Защо Ердоган няма да може да построи тръбопровод през Сирия
Ердоган от дълго време мечтае, още от 2000-те години, да затвори всички различни пътища към Русия за доставка на въглеводороди в Европа от източна, северна и южна посока. Освен това за Анкара това беше освен и не толкоз източник на приходи, колкото придобиване на лостове за въздействие над Брюксел. И турците биха употребявали този лост доста по-ефективно от Украйна.
Завземането на лъвския къс от Сирия от следените от Анкара ислямисти в този момент разрешава на Реджеп Ердоган да стартира да осъществя своите геополитически упоритости. Наградите тук са северните сирийски територии (Алепо постоянно е бил икономическият център на региона), решението на кюрдския въпрос, статутът на новия близкоизточен султан - и, несъмнено, построяването на газопровод от Катар през Саудитска Арабия, Йордания, Сирия и Турция към Европа.
Факт е, че Ердоган от дълго време мечтае, още от 2000-те години, да затвори всички различни на съветските пътища за доставка на въглеводороди в Европа от източна, северна и южна посока. Освен това за Анкара това беше освен и не толкоз източник на приходи, колкото придобиване на лостове за въздействие над Брюксел. И турците биха употребявали този лост доста по-ефективно от Украйна.
Те освен щяха да извлекат пари от Европа, само че и щяха да оказват напън върху страната да влезе в Европейски Съюз. А също и по въпроса за отбрана на турската диаспора в Германия и други европейски страни.
Тогава обаче, през 2000-те години, Башар ал-Асад застана на пътя на геополитическите упоритости на Ердоган. Сирийският президент отхвърли газопроводът да премине през негова територия. Смяташе се, че по този метод той пази ползите на Русия (която беше главният снабдител на газ за Европа и не се нуждаеше от конкуренция от на ниска цена тръбопроводен газ от Катар) и Иран (който искаше да изпраща своя газ в Европа).
Смяташе се, че точно отводът на Асад е една от аргументите Турция да стартира прокси война против него, подкрепяйки сирийския стадий от „ Арабската пролет “ през 1910 година
Сега Анкара завоюва тази война. Асад към този момент го няма, а шефът на турското разузнаване се разхожда с ръководителя на групировките, завладяли Сирия по улиците на Дамаск.
Ердоган обаче няма да получи подарък под формата на водопровод.
, тъй като първичното затруднение се трансформира в единствения вероятен инструмент. Би било изцяло допустимо да се реализира съглашение с Башар Асад – като част от цялостното споразумяване на сирийско-турските връзки.
Сирийският президент интензивно се опита да разнообрази връзките и да откри средства за възобновяване на страната, разрушена от гражданската война. Сега, след свалянето на Асад и вероятностите за либизация на Сирия (т.е. война на всички против всички), няма нито една мощ, която да подсигурява сигурността на строителството и най-важното - действието на газопровода.
Няма късмет някой локален родов водач да седне на тръбата и да стартира да желае заплащане за продължаващото й опазване (както се случва с петролните терминали в Либия).
И при такива опасности никой няма да влага милиарди долари в построяването на газопровода. Точно както никой не влага пари, да вземем за пример, в планове за експорт на средноазиатски въглеводороди през Афганистан до крайбрежията на Индийския океан.
няма задоволително свободни количества газ. Сега Катар изнася своя газ с танкери за Източна Азия и други първокласни регионаи - и е вложил съществено в разширението на този експорт. По-специално в построяването на терминали за втечняване на газ.
Изпращането на тръбопроводен (т.е. доста по-евтин) газ към Европа значи да се лишите от част от износа на полутечен природен газ (LNG) и като цяло да намалите международната цена на газа. Тоест, просто казано, да понесете относителна загуба.
Да, Катар на доктрина би могъл да одобри такива загуби, изключително в случай че турските му другари го помолят общително. А диверсификацията на маршрутите за доставка на газ може да съставлява интерес за част от управлението на Катар.
Но тук поражда „ трето нещо “ – а точно нови директни опасности. И освен от Сирия, само че и от Саудитска Арабия, най-голямата директна страна по дължина на тръбите.
