Разривът между Турция и САЩ: Оръжията на раздора
Ердоган слага на карта ролята на Турция в НАТО
© Reuters - Сделката може да коства на Турция нова доза американски наказания и в случай че не излизане от НАТО, то най-малко дейно ограничение на участието ѝ във военния съюз
- Ердоган би трябвало да направи избор, който не желае да направи. А най-големият печеливш от разрива сред Турция и Съединени американски щати ще бъде Русия
" Никой не би трябвало да желае от нас да изближем, каквото сме изплюли. " С тази имитация в типичния си провокационен жанр турският президент Реджеп Тайип Ердоган неотдавна изясни за какво покупката на зенитно-ракетни комплекси С-400 от Русия е " приключен факт " и Анкара няма да промени решението си без значение какво приказват Америка и НАТО.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Колкото и Анкара да изяснява, че е свободна да избира военно съоръжение, в тази ситуация става въпрос за нещо доста повече и покупката на съветската ракетна система ще има последици надалеч оттатък отбранителната сфера. Сделката ще е сигнал за геополитическа преориентация на Турция. " Ако С-400 бъдат ситуирани в страната, отдалечаването на Турция от Запада ще стане действителност ", написа в собствен разбор Марк Пиерини, някогашен дипломат на Европейски Съюз в Турция и откривател в Carnegie Europe.
Разривът със Запада се случва редом със доближаване сред Турция и Русия, резултат най-много на брака им по сметка в Сирия. Задълбочаващото се другарство има директни резултати върху България както по линия на енергийното им съдействие (плановете за газопровода " Турски поток " ), по този начин и по линия на сигурността в Черно море, където Москва и Анкара са в общ фронт против военно наличие на НАТО и Съединени американски щати.
Къса ли Турция със Съединени американски щати и НАТО...
По-малко от година откакто американският президент Доналд Тръмп удари Анкара със наказания поради ареста на свещеник Андрю Брънсън и изправи турската стопанска система на ръба на финансов колапс, двамата съдружници в НАТО още веднъж са пред рецесия, която този път има капацитета да докара до дълготраен раздор. Причината е поръчката на С-400 от Анкара. Цената е 2.5 милиарда $ (което е по-малко от останалите ПРО други възможности, в това число американската " Пейтриът " ), само че договорката може да коства на Турция доста по-скъпо - нова доза американски наказания, изключване от програмата за произвеждане на последно потомство американски изтребители F-35 и в случай че не излизане от НАТО, то най-малко дейно ограничение на участието ѝ във военния съюз. Часовникът тиктака, защото по проект Русия би трябвало да достави първите детайли от С-400 на Турция още през юли.
Твърденията на Анкара, че няма несъгласие сред уговорките ѝ в НАТО и закупуването на съветска противоракетна система, не звучат безапелационно. Дори на доктрина С-400 да е механически съвместима с въздушната защита на НАТО или да може да бъде " изолирана " от нея, терзанията са, че съветската система ще " шпионира " F-35 и по този начин ще компрометира сигурността му. Показателни за настроенията в алианса са скорошните изказвания на ген. Къртис Скапароти, главнокомандващ на силите на Съединени американски щати и НАТО в Европа, който прикани Анкара да " премисли " решението си.
Още по-твърдо звучат ултиматумите от Вашингтон - Турция би трябвало да избере сред С-400 и F-35, тъй като сигурно не може да има и двете. Пентагонът към този момент спря доставките на поръчаните от Турция F-35 и заплашва, че ще изкара страната от програмата за създаването им. Анкара до момента е вложила в нея 1.25 милиарда $ и ще загуби 12 милиарда $, които турски компании биха получили от присъединяване си. Освен това тя е застрашена от наказания поради настоящ американски закон, предусещащ санкции за военно съдействие на страна от НАТО с Москва. А това е последното, от което Турция има потребност. " Предвид утежняването на стопанската система една политическа рецесия със Съединени американски щати би довела до още по-голяма финансова рецесия в Турция. Най-добрата алтернатива е турските политици да изберат американския сюжет вместо съветската противоракетна система ", споделя пред " Капитал " Емре Чалъшкан, докторант в University of Oxford.
Проблемът е, че Вашингтон и Анкара са в патова обстановка и са със мощно лимитирано пространство за маневриране. Ердоган не наподобява подготвен да отстъпи и евентуално разчита, че Тръмп ще се намеси в последния миг и ще употребява президентските си пълномощия, с цел да избави Турция от наказване. Което теоретично е допустимо, само че е едва евентуално поради какъв брой малко другари има Турция във Вашингтон в този момент и какъв брой мощни са настроенията против нея както в Конгреса, по този начин и в Пентагона.
