Ерик Артър Блеър (25 юни 1903 - 21 януари 1950)

Ерик Артър Блеър (25 юни 1903 - 21 януари 1950) е английски публицист, публицист и стихотворец, прочут на света с псевдонима си Джордж Оруел. Той е измежду най-почитаните британски есеисти на ХХ век, надарен и умел романист. Творбите му са изтъкани от просветеност, дълбока болежка за обществената неправда, мощен ентусиазъм против тоталитаризма. Оруел и брилянтен езиков естет и буен обожател на демократичния социализъм. Най-популярен е с двата си романа-антиутопии, написани към края на късия му живот: „ Фермата на животните “ и „ 1984 “.

Днес, 71 години след неговата гибел, дано си напомним няколко от пророческите му мисли:

        Всички животни са равни. Но някои са по-равни от другите.
        Който управлява предишното, управлява бъдещето; който управлява сегашното, управлява предишното.
        Нуждаете се от облик на бъдещето? Представете си ботуш, стъпкващ човешко лице – това е постоянно.
        Властта не е средство. Тя е цел. Създават диктатурата не с цел да пази революцията; правят гражданска война, с цел да открият тирания. Целта на репресията е принуда. Целта на мъчението е изтезание. Целта на властта е власт.
        Много хора се усещат леко и свободно в чужбина единствено презирайки коренните поданици.
        Всеки публицист, който застава под партийните флагове, рано или късно се оказва пред избор – или да се подчини, или да млъкне.
        Във времената на повсеместна неистина да казваш истината – това е екстремизъм.
        Абсолютно бялото и безусловно черното наподобяват като някакъв недостатък на зрението.
        Когато всички одобряват една неистина, насаждана от партия, в случай че във всички документи се пее една и съща ария, тогава тази неистина се намества в историята и се трансформира в истина.
        За да видите това, което се случва пред носа ви, би трябвало обезверена битка.
        Ние, представителите на междинната класа, с изключение на вярното си наречие, няма какво да губим.
        Хората могат да са щастливи единствено в случай че не слагат щастието като цел на живота си.
        Свобода е свободата да кажеш, че две и две прави четири. Приеме ли се това за обещано, отсам следва всичко останало.
        Ако спазваш дребните правила, можеш да нарушаваш огромните.
        Към какви възгледи се придържат масите и към какви не – няма значение. На тях може да им се даде интелектуална независимост, тъй като те нямат разсъдък.
        Във всяко общество елементарните хора би трябвало да живеят, съпротивлявайки се на съществуващия ред на нещата.
        Най-хубавите книги ти споделят това, което ти самият към този момент знаеш.
        Масите в никакъв случай не въстават сами по себе си и в никакъв случай не въстават, тъй като са угнетени. Още повече, че те не осъзнават, че са угнетени, до момента в който не им се даде опция за съпоставяне.
        Абсолютно бялото и безусловно черното наподобяват като някакъв недостатък на зрението.
        Нямаш нищо свое с изключение на няколко кубически сантиметра в черепа.
        Йерархическото общество е допустимо единствено върху основата на бедността и незнанието.

Прочети още в Списание 8, бр. 12/2020 година
Джордж Оруел: Пророк на тъгатаНадали през днешния ден някой се съмнява в безсмъртието на Биг Брадър. И това е повече от притеснително...
Всеки е чувал за Биг Брадър, мнозина използват израза „ все едно сме в разказ на Оруел “, какъв брой обаче са чели „ 1984 “? Той е станал толкоз основна част от актуалната попкултура, че евентуално е един от най-познатите и НЕчетени от „ масите “ разказ, паралелно да вземем за пример с „ Параграф 22 “ на Джоузеф Хелър. Самият израз „ масите “ звучи много оруелски, само че няма по какъв начин – това е неговият свят – сякаш фиктивен, само че извънредно прочут...Купи броя от тук