите са принуждавани да служат в армията. Много еритрейци намират страната за толкова репресивна, че бягат, много в Европа и Израел.
Антиправителствените еритрейци имат свободата да говорят против управлението на Afwerki, докато живеят в чужбина, но Султан казва, че в Израел поддръжниците на правителството „се чувстват по-удобно“ да се противопоставят антиправителствената група поради историческите връзки на Израел с еритрейското правителство. Настоящите подробности за военните и дипломатическите отношения на Израел с Еритрея са неизвестни на обществеността.
„Проникване“
Сигал Розен, координатор на обществената политика към базираната в Тел Авив Гореща линия за бежанци и мигранти, се тревожи, че реакцията на правителството предизвиква страхове извън еритрейската общност в Израел, където хиляди други уязвими лица, търсещи убежище, имат несигурен правен статут.< /p>
„Има много недоразумения [около призива на Нетаняху за депортиране]“, казва тя за бежанската общност през последните няколко дни. „Получих телефонно обаждане от мигранти от Гана, които смятаха, че всички тези постановления [в медиите] се отнасят и за тях.“
Битката в събота е само най-новото изпитание, пред което са изправени търсещите убежище от Еритрея, откакто хиляди пристигнаха в Израел през 2006 г. По това време реакцията на колене на предимно десни израелци беше да ги нарекат с рециклиран унизителен термин от израелската история , „инфилтратор“.
Професор Галия Сабра, която изучава африканската миграция в университета в Тел Авив, обяснява: „Терминът „инфилтратор“ идва от израелската история през 50-те години на миналия век, когато федаините [палестинските борци за свобода в Йордания] влязоха в Израел през долината на река Йордан.“< /p>
Иронията, подчертава тя, се крие във факта, че „всеки, който търси убежище, влиза без разрешение, тъй като няма виза“, човек може да кандидатства за придобиване на статут на бежанец, преди да пристигне в защитена страна.
Сабра, еврейска израелска защитник на правосъдието за мигранти, е сред онези, които критикуват израелския процес за определяне на бежанците, който според нея е бавен и не следва напълно насоките на ООН.
Дори когато в крайна сметка се правят преценки, тя казва: „От хиляди молби само 20 бяха приети, в сравнение с приблизително 70 процента в Канада, Швеция или Норвегия.“
Сабра казва, че я боли, че сегашното правителство, доминирано от религиозни евреи, пренебрегва заповедите на Тората за „обичане на непознатия“, защото „Израел някога е бил непознат в Египет“.
Израелското правителство оправдава затварянето на вратите на Израел, като твърди, че поддържа „еврейския демографски характер на държавата“, добавя тя.
„Знам, че това е просто политически термин“, казва Султан относно етикетирането му като „инфилтратор“.
„Те го използват умишлено, за да могат да направят всичко, което са ни причинили, … започвайки със задържането ни [в правителствени съоръжения при пристигането в Израел] и, когато бъдем освободени от затвора, ни държат без работа. … Думата „инфилтратор“ е предназначена да прави тези неща.“
Източник: Ал Джазира