Какво да очакваме в Сирия: голяма турска офанзива или помирение между Анкара и Дамаск?
Ердоган ще може да реши проблемите си със сирийските кюрди единствено " по пътя за Дамаск "
Новата, най-голяма турска инвазия в Сирия, която с изключение на всичко, което светът претърпява, може също да подпали пламъците на огромна война в Близкия изток, като прословутия украински набег към Херсон. Толкова дълго и доста се приказва за нея, анонсира се от медиите, само че все не стартира и може би в никакъв случай няма да се случи.
По границите на североизточните провинции на Сирия непрестанно се водят обособени конфликти и обстрели, турски колони влизат и излизат от обособени градове, само че сериозното нахлуване е към момента надалеч. Турският президент Р. Ердоган неведнъж е заплашвал, че е на път дефинитивно да постави завършек на Рожава, следена от прокюрдските Сирийски демократични сили (SDF), само че не осъзнава до дъно цената на опасността си.
Ердоган ще се нуждае от „ дребна победоносна война “ в навечерието на общите парламентарни и президентски избори, планувани в Турция за юни 2023 година Заради икономическите усложнения на страната (инфлацията доближи 80%, тежестта за издръжката на към 4 милиона сирийски бежанци „ убива “ бюджета), известността на опозицията рисково се приближи до персоналния му рейтинг и този на Партията на справедливостта и развиването. (AKP) отпред с него.
Водещата опозиционна Републиканска национална партия (CHP), ръководена от непрекъснатия водач К. Кълъчдароглу, има вяра, че в никакъв случай не е била толкоз покрай завземането на властта, както в този момент през последните години. Като по-либерална и прозападно насочена, опозиционната коалиция в това време поредно се застъпва срещу тежката намеса в Сирия и в името на нейното преустановяване е подготвен да откри връзки с Башар Асад. Това значително се дължи на обстоятелството, че главната електорална база на CHP са турските алауити (около 25% от населението), които са религиозно близки до сирийския ръководещ клан.
Ердоган няма да успее да победи елементарно на изборите, вместо успех може да го чака крушение. Затова, с цел да се защищити, той се стреми да обезпечи удобни условия. В последните си контакти с президента на Иран Раиси и президента на Русия В. Путин той по всевъзможен метод се опита да получи картбланш за осъществяване на плануваната от него огромна интервенция против Рожава.
Оттук идват, в доста връзки, неговите игри на „ украинското поле “: казвате, че не харесвате моето съдействие с Киев, тогава не ме тормозете в Сирия. Нищо чудно, че западните анализатори имат вяра, че Сирия е за Турция същото, както Украйна за Русия. Турският водач обаче не получи " зелена светлина " от Техеран и Москва.
Очакваното от него доста понижаване на съветското военно наличие в Сирия не се случи, което може да развърже ръцете на турската войска. Базата Хмеймим продължава да работи. Той беше ясно инструктиран, че най-добре може да реши проблемите си със сирийските кюрди единствено „ по пътя за Дамаск “. Сирийският водач Б. Асад, който към момента има проблеми в разговора с кюрдите, политически „ прелъстени “ от Вашингтон, декларира, че във всеки случай ще пази суверенитета на страната с всички сили.
В самата Рожава обстановката за турското настъпление също не е лесна. Кюрдската защита там е наситена с американски противотанкови Javelin и противовъздушни Стингъри. Кюрдите разполагат и с задоволителен брой дронове. От калния поток от оръжия, които Вашингтон изпрати в Украйна през този интервал, съгласно някои сведения, доста ручейче, със съучастието на Киев, се вля в арсеналите на съдружниците на Съединени американски щати в Сирия.
Кой знае, може би измежду тях има Байрактари, доставени от Турция на украинците. Спирането на турската военна интервенция против сирийските кюрди и прекомерно огромните загуби в нея освен не могат да дадат на Ердоган мечтаните резултати на изборите, само че и да подкопаят позицията му.
Освен това в Рожава освен кюрдската пешмерга, само че и милициите на арабските племена са подготвени да се бият против турското настъпление. И в случай че сирийската държавна войска се причисли към тях, която също, съгласно тях, е получила част от западната военна помощ от Украйна по контрабандни канали, резултатът от сходна акция може да бъде изцяло непредвиден за турците. Но зад кюрдите стоят и американците.
Друго би било, в случай че Анкара, вместо да нахлува, помогне за установяването на цялостен суверенитет на Дамаск над цялата североизточна част на Сирия. В Рожава, да вземем за пример, най-многобройното арабско племе Шамар, официално част от SDF, само че от ден на ден отдалечаващо се от тях, поддържа сходна вероятност, а водачът му шейх Хамиди Дахам ал-Джарба поддържа контакти както с формалните управляващи на страната, по този начин и с съветските военни в базата Хмеймим.