Турция не може да има и съветска система С-400, и американски изтребители
Фотограф: Reuters
Въпросът е, че в този миг, даже да желае, Ердоган към този момент няма по какъв начин да се откаже от договорката, без да си навлече гнева на Русия и да си сътвори големи проблеми, изключително в Сирия, отбелязва сп. Economist. Има и спекулации, че Анкара може да се опита да избегне надвисналия стратегически бракоразвод със Съединени американски щати и НАТО, като предложи да остави съветската система в запас, без да я употребява, или да я препродаде на друга страна, да вземем за пример Азербайджан. Само че това може да не е задоволително да предотврати рецесията, защото Вашингтон се опълчва не просто на разполагането на С-400 в Турция, само че и на самото ѝ закупуване.
Дори при най-благоприятния вероятен сюжет, при който Тръмп се изправя против Конгреса, с цел да защищити Турция от надвисналите наказания, държавното управление в Анкара отново няма да може да заобиколи алтернативата съветска система или американски изтребители. " В разнообразни интервали турската външна политика се е опитвала да балансира сред Русия и Запада и това е един от тези интервали. Когато се съгласи да закупи С-400 от Русия, Анкара не мислеше, че това ще бъде избор " или-или " и се надяваше да продължи да балансира. Сега Анкара би трябвало да направи избор, който тя не желае да направи ", споделя пред " Капитал " Самюел Хърст, учител по интернационалните връзки от университета " Билкент " в Анкара.
...и завива ли към Русия
В същото време съветският президент Владимир Путин, " без да изстреля даже и един патрон, да разположи даже един танк и да употребява даже и един интернет трол, е напът да унищожи единството на НАТО, отстранявайки основна страна от военната мрежа на организацията ", написа анализаторът Владимир Фролов в текст за The Moscow Times. Путин употребява обидата и гнева на Ердоган към Съединени американски щати, с цел да го примами със стръвта С-400 и в този момент остава единствено да дръпне въдицата.
" Основната цел на Русия е да разбие западния съюз, който включва Турция. Дотук Москва се оправя сполучливо с това да придърпа Анкара на своя страна. Според турски политици доближаването с Москва е основано по-скоро на стратегически и прагматични връзки, в сравнение с предпочитание за определяне на съюз ", счита Емре Чалъшкан. Но нещата стигнаха до такава степен, че въпросът към този момент е дали Ердоган е подготвен на фрапантен раздор със Съединени американски щати и НАТО в името на нестабилно партньорство с Москва.
" Отношенията сред Турция и Русия имат своите ограничавания. Интересите на двете страни не съответстват в доста елементи на района от Грузия до Сирия. Анкара и Москва рано или късно ще се изправят пред съществени разминавания и това ще постави завършек на флирта им ", споделя докторантът в University of Oxford. Но до тогава Владимир Путин може да се радва, че е най-големият печеливш от внезапното разтягане сред Турция и Съединени американски щати.
© Reuters - Сделката може да коства на Турция нова доза американски наказания и в случай че не излизане от НАТО, то най-малко дейно ограничение на участието ѝ във военния съюз
- Ердоган би трябвало да направи избор, който не желае да направи. А най-големият печеливш от разрива сред Турция и Съединени американски щати ще бъде Русия
" Никой не би трябвало да желае от нас да изближем, каквото сме изплюли. " С тази имитация в типичния си провокационен жанр турският президент Реджеп Тайип Ердоган неотдавна изясни за какво покупката на зенитно-ракетни комплекси С-400 от Русия е " приключен факт " и Анкара няма да промени решението си без значение какво приказват Америка и НАТО.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Колкото и Анкара да изяснява, че е свободна да избира военно съоръжение, в тази ситуация става въпрос за нещо доста повече и покупката на съветската ракетна система ще има последици надалеч оттатък отбранителната сфера. Сделката ще е сигнал за геополитическа преориентация на Турция. " Ако С-400 бъдат ситуирани в страната, отдалечаването на Турция от Запада ще стане действителност ", написа в собствен разбор Марк Пиерини, някогашен дипломат на Европейски Съюз в Турция и откривател в Carnegie Europe.
Разривът със Запада се случва редом със доближаване сред Турция и Русия, резултат най-много на брака им по сметка в Сирия. Задълбочаващото се другарство има директни резултати върху България както по линия на енергийното им съдействие (плановете за газопровода " Турски поток " ), по този начин и по линия на сигурността в Черно море, където Москва и Анкара са в общ фронт против военно наличие на НАТО и Съединени американски щати.
Къса ли Турция със Съединени американски щати и НАТО...
По-малко от година откакто американският президент Доналд Тръмп удари Анкара със наказания поради ареста на свещеник Андрю Брънсън и изправи турската стопанска система на ръба на финансов колапс, двамата съдружници в НАТО още веднъж са пред рецесия, която този път има капацитета да докара до дълготраен раздор. Причината е поръчката на С-400 от Анкара. Цената е 2.5 милиарда $ (което е по-малко от останалите ПРО други възможности, в това число американската " Пейтриът " ), само че договорката може да коства на Турция доста по-скъпо - нова доза американски наказания, изключване от програмата за произвеждане на последно потомство американски изтребители F-35 и в случай че не излизане от НАТО, то най-малко дейно ограничение на участието ѝ във военния съюз. Часовникът тиктака, защото по проект Русия би трябвало да достави първите детайли от С-400 на Турция още през юли.
