Ереван, Армения – Алиса Казарян беше пълна с вълнение и

Ереван, Армения – Алиса Казарян беше цялостна с неспокойствие и нерви, когато стартира първата си година в университета в Степанакерт, откакто се реалокира от вкъщи си на село в Нагорни Карабах.

Но тъкмо когато срокът стартира, азербайджанските сили започнаха да обстрелват града, който те знаят като Ханкенди, на 19 септември.

Продължете да четете

лист от 4 детайла Какво следва за арменците от Нагорни Карабах? Снимки: Хиляди етнически арменци бягат от Нагорни Карабах Екипът на Организация на обединените нации в Нагорни Карабах, първи от 30 години, до момента в който бягат етнически арменци Ханкенди дезертира, откакто Азербайджан победи арменските сепаратисти завършек на списъка

Докато правиха това, което те показаха като „ антитерористична интервенция “, 18-годишният юноша се приюти в сутерена на университета.

„ Родена съм там, израснах там “, сподели тя за дома си. „ Когато бях там, се усещах изцяло свободен. “

Доскоро Нагорни Карабах, от дълго време проблематичен планински анклав, беше дом на към 120 000 етнически арменци, които преобладаваха в района. След светкавичната атака на Баку повече от 100 000, в това число Алиса, са избягали в Армения.

Въпреки уверенията на азербайджанския президент Илхам Алиев за отбрана на техните цивилен права, мнозина споделят, че се опасяват от гонене след години на взаимно съмнение и открита ненавист сред Азербайджан и Армения.

Няколко разселени лица, с които Ал Джазира беседва в Армения, споделиха, че чакат кръвопролитие.

Според етнически арменски чиновници минимум 200 души са били убити при нападението на Баку, в това число 10 цивилни, а повече от 400 са ранени.

Баку омаловажи изказванията за цивилни жертви, само че призна, че са вероятни „ съпътстващи вреди “.

Азербайджан, който сподели, че 192 негови бойци са били убити при интервенцията, сподели, че неговият удар е бил ориентиран към разоръжаване на етническите арменски сепаратисти в района, елементи от който в този момент наподобяват на нереален град.

Ал Джазира не съумя да удостовери жертвите на нито една от страните.

Нападението пристигна след 10-месечна обсада, дейно наложена от Азербайджан, откакто затвори коридора Лачин към Армения, предотвратявайки притока на храна, гориво и медикаменти. Баку упрекна Армения, че доставя оръжие на сепаратистите по криволичещия планински път, изказване, отречено и от двете страни.

Местното непризнато държавно управление се съобщи след 24 часа борба. Алиев сподели, че неговият „ стоманен пестник “ е възстановил суверенитета на Азербайджан. В края на предишния месец етническите арменски чиновници на Нагорни Карабах обявиха, че районът ще престане да съществува като самопровъзгласила се отделила се република на 1 януари идната година.

„ Тук сме единствено с цел да не сме на улицата “

Алиса и фамилията й избягаха през коридора Лачин, който от този момент беше още веднъж отворен.

Те са отседнали в къща на другар отвън арменската столица Ереван. Четиринадесет души сега живеят в тясното пространство, споделяйки две стаи.

През нощта те спят един до различен на пода в хола.

„ Ние сме тук единствено с цел да не сме по улиците “, сподели Алиса.

Това е надалеч от къщата им в Карабах, която преди малко бяха завършили с ремонта.

Пътуването до Армения, което нормално лишава няколко часа, за някои лиши дни, защото хората се изсипаха от района.

Европейският парламент тази седмица съобщи, че „ актуалната обстановка е равна на етническо пречистване “.

Онези, които напуснаха, са разпръснати из Армения, изправени пред нестабилно бъдеще и скърбящи за загубата на родината си.

Нагорни Карабах е интернационално приет като територия на Азербайджан, в това число от Армения. Бившите руски противници са водили две войни за анклава, през 90-те години и през 2020 година Първият спор видя, че етнически арменци превзеха елементи от земя, което докара до разселването на азербайджанците, до момента в който Баку победи във войната през 2020 година Оттогава съветските миротворци работят в района, само че арменците ги упрекват, че са позволили последната офанзива на Азербайджан, която беше необятно наказана на Запад.

Сега в Карабах са останали единствено няколкостотин, най-вече възрастни хора или хора с увреждания.

„ Природата беше толкоз красива. Има планини и гори. Домът ни беше навръх ръба на гора, ходехме там доста “, сподели Алиса, до момента в който гледаше фотография на телефона си на зелен рид.

Ина, нейната майка, искаше да изхвърли ключа от къщата им, само че Алиса я молеше да не го прави.

„ Може би един ден ще се върнем, може би когато остарея “, сподели Алиса с вяра.

„ Алиев разказва нас и нашите герои като терористи, само че в реалност той е терористът. Искам светът да знае, че Арцах е нашата татковина, а не [на Азербайджан] “, добави тя, употребявайки самозваното име на района.

Много от разселените към този момент са избягали в предходни войни.

Ангела Сазкисян-Ян, блестяща 65-годишна, напусна Баку през 1995 година

„ Никой не би останал [в Карабах], тъй като всеки ясно познава почерка на Азербайджан “, сподели тя.

Някои хора унищожиха мебелите или съдовете си, преди да си тръгнат, само че Анджела почисти жилището си в Степанакерт и даже остави хладилника включен и цялостен с храна, с вярата, че един ден ще се върне.

„ Всеки напусна имуществото си, само че това е дребна част от всичко – най-лошото е, че напуснахме родината си, корените си. Дори моите баба и дядо са заровени там “, сподели тя пред Al Jazeera в Абовян, североизточно от Ереван.

Тя е отседнала при фамилията на сестра си, която не е виждала от две години.

