Ердоган първо заплаши, че ще изгони посланиците на десет западни

Ердоган първо заплаши, че ще изгони посланиците на 10 западни страни от Турция, а след това смекчи тона. Как се стигна дотук и какво се крие зад тази дипломатическа рецесия?

Реджеп Ердоган

В края на предходната седмица турският президент Ердоган подреди на Външното министерство да разгласи за " нежелани лица " (persona non grata) посланиците на 10 страни, в това число и немския. В понеделник обаче президентът смени тона и съобщи, че посланиците били отстъпили крачка обратно от досегашното " очерняне на страната ". Той считал, че отсега нататък тази хора щели да бъдат " по-предпазливи по отношение на суверенните права на Турция ".
Редакцията предлага
Как се стигна дотук?

Ердоган засяга известията на няколко западни посолства, в това число това на Съединени американски щати, в което се споделя, че посланиците са се придържали към член 41 на Виенското съглашение и към дипломатическия протокол и не са се намесвали във вътрешните работи на страната-домакин. Според наблюдаващи, от изказванията на Ердоган излиза, че Западът е капитулирал пред опасността му да изгони посланиците. Същевременно отговорите на посолствата в британския си вид остават твърдо на позицията в отбрана на човешките права в Турция.

Дотук се стигна откакто дипломатите приканиха да бъде освободен филантропът Осман Кавала, който от четири години е в пандиза без да е бил наказан. За същото настоя в свое решение и Европейският съд по човешките права още през 2019 година.

Каква е задачата на президента?

Според доктор Шарлоте Йопиен, която добре познава Турция, с тези свои стъпки Ердоган цели да отвлече вниманието от вътрешнополитическите проблеми. Натискът върху турския президент се усилва с всеки минал ден, а рейтингът му праволинейно върви надолу. Според допитвания в Турция, неговата Партия на справедливостта и развиването (ПСР), която в предишното печелеше избори с безусловно болшинство, в този момент събира едвам 30% утвърждение.

Този факт като че ли сплотява изпокараната до момента съпротива, която като цяло към този момент събира повече утвърждение от ПСР. Тоест, на идващите президентски и парламентарни избори Ердоган може да бъде надвит.

Защо Ердоган губи поддръжка?

Одобрението за Ердоган чезне най-много, тъй като икономическото състояние в Турция непрестанно се утежнява. Инфлацията доближи 20%, корупцията избуява, турската лира падна до рекордно ниски нива.

Заради обезценената валута доста нарастват витално значими вносни артикули и артикули. Много турци са взели заеми в долари, които към този момент не могат да обслужват, тъй като американската валута е прекомерно скъпа. Да не приказваме, че инфлацията непрестанно оскъпява стоките от първа нужда.

На Ердоган не му е за пръв път

Подобни дипломатически рецесии са възниквали и преди. Всеизвестен е разногласието със Съединени американски щати и Франция по въпроса дали Турция е направила геноцид против арменците през Първата международна война. Да не забравяме и борбата със Запада, която Ердоган провокира с ареста на немския публицист от турски генезис Денис Юджел. Президентът неведнъж се пробва да сплотява почитателите си, атакувайки своите западни съдружници, които, видите ли, желали да държат Турция в слаба позиция. Ердоган атакува и медиите, които сякаш разпространявали подправени информации.

Тактиката е ясна: президентът поляризира нацията, сплотява след себе си националистите и по този метод кара даже опозиционните партии да правят някакви националистически жестикулации. Само че този път опозицията не се поддаде на провокацията.

Какви козове държи Ердоган?

Въпреки натиска от чужбина и от опозицията в страната, Ердоган държи в ръцете си избрани козове. Например: той може да форсира доближаването сред членката на НАТО Турция и Русия. Както е известно, Анкара купи от Москва системи за противоракетна защита - макар митингите на западните съдружници и в прорез с експлицитното гледище на Съединени американски щати. В отговор Вашингтон изключи Турция от програмата за доставки на новия изтребител F-35. Тъй че в този момент в президентския замък в Анкара към този момент се върти концепцията дали страната да закупи и съветски изтребители. А това напълно не е смешка работа, тъй като Турция разполага с втората по многобройност войска в границите на НАТО.