Твърденията на Анкара, че няма несъгласие сред уговорките ѝ в НАТО и закупуването на съветска противоракетна система, не звучат безапелационно. Дори на доктрина С-400 да е механически съвместима с въздушната защита на НАТО или да може да бъде " изолирана " от нея, терзанията са, че съветската система ще " шпионира " F-35 и по този начин ще компрометира сигурността му. Показателни за настроенията в алианса са скорошните изказвания на ген. Къртис Скапароти, главнокомандващ на силите на Съединени американски щати и НАТО в Европа, който прикани Анкара да " премисли " решението си.
Още по-твърдо звучат ултиматумите от Вашингтон - Турция би трябвало да избере сред С-400 и F-35, тъй като сигурно не може да има и двете. Пентагонът към този момент спря доставките на поръчаните от Турция F-35 и заплашва, че ще изкара страната от програмата за създаването им. Анкара до момента е вложила в нея 1.25 милиарда $ и ще загуби 12 милиарда $, които турски компании биха получили от присъединяване си. Освен това тя е застрашена от наказания поради настоящ американски закон, предусещащ санкции за военно съдействие на страна от НАТО с Москва. А това е последното, от което Турция има потребност. " Предвид утежняването на стопанската система една политическа рецесия със Съединени американски щати би довела до още по-голяма финансова рецесия в Турция. Най-добрата алтернатива е турските политици да изберат американския сюжет вместо съветската противоракетна система ", споделя пред " Капитал " Емре Чалъшкан, докторант в University of Oxford.
Проблемът е, че Вашингтон и Анкара са в патова обстановка и са със мощно лимитирано пространство за маневриране. Ердоган не наподобява подготвен да отстъпи и евентуално разчита, че Тръмп ще се намеси в последния миг и ще употребява президентските си пълномощия, с цел да избави Турция от наказване. Което теоретично е допустимо, само че е едва евентуално поради какъв брой малко другари има Турция във Вашингтон в този момент и какъв брой мощни са настроенията против нея както в Конгреса, по този начин и в Пентагона.
Турция не може да има и съветска система С-400, и американски изтребители
Фотограф: Reuters
Въпросът е, че в този миг, даже да желае, Ердоган към този момент няма по какъв начин да се откаже от договорката, без да си навлече гнева на Русия и да си сътвори големи проблеми, изключително в Сирия, отбелязва сп. Economist. Има и спекулации, че Анкара може да се опита да избегне надвисналия стратегически бракоразвод със Съединени американски щати и НАТО, като предложи да остави съветската система в запас, без да я употребява, или да я препродаде на друга страна, да вземем за пример Азербайджан. Само че това може да не е задоволително да предотврати рецесията, защото Вашингтон се опълчва не просто на разполагането на С-400 в Турция, само че и на самото ѝ закупуване.
Дори при най-благоприятния вероятен сюжет, при който Тръмп се изправя против Конгреса, с цел да защищити Турция от надвисналите наказания, държавното управление в Анкара отново няма да може да заобиколи алтернативата съветска система или американски изтребители. " В разнообразни интервали турската външна политика се е опитвала да балансира сред Русия и Запада и това е един от тези интервали. Когато се съгласи да закупи С-400 от Русия, Анкара не мислеше, че това ще бъде избор " или-или " и се надяваше да продължи да балансира. Сега Анкара би трябвало да направи избор, който тя не желае да направи ", споделя пред " Капитал " Самюел Хърст, учител по интернационалните връзки от университета " Билкент " в Анкара.
...и завива ли към Русия
В същото време съветският президент Владимир Путин, " без да изстреля даже и един патрон, да разположи даже един танк и да употребява даже и един интернет трол, е напът да унищожи единството на НАТО, отстранявайки основна страна от военната мрежа на организацията ", написа анализаторът Владимир Фролов в текст за The Moscow Times. Путин употребява обидата и гнева на Ердоган към Съединени американски щати, с цел да го примами със стръвта С-400 и в този момент остава единствено да дръпне въдицата.
" Основната цел на Русия е да разбие западния съюз, който включва Турция. Дотук Москва се оправя сполучливо с това да придърпа Анкара на своя страна. Според турски политици доближаването с Москва е основано по-скоро на стратегически и прагматични връзки, в сравнение с предпочитание за определяне на съюз ", счита Емре Чалъшкан. Но нещата стигнаха до такава степен, че въпросът към този момент е дали Ердоган е подготвен на фрапантен раздор със Съединени американски щати и НАТО в името на нестабилно партньорство с Москва.
" Отношенията сред Турция и Русия имат своите ограничавания. Интересите на двете страни не съответстват в доста елементи на района от Грузия до Сирия. Анкара и Москва рано или късно ще се изправят пред съществени разминавания и това ще постави завършек на флирта им ", споделя докторантът в University of Oxford. Но до тогава Владимир Путин може да се радва, че е най-големият печеливш от внезапното разтягане сред Турция и Съединени американски щати.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