Синът на шейха Бандар ал-Хамиди управлява бойната единица Ал-Санадид на племето Шамар като част от SDF. Окончателното им излизане от обединението би я разрушило от вътрешната страна. Помирението на Р. Ердоган и Б. Асад, тогавашни огромни персонални другари, може да реши доста проблеми, даже и без военни дейности, в това число във връзка с връщането на 4 милиона сирийски бежанци. Освен формалните управляващи на Сирия, тях не е в положение да одобри назад никоя контролируема от протурските сили част на страната.
През последните дни от Анкара вместо войнствени речи се чуват отрезвяващи. Така турският външен министър се срещна със сирийския си сътрудник, след което разгласи допустимо помиряване сред Дамаск и опозицията, като даде да се разбере, че Анкара може да стане част от този развой.
Вярно, след офанзивите на непримиримите сирийски опозиционери в Турция и митингите в северната и северозападната част на Сирия (тези територии са под контрола на турските сили), той стартира да показва запаси към казаното, само че „ кръговете във водата ” от хвърления камък потеглиха.
В турското общество се разигра необятна полемика, по време на която доста водещи фигури, както и политически анализатори изрекоха мнение, че помиряването с Дамаск от дълго време е закъсняло. Принципно значимо е, че ръководителят на Партията на националистическото придвижване Д. Бахчели, която е част от обединението с AKP, е изрично за това, без чиято поддръжка ще бъде извънредно мъчно за Ердоган, който до момента мълчеше по този въпрос, на изборите.
Прави усещане, че заместник-председателят на партията Хаяти Язичи изцяло признава директна среща на своя началник с Башар Асад. Проправителственият Hurriyet разгласява публикация със заглавие: „ Критичният предел за нормализиране на връзките с режима на Асад е преминат “.
Разбира се, не може да се каже с цялостна сигурност кой път в последна сметка ще избере Р. Ердоган – „ към Дамаск “ или „ към пъкъла “. Изтокът е прочут със своята непредсказуемост. Но в случай че се ръководим от рационални съображения и обикновен здрав разсъдък, очертаващият се кротичък път е по-предпочитан, в това число и от позиция на националните ползи на самата Турция.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Новата, най-голяма турска инвазия в Сирия, която с изключение на всичко, което светът претърпява, може също да подпали пламъците на огромна война в Близкия изток, като прословутия украински набег към Херсон. Толкова дълго и доста се приказва за нея, анонсира се от медиите, само че все не стартира и може би в никакъв случай няма да се случи.
По границите на североизточните провинции на Сирия непрестанно се водят обособени конфликти и обстрели, турски колони влизат и излизат от обособени градове, само че сериозното нахлуване е към момента надалеч. Турският президент Р. Ердоган неведнъж е заплашвал, че е на път дефинитивно да постави завършек на Рожава, следена от прокюрдските Сирийски демократични сили (SDF), само че не осъзнава до дъно цената на опасността си.
Ердоган ще се нуждае от „ дребна победоносна война “ в навечерието на общите парламентарни и президентски избори, планувани в Турция за юни 2023 година Заради икономическите усложнения на страната (инфлацията доближи 80%, тежестта за издръжката на към 4 милиона сирийски бежанци „ убива “ бюджета), известността на опозицията рисково се приближи до персоналния му рейтинг и този на Партията на справедливостта и развиването. (AKP) отпред с него.
Водещата опозиционна Републиканска национална партия (CHP), ръководена от непрекъснатия водач К. Кълъчдароглу, има вяра, че в никакъв случай не е била толкоз покрай завземането на властта, както в този момент през последните години. Като по-либерална и прозападно насочена, опозиционната коалиция в това време поредно се застъпва срещу тежката намеса в Сирия и в името на нейното преустановяване е подготвен да откри връзки с Башар Асад. Това значително се дължи на обстоятелството, че главната електорална база на CHP са турските алауити (около 25% от населението), които са религиозно близки до сирийския ръководещ клан.
Ердоган няма да успее да победи елементарно на изборите, вместо успех може да го чака крушение. Затова, с цел да се защищити, той се стреми да обезпечи удобни условия. В последните си контакти с президента на Иран Раиси и президента на Русия В. Путин той по всевъзможен метод се опита да получи картбланш за осъществяване на плануваната от него огромна интервенция против Рожава.
