Ердоган реши да затвори Босфора за руските военни кораби. Но

Ердоган реши да затвори Босфора за съветските военни кораби. Но по едно и също време с това го затвори и за всички останали бойни плавателни съдове. Така той играе на несъмнено: хем е със Запада, хем не рискува да разгневи Москва.

Април 2021: съветски боен транспортен съд минава през Босфора на път за Черно море

Турското държавно управление за всички военни кораби, чиито бази не са в Черно море. Президентът Ердоган се базира на Договора от Монтрьо от 1936-а година, който му разрешава в този момент да забрани прекосяването на съветските бойни плавателни съдове - по този начин, както това бе поискано от Украйна.

Стъпката на Турция да застане на страната на Украйна наподобява решителна, отбелязва немският " Ханделсблат ". Още повече, че турският външен министър Мевлют Чавушоглу съобщи, че Анкара счита съветската инвазия в Украйна за несправедлива и незаконна. Същевременно обаче възбраната за прекосяване се отнася освен за съветските, а също и за всички останали бойни кораби – например за тези на съдружниците от НАТО. А това е още едно удостоверение за неуверената позиция на Турция по отношение на войната в Украйна.

От какво се опасява Ердоган?
Редакцията предлага
Дори Турция да осъжда, тя несъмнено се въздържа от предприемането на ограничения против Москва, тъй като се опасява от отрицателни последици за своята стопанска система. Така да вземем за пример турското въздушно пространство остава отворено за съветски цивилен и военни самолети. А затварянето на пролива освен за съветски, а за всички бойни кораби, може да бъде оценено като още един знак, че Анкара не би желала напълно да застане на противоположната страна на Путин - въпреки да е членка на НАТО.

Същевременно Турция поддържа специфични връзки с Украйна - тя й даде още предходната година, които към този момент се употребяват за обстрел на съветската бойна техника. Това, че Турция първо доставя оръжие, след което обаче по този начин и не се причислява към западните наказания, може да е обвързвано с обстоятелството, че – сходно на доста от западните си сътрудници – турското държавно управление не е вярвало, че може да се стигне до война. 

В самата Турция настроенията са ясни: подкрепата за Украйна и настроенията срещу съветското нападение са доста мощни. Но Ердоган се вижда най-много в ролята на медиатор, полагащ оптимални старания за непоклатимост в района. Турция няма интерес от експлоадирането на последващи спорове в съседство. Войната в Украйна слага под опасност комерсиалните направления и би могла да докара до приток от бежанци към Турция, отбелязва " Ханделсблат ".

Турция избра компромисно решение

В началото на февруари президентът Ердоган гостува на украинския си сътрудник Зеленски в Киев

Затова Турция е избрала " среден път " с решението си за Босфора, на което се разчита да опази турските ползи - без значение какъв ще е изходът от войната, написа организация ДПА. Досега турското държавно управление не е направило нищо повече от минимума - щом Турция по този начин и не се включи в глобите на Запада против Москва.

Корнъл Оверфийлд от американския Център за военноморски разбори пък декларира пред Дъждовни води, че затварянето на пролива едва ли ще даде отражение във боен проект по отношение на руско-украинската война. " Но това е единствената опция на Турция да накаже Русия за експанзията и да покаже своя ангажимент във връзка с интернационалното право ", споделя той.

Турция желае да е на страната на спечелилия

„ Затварянето на Босфора се възприема на Запад като турски жест против Русия, който няма да разгневи Москва ", споделя Хауърд Айсенстат, специалист по турските въпроси в нюйоркския университет " Сейнт Лорънс ". Турция чака изхода от войната, с цел да съобрази с него външната си политика, тъй като тя желае да е на страната на спечелилия. " Тази политика може да е цинична, само че не е глупава ", показва Айсенстат.