„ Много съм щастлива да се причисля още веднъж към тях, тъй като ние сме неразделна част един от различен, само че имам огромна болежка в душата за всичко, което се случи “, сподели тя.

Много арменци, живеещи в Нагорни Карабах, споделят, че са били разграничени от родственици по време на блокадата.

Лилит Шахвердян, 20-годишна журналистка на свободна процедура, беше в Ереван със сестра си по време на напрежението, до момента в който останалата част от фамилията й беше в дома си в Степанакерт.

„ Просто се прегърнахме и започнахме да плачем “, сподели тя, описвайки момента, в който най-сетне видя фамилията си в граничния град Горис, след съвсем година разлъка.

Тя сподели, че блокадата е направила фамилията й по-близко и по-силно от всеки път.

„ Всичко, което имаме в този момент, е единствено нашето семейство и единствено един апартамент в Ереван. Всичко останало – освен имуществото, само че и всичките ни мемоари, житейски цели и бъдещето беше в нашата татковина – в този момент всичко го няма. “

Когато майка й заключи входната им врата за финален път в Степанакерт, по лицето й се стичаха сълзи.

„ Това беше най-красивата къща. Баща ми го построи преди 10 години. Наистина ми харесваше да се разсънвам там всеки ден, просто отивайки в градината, прегръщайки котките си или разговаряйки със съседите си. В моето детство всичко беше обвързвано с тази къща. “

Лилит се надяваше да се върне в Степанакерт, с цел да работи, откакто приключи университетския си курс в Ереван. Сега тя желае да напусне Армения изцяло.

„ Просто се опасявам, че някои нелепости ще се случат още веднъж. И не желая децата ми да страдат толкоз, колкото аз. Армения не е безвредно място, до момента в който имаме прилежащ деспот и имаме това държавно управление. Не желая да имам още едно травматизирано потомство “, сподели тя.

Надеждите за спокойно съглашение сред Армения и Азербайджан наподобява избледняват, откакто плануваната за тази седмица решаваща среща сред арменския министър председател Никол Пашинян и президента на Азербайджан Илхам Алиев беше анулирана от Азербайджан в последния миг.

„ Не единствено е нереалистично, само че и е закононарушение да се има вяра, че в този момент е моментът да си сътрудничим за мирни връзки “, сподели Анджела, която сподели, че познава 10 души, които са били убити в неотдавнашните борби.

„ Те ни убиха, по какъв начин можем да живеем с тях в мир? “

Ара Папян, арменски юрист и някогашен посланик, счита, че в бъдеще е допустима по-нататъшна експанзия от страна на Азербайджан, изключително в региона на Сюник, където Азербайджан желае да построи кулоар през територията на Армения, с цел да се свърже със своя ексклав Нахичеван.

Дори в случай че бъде подписан кротичък контракт, Азербайджан ще „ откри опрощение и ще нападна “, предвижда той.

Папиан упрекна Запада, че отхвърля да осъди и глоби Азербайджан, тъй като някои народи не желаят да застанат на неверната страна на членката на НАТО Турция – най-близкия съдружник на Азербайджан.

Газовата договорка на Европейския съюз с Азербайджан разкрива лицемерието на блока, добави той.

„ Европейски Съюз и Западът не купуват нефт и газ от диктатора [руския президент Владимир] Путин, с цел да не подклаждат войната в Украйна, само че купуват същото от Азербайджан, знаейки, че парите няма да отидат за просперитета на хората в Азербайджан ще се трансформира в нови оръжия, което значи нова война – което се случи. ”

Сега жилищата са главен приоритет за разселените хора, сподели Маргарит Пилипосян, заместник-директор на неправителствената организация Fund for Armenia Relief (FAR), която разпределя хранителни и филантропични доставки във Вайк, град южно от Ереван.

Арменското държавно управление неотдавна разгласи финансова поддръжка за разселените хора със 100 000 драма на човек ($239) и по-късно 40 000 драма на месец ($96) за шест месеца за жилищни разноски.

Въпреки това, няколко души споделиха на Ал Джазира, че към момента не са получили помощ от държавното управление, като Лира Арзангулян, 33, и Алина Хачатрян, 31, две сестри, които избягаха след последната ескалация.

Те се реалокираха с четирите си деца и свекърва си в село Мргаван, в Арташат, провинция в сянката на планината Арарат, където в този момент живеят повече от 100 разселени фамилии.

Преди това са били изселени от вкъщи си в Мартуни след войната през 2020 година

Къщата е дребна с олющени тапети и една газова печка. Вътре е студено – даже в мек септемврийски ден. Собственикът им разрешава да останат там гратис, към този момент.

„ Нямаме друго място, където да отидем, тъй че ще останем тук. Къщите чартърен са прекомерно скъпи, не можем да си го позволим. Все още сме несигурни и в потрес “, сподели Алина.

Децата играят в другата стая, до момента в който майките им плачат безшумно. Спиралата на Лира се стича по бузата й, до момента в който споделя какъв брой доста й липсва да посети гроба на майка си в Карабах.

И двамата оплакват съветските миротворци, които Лира разказва като „ безразлични и неправещи нищо “, с цел да ги защитят или оказват помощ.

Първата наблюдателна задача на Организация на обединените нации посети Карабах в неделя.

„ Защо не пристигнаха, когато нямахме какво да ядем? Сега е празно, никой не живее там. Ако пристигнаха преди да стартира тази ескалация и ни дадоха вяра и гаранция, че има кой да ни поддържа, тогава щяхме да останем там “, сподели Лира.

Децата им се втурват и ги прегръщат.

„ Надявам се, че идващото потомство ще се промени и може би, когато децата ни пораснат, ще могат да се върнат там, може би като екскурзиант, с цел да видят от кое място са “, добави Алина.

Източник: Ал Джазира