Ерик Топол е американски кардиолог и генетик, основател и директор

Ерик Топол е американски кардиолог и генетик, създател и шеф на Scripps Research Translational Institute в Калифорния. Последната му книга Deep Medicine споделя за пресечната точка сред изкуствения разсъдък и стандартната медицина. Пред theguardian.com, Топол приказва за бъдещето в осведомителните технологии в здравния бранш.
 „ Най-голямата смяна е дарът на времето - да се възвърнат и укрепят връзките сред пациента и лекаря. “ Според Топол всеки може да си купи от аптеката цялостен набор от неща, които са му нужни, с цел да се самоизследва и да се самолекува. Може да употребява достиженията на изкуствения разсъдък, с цел да прегледа вътрешностите си и да открие повредата в тялото си. Всеки може да влезе в интернет, да си откри признаците, да си постави самичък диагнозата – която нормално е смъртоносна или най-малко той прочита, че тя е такава, да си назначи лекуване и да стартира да го ползва без да е стъпил при доктор.
Не става дума за животозастрашаващите рак или сърдечно-съдово заболяване. В множеството случаи пациентът може да си постави диагноза самичък, в случай че желае да има диагноза. Изкуственият разсъдък ще му помогне безапелационно. 
Има към този момент апарати, които единствено по това по какъв начин звучи детската кашлица, могат да я интерпретират и да фиксират белодробния проблем. Смартфоните могат да се употребяват като устройства за обрисуване с ултразвук. Не е надалеч денят, в който всеки ще разполага в джоба си с ултразвукова сонда. При недоволство ще сканира заболялата част от тялото си и ще я изпрати на джипито за консултация. Ами ретината? Достатъчно е да я снимате и да пуснете фотографията за проучване в профилирания програмен продукт, с цел да получите резултати за кръвното си налягане, кръвната захар (при диабетна ретинопатия или макулна дегенерация) - това са вълнуващи постижения за пациенти, които са изложени на риск.
На въпроса на журналиста Никола Дейвис кои са най-големите механически и на практика спънки пред потреблението на изкуствен интелект в опазването на здравето, лекар Топол дава отговор – „ има доста, дълъг лист - цялост на персоналния живот, сигурност, предразсъдъци към точността на логаритмите, общественото неравенство… Изкуственият разсъдък в опазването на здравето се грижи единствено за тези, които могат да си го разрешат.
Изкуственият разсъдък може да забележи хора, които имат или са изложени на риск от развиване на психологични проблеми от разбора на техните постове в обществените медии, написа Топол в книгата си. Но дали е морално оценяването на психологичното здраве на хората без тяхно позволение?
Социалните медии не са единственият прозорец, през който изкуственият разсъдък може да проникне в човешкото схващане и да го сканира. Днес психологичното здраве може да бъде обективно дефинирано, до момента в който в предишното е било доста субективно, разяснява кардиологът. Говорим за речевия модел, за тонуса, за дишането (когато хората въздишат доста, значи депресия), за  физическата интензивност, за честотата на общуване…Все индикатори, които преди са могли да бъдат открити единствено при жива среща с доктор, а в този момент от изкуствения разсъдък.

Роботът би могъл да разчита изражение на лицата, да наблюдава изявления в обществените медии, да улови витални индикатори като пулс и сърдечен темп, да събере и проучва данните за положението, настроението на следения пациент и психопрофила му. Би могъл да разпознае настъпващата меланхолия и да се опита да направи ранна прогноза за риска от самоубийство. Според Топол има някои справедливи способи от сферата на изкуствения разсъдък, които се оправят по-добре от психолозите или психиатрите при предсказването на риска от самоубийство.

Прочети тук още за провокациите на изкуствения разсъдък:Роб или РоБог