Оттук идват, в доста връзки, неговите игри на „ украинското поле “: казвате, че не харесвате моето съдействие с Киев, тогава не ме тормозете в Сирия. Нищо чудно, че западните анализатори имат вяра, че Сирия е за Турция същото, както Украйна за Русия. Турският водач обаче не получи " зелена светлина " от Техеран и Москва.
Очакваното от него доста понижаване на съветското военно наличие в Сирия не се случи, което може да развърже ръцете на турската войска. Базата Хмеймим продължава да работи. Той беше ясно инструктиран, че най-добре може да реши проблемите си със сирийските кюрди единствено „ по пътя за Дамаск “. Сирийският водач Б. Асад, който към момента има проблеми в разговора с кюрдите, политически „ прелъстени “ от Вашингтон, декларира, че във всеки случай ще пази суверенитета на страната с всички сили.
В самата Рожава обстановката за турското настъпление също не е лесна. Кюрдската защита там е наситена с американски противотанкови Javelin и противовъздушни Стингъри. Кюрдите разполагат и с задоволителен брой дронове. От калния поток от оръжия, които Вашингтон изпрати в Украйна през този интервал, съгласно някои сведения, доста ручейче, със съучастието на Киев, се вля в арсеналите на съдружниците на Съединени американски щати в Сирия.
Кой знае, може би измежду тях има Байрактари, доставени от Турция на украинците. Спирането на турската военна интервенция против сирийските кюрди и прекомерно огромните загуби в нея освен не могат да дадат на Ердоган мечтаните резултати на изборите, само че и да подкопаят позицията му.
Освен това в Рожава освен кюрдската пешмерга, само че и милициите на арабските племена са подготвени да се бият против турското настъпление. И в случай че сирийската държавна войска се причисли към тях, която също, съгласно тях, е получила част от западната военна помощ от Украйна по контрабандни канали, резултатът от сходна акция може да бъде изцяло непредвиден за турците. Но зад кюрдите стоят и американците.
Друго би било, в случай че Анкара, вместо да нахлува, помогне за установяването на цялостен суверенитет на Дамаск над цялата североизточна част на Сирия. В Рожава, да вземем за пример, най-многобройното арабско племе Шамар, официално част от SDF, само че от ден на ден отдалечаващо се от тях, поддържа сходна вероятност, а водачът му шейх Хамиди Дахам ал-Джарба поддържа контакти както с формалните управляващи на страната, по този начин и с съветските военни в базата Хмеймим.
Синът на шейха Бандар ал-Хамиди управлява бойната единица Ал-Санадид на племето Шамар като част от SDF. Окончателното им излизане от обединението би я разрушило от вътрешната страна. Помирението на Р. Ердоган и Б. Асад, тогавашни огромни персонални другари, може да реши доста проблеми, даже и без военни дейности, в това число във връзка с връщането на 4 милиона сирийски бежанци. Освен формалните управляващи на Сирия, тях не е в положение да одобри назад никоя контролируема от протурските сили част на страната.
През последните дни от Анкара вместо войнствени речи се чуват отрезвяващи. Така турският външен министър се срещна със сирийския си сътрудник, след което разгласи допустимо помиряване сред Дамаск и опозицията, като даде да се разбере, че Анкара може да стане част от този развой.
Вярно, след офанзивите на непримиримите сирийски опозиционери в Турция и митингите в северната и северозападната част на Сирия (тези територии са под контрола на турските сили), той стартира да показва запаси към казаното, само че „ кръговете във водата ” от хвърления камък потеглиха.
В турското общество се разигра необятна полемика, по време на която доста водещи фигури, както и политически анализатори изрекоха мнение, че помиряването с Дамаск от дълго време е закъсняло. Принципно значимо е, че ръководителят на Партията на националистическото придвижване Д. Бахчели, която е част от обединението с AKP, е изрично за това, без чиято поддръжка ще бъде извънредно мъчно за Ердоган, който до момента мълчеше по този въпрос, на изборите.
Прави усещане, че заместник-председателят на партията Хаяти Язичи изцяло признава директна среща на своя началник с Башар Асад. Проправителственият Hurriyet разгласява публикация със заглавие: „ Критичният предел за нормализиране на връзките с режима на Асад е преминат “.
Разбира се, не може да се каже с цялостна сигурност кой път в последна сметка ще избере Р. Ердоган – „ към Дамаск “ или „ към пъкъла “. Изтокът е прочут със своята непредсказуемост. Но в случай че се ръководим от рационални съображения и обикновен здрав разсъдък, очертаващият се кротичък път е по-предпочитан, в това число и от позиция на националните ползи на самата Турция.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