Ереван е едно от най-големите хранилища на ръкописи в света.

Ереван е едно от най-големите складове на ръкописи в света. Писмените съкровища на богатата история и просвета на Армения са събрани в Матенадаран. Научно-изследователският център е едно от най-големите складове на ръкописи в света. Създаден е въз основата на сбирка от ръкописи, събирани в Ечмиадзинския манастир още от 5-ти век. По време на руска власт фондът бил национализиран, а сбирката - преместена в Ереван. Преди 60 години на един от хълмовете в арменската столица е издигната постройката, събрала арменското документално благосъстояние, споделя Лина Пирадова, която работи там: 

„ Думата „ Матенадаран “ е древно-арменска и в превод значи " вместилище за ръкописи ". След основаването на арменската писменост през 405 година от арменския академик Месроб Мащоц, сходни складове имало в арменските манастири. Буквите не са се трансформирали. И в този момент пишем по този метод, по тази причина е допустимо всички ръкописи да бъдат прочетени и през днешния ден. Но, да ги схванеш е доста мъчно, тъй като църковно-литературният език се е трансформирал “.

Съвременните преводи се вършат в института, където се реставрират и ръкописите. В източната зала на научния център може да се видят ръкописи от 5-ти век върху пергамент. Те са непокътнати, с помощта на дългия си престой в пещери. Открити са вкаменени, а реставрирането им траяло три години. 

След основаването на арменската писменост били открити специфични работилници - скриптории - за преписване на книгите.

300 хиляди са непокътнатите арменски ръкописи. Съхраняват се в разнообразни музеи и библиотеки по света. Колекции има в Ерусалим, Венеция и Виена, само че най-голямата е в Матенадаран. Тя съдържа 18 хиляди арменски ръкописа. Освен това в Института има четири хиляди ръкописа на иврит, арабски, персийски, сирийски, гръцки, индийски, както и 100 хиляди архивни документа. Много от ръкописите са художествена полезност, споделя Лина Пирадова: 

„ В Матенадаран се съхранява и известното Ечмиадзинско евенгелие с миниатюри, които изобразяват подиуми от живота на Христос “.

От 5 век във всички арменски църкви имало и специфични школи по живопис - за илюстрации на ръкописите:

„ Цветовете не са реставрирани. Те са се запазили, тъй като всичко е органично и растително. Синият цвят, да вземем за пример, се получавал от камъка лазурит, зеленият - от сока на избрани растения. Интересно е, че аленият цвят се получавал от пигмента на червеи, които излизат на повърхността на земята единствено един път годишно - в ранна есен - и то единствено за два часа - от пет до седем сутринта.

В Матенадаран може да се види най-голямата и най-малката арменска книга: 

„ Най-големият ръкопис тежи 28 кг. Писали го 3 години. Завършен е през 1202 година. Собственикът му бил погубен, а книгата взета от турците. За да си я върнат, арменците събрали 25 кг сребро. Откупили я и я съхранили в продължение на 7 века в арменски манастир на турска територия. През 1915 година по време на арменския геноцид манастирът бил опустошен. Две дами съумели да спасят скъпият алманах с църковно-тържествени речи. Трудно им било да пренесат 28 килограмовата ръкопис, по тази причина я разделили на две. Едната част стигнала до Ечмиадзин. Втората жена, обаче, умряла по пътя и никой не схванал къде е скрила другата половина от ръкописа. През 1918 година един съветски офицер инцидентно разкрил втората част от книгата в турския град Ерзурум. Пренесъл я до Тбилиси в Грузия и я подарил на арменската общественост. Там определили произхода на ръкописа и го изпратили в Армения. Така и двете половини са в Матенадаран “.

Най-малката книга пък тежи единствено 19 грама. Създадена е в Крим и съставлява църковен календар от 15 век. 

В Матенадаран може да се видят и известните арменски ноти. Армения има лична система за изписване на музикалните знаци. В Матенадаран се съхраняват и скъпи медицински книги.