Ердоган постига нещо изумително: продава дронове Байрактар“ на Украйна, но

Ердоган реализира нещо удивително: продава дронове „ Байрактар “ на Украйна, само че и оказва помощ на Русия да смекчи западните наказания. Експертката Марина Воротнюк изяснява по какъв начин Ердоган съумява да седи на два стола по едно и също време.

Може ли да се каже, че подновяването на износа на зърно от Украйна се дължи най-много на посредническата роля на Турция и е триумф за президента Ердоган?

М. Воротнюк: Най-напред би трябвало да се означи, че позицията на Турция по отношение на Русия и Украйна е много комплицирана и двузначна. Макар Турция да е членка на НАТО, тя непрекъснато се пробва да играе ролята на мост сред Запада и Русия. Турция има лични стратегически ползи, като в неин интерес е да не заема открита пронатовска или проруска позиция, нито пък проукраинска. Фактът, че тя съумя да изиграе ролята на медиатор в сред Русия и Украйна, евентуално е доказателство за това, че Русия възприема ролята на Турция като потребна за съветските ползи и естествено се пробва да извлече дипломатически и политически дивиденти. Вдигането на блокадата на украинските пристанища е доста значимо събитие и ролята на Турция в това отношение в действителност е значима.

Каква е тайната на Ердоган? Как съумява да седи на два стола по едно и също време? От една страна Турция доставя дронове на Украйна, а от друга не постанова наказания на Русия, а тъкмо противоположното - оказва помощ на Русия да получи наранени от глобите западни артикули.
Редакцията предлага
М. Воротнюк: Тази позиция отразява стратегическата просвета на Турция. Турция има лични стратегически ползи, в които влиза партньорството на една и съща отдалеченост по отношение на Русия и по отношение на Украйна. Това значи, че за Турция няма несъгласие сред доставката на дронове за Украйна от една страна, и покупката на съветски системи за противовъздушна защита и уговорката на съветската компания „ Росатом “ в строителството на нуклеарна централа в Турция - от друга.

Очевидно е, че става дума за поредност фактори, които на пръв взор си опонират. Но Турция съумява да поддържа този шпагат сред Русия и Запада. Питате каква е тайната на Ердоган. Мнозина постоянно споделят, че сред Ердоган и Путин има сходства: двама властнически водачи, които имат избран жанр на управление и които могат да разрешат на най-високо равнище избрани конфликтни тематики въз основата на доверието сред тях. Но на нас ни е ясно, че в тази ситуация не става дума за доверие, а за отчитане на ползите на другия. Именно това дава опция за систематизиране на сферите на въздействие в района, в това число в Черно море.

Мнозина предвиждат, че откритата поддръжка на Турция за Украйна в един миг ще премине „ алената линия “ на Русия и ще се стигне до директна борба сред Русия и Турция. Но открита борба и досега няма.

Говорите за „ алена линия “ - къде минава тя, когато става дума за съдействието с Турция?

М. Воротнюк: Турция внимава доста да не пресече тази „ алена линия “. Доставката на дронове несъмнено е открит нерв в връзките сред Русия и Турция - това събитие е мъчително за Русия, само че Турция прави всичко допустимо да не предизвиква несъразмерна болежка и се пробва да реализира баланс посредством отстъпки в други стратегически сфери. Например, като се пробва да реагира деликатно на съветската политика в Черно море. Въпреки че позициите на Турция в са извънредно основни, виждаме, че тя разрешава на Русия да господства в района на Черно море. Освен това Турция се пробва да предложи на Русия избрани дивиденти, като не се причислява към глобите, не затваря въздушното си пространство за съветските самолети и кани съветските туристи.

В Турция към този момент се състояха редица договаряния сред Русия и Украйна. Дали в идващите месеци Турция би могла да успее деликатно да подтикне Украйна да възобнови договарянията с Русия, да вземем за пример за подписване на помирение?

М. Воротнюк: Що се отнася до този въпрос, съм песимистка. Каква градивна роля би могъл да изиграе един медиатор, в случай че страната агресор не е подготвена да приключи въоръжените си интервенции? В това отношение опциите на Турция са лимитирани. Ердоган и другите турски представители декларират, че е доста значимо да се подписа мир, като се пробват да заобиколят въпроса кое е главното затруднение по пътя към мира. Това, което Русия прави в този момент, е единствено опит да печели време. Това е опит да се показа като вдъхващ доверие сътрудник, угрижен за прехраната на света, който обаче в действителност продължава да преследва военните си цели в Украйна. И в случай че Турция се пробва да показа съглашението за зърното като стъпка към постигането на договореност сред двете страни, съгласно мен това е по-скоро заблуда, защото в съветските стратегически сметки тези два фактора могат умерено да съществуват, без да се изключват взаимно.

*Мария Воротнюк e експертка по проблемите на черноморския район в мозъчния концерн Royal United Services Institute в Лондон. С нея беседва Роман Гончаренко.