Ерик Деймън е модният дизайнер на сериалите Сексът и градът

Ерик Деймън е стилният дизайнер на сериалите " Сексът и градът " и " Клюкарката ". Работил е със световноизвестни артисти като Джеф Бриджис и Ким Бейсинджър.

Светът на модата е неговата сцена, а Ню Йорк - най-голямото му ентусиазъм.

Със стилиста ни среща Александра Кръстева:

– Кари Брадшоу се трансформира в фешън икона. Трудно ли ви беше да създадете подобен облик, а и да работите със Сара Джесика Паркър?

– Не бих споделил, че е мъчно. По-скоро е комплицирано да създадеш фешън икона. Независимо дали става въпрос за Сара Джесика Паркър или Блейк Лайвли. Трябва да се стартира изначало, да схванеш кой е този темперамент и по какъв начин да го превърнеш в фешън икона. И това е невероятна еволюция. Да работя с тези две актриси беше в действителност възхитително. Да следя по какъв начин Блейк Лайвли от " Клюкарката " се трансформира в голяма фешън икона – корица на " Воуг ", лице на Карл Лагерфелд, а преди този момент е била просто една тийнейджърка – всичко това беше едно необикновено пътешестване. Тя в действителност обича модата и искаше всичко това да се случи. Същото беше и със Сара Джесика Паркър, която обожава облеклата. И аз научих доста, до момента в който работех с нея и с Патриша – по отношение на облеклата и това по какъв начин наподобява всяка от тях на екран. Мисля, че и двете се оправиха доста добре в това да се трансфорат в фешън икони.

– Липсва ли ви " Сексът и градът "?

– Не ми липсва. Направих първи, втори и трети сезон и напуснах, тъй като започнах работа по " Клюкарката ". Това беше страховит миг, доста работа със Сара Джесика и Патриша. Но не мога да кажа, че ми липсва, тъй като всичко към мен продължава да се развива, нови неща се появяват всеки ден. Знам, че сериалът липсва на доста почитатели. На доста хора липсва и " Клюкарката ", скоро ще станат 10 години от началото на сериала. Тези сериали са част от мен, само че аз не преставам да се развъртвам.

– Кой облик е бил най-труден за правене?

– Мъжките облици са по-трудни от женските, изключително в " Клюкарката ", когато изграждахме облика на Чък Бас. Исках да бъде обилен. И да реализира това с мъжки облекла беше предизвикателство. Защото могат да се създадат доста неточности. Но, да – мъжкото облекло може да бъде огромна провокация. Да се придържаш към висшата мода и в същото време да запазиш достоверността – това те изкачва до върха.

– Кой облик е обичаният ви?

– Всички са ми обичани. Често ми задават този въпрос, само че аз считам, че всеки облик е част от мен. Това е все едно да избереш обичаното си дете. Никой не може да направи това! Наслаждавам се на всеки от тях, всеки от тях показва друг вид мода, разнообразни музи, разнообразни елементи от мен. Оценявам всеки облик, който съм имал опция да изградя посредством модата.

– Разкажете ми за Ню Йорк. Това ли е вашето ентусиазъм? Все отново и " Сексът и градът " и " Клюкарката " са сериали, чието деяние се развива в Ню Йорк.

– Ню Йорк е ужасно ентусиазъм. Това е в действителност необикновен, магичен град. Живял съм и в Париж. Но нюйоркската сила, хората, стилът, модата – всичко това е забавна цялост. И аз просто се разхождам по улиците и това е моето огромно ентусиазъм. Наистина страховит град. Обичам Ню Йорк!

– Как наподобява светът на модата? Може би е малко заплашителен?

– Понякога може да бъде обезсърчаващо, позьорско и ужасно. Но аз мисля, че модата е занимателна и е страховит метод да изразиш себе си. Има доста граници, които могат да бъдат плашещи. Но все пак най-прекрасното качество на модата е точно опцията да се изразяваш. Човек би трябвало да се забавлява, да бъде убеден и да се любува на модата. И да не се опасява от нея.

– Коя фешън неточност е непростима?

– Не мисля, че има нещо непростимо. Всички вършим неточности и се учим от тях. Хората постоянно сочат с пръст другите и демонстрират грешките им. Това не е хубаво. Това е методът, по който се е гледало и в света на модата. Затова и хората се плашат от нея, тъй като се опасяват да не бъдат съдени. Но аз върша неточности, изучавам се от тях. И в случай че създадем неточност в стайлинга – просто се учим от нея и продължаваме напред.

– Ако можехте да облечете който и да е, кой бихте избрали?

– В целия свят? Хм… Мисля, че съм късметлия, тъй като съм имал опцията да обличам доста страхотни актриси и артисти. Което ме изненадва. От Изабела Роселини, през Джеф Бриджис, до Сара-Джесика Паркър. Това е необикновен шанс! Израснал съм с филмите на Дейвид Линч. През 90-те Ким Бейсинджър беше моята икона. А години по-късно работих с нея във кино лентата " Врата на пода ". Ето за какво считам, че съм имал невероятната опция да работя със страхотни дами, те са ме вдъхновявали, както и аз тях. И това е ужасно странствуване за мен. Мечтите ми не престават да се сбъдват. Вселената ме изненадва и има някаква причина всичко това да ми се случва.

– Коя дреха или аксесоар не остарява в никакъв случай?

– Това, което не остарява, е това, което значи нещо за теб самия. Както аз нося едно колие от майка ми. Аз го нося постоянно. Така, че всяко нещо, което носи твоя почерк – както колието на Кари Брадшоу, да вземем за пример, няма да излезе отвън мода в никакъв случай.

– Не е дребната черна рокля т.е.?

– Не, не е тя.

– Трябва ли една жена да има съвършени ограничения, с цел да наподобява добре?

– Не! Съвсем не! Смятам, че всеки може да наподобява добре, без значение от размера на облеклата си или формите си. И всички можем да изглеждаме ужасно и всички сме красиви. Има страхотни облекла за всяка форма на тялото и за всеки размер, за всяка фигура.

– Коя дреха една жена наложително би трябвало да има в дрешника си?

– Която й носи най-голямо наслаждение и убеденост.