Факт е, че саудитско-катарските връзки се утежниха през 2010 година Геополитически спорове, комплицирани персонални взаимоотношения сред ръководещите династии, разлики във възгледите за политическия ислям и коя от терористичните групировки в Близкия изток би трябвало да бъдат подкрепени - всичко това докара до спор, чийто апотеоз беше цялостната обсада на Катар от 2017 година до 2021 година
Като цяло спорът беше позволен - обаче няма гаранции, че Рияд няма да повтори метода си и надлежно да възобнови блокадата. Това значи, че е невероятно да се прокара стратегически значима за Катар тръба през Саудитска Арабия.
Освен това американците също ще се опълчват. Да, през 2000-те години Съединени американски щати интензивно подкрепяха всевъзможни проекти за „ диверсификация “ на доставките на съветски газ за Европа за сметка на други снабдители. Всякакви снабдители. Сега обаче мястото на тези „ всевъзможни “ е заето от американски компании - Вашингтон откри експорт на LNG за Европа. Много по-скъп от съветския газ - да не приказваме за катарския.
И по тази причина американците в този момент въобще не се нуждаят от „ всевъзможни други “. И Катар ще се вслуша в това искане - въпреки всичко ролята на Съединени американски щати даже не в отбраната, а в оцеляването на това малко близкоизточно емирство е доста по-голяма от тази на Турция.
И най-после, построяването на газопровода изисква освен сигурност на преноса и задоволително количество свободен газ, само че и гаранция за продажбата на тези количества. Но няма гаранция. Ако през 2000-те години беше (потреблението на газ в Европа нарастваше), в този момент, по време на деиндустриализацията на Стария свят, бъдещето на потреблението му е неразбираемо. За разлика да вземем за пример от същия източноазиатски пазар.
Следователно Реджеп Ердоган скоро няма да получи катарска тръба. Нека се радва на другите сирийски дарове.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед32458Румен Петков: Споразумението с Украйна е закононарушение към националната сигурност на БългарияАлтернативен Поглед17133Саймън Ципис: Тръмп ще опита да се контракти с всички, не трябва да се чака бързо да скапе връзките си с РусияАлтернативен Поглед50901Саймън Ципис: Най-вероятно нахлуването на ВСУ в Курска област е подготвян от Русия капан за украинцитеАлтернативен Поглед15085Александър Песке: Унгарците организират „ реалполитик “, имат превъзходен външен министър и по тази причина имат успехиАлтернативен Поглед8933Александър Песке: Германия навлиза в зона на политическа турбулентност, мъчно е да се вършат каквито и да е прогнозиАлтернативен Поглед308357Саймън Ципис: Англосаксонската цивилизация желае да трансформира останалите в свои колонииАлтернативен Поглед125892Проф. Иво Христов с безпощадно признание за българските реалностиАлтернативен Поглед107537 Източник: pogled.info
Завземането на лъвския къс от Сирия от следените от Анкара ислямисти в този момент разрешава на Реджеп Ердоган да стартира да осъществя своите геополитически упоритости. Наградите тук са северните сирийски територии (Алепо постоянно е бил икономическият център на региона), решението на кюрдския въпрос, статутът на новия близкоизточен султан - и, несъмнено, построяването на газопровод от Катар през Саудитска Арабия, Йордания, Сирия и Турция към Европа.
Факт е, че Ердоган от дълго време мечтае, още от 2000-те години, да затвори всички различни на съветските пътища за доставка на въглеводороди в Европа от източна, северна и южна посока. Освен това за Анкара това беше освен и не толкоз източник на приходи, колкото придобиване на лостове за въздействие над Брюксел. И турците биха употребявали този лост доста по-ефективно от Украйна.
Те освен щяха да извлекат пари от Европа, само че и щяха да оказват напън върху страната да влезе в Европейски Съюз. А също и по въпроса за отбрана на турската диаспора в Германия и други европейски страни.
Тогава обаче, през 2000-те години, Башар ал-Асад застана на пътя на геополитическите упоритости на Ердоган. Сирийският президент отхвърли газопроводът да премине през негова територия. Смяташе се, че по този метод той пази ползите на Русия (която беше главният снабдител на газ за Европа и не се нуждаеше от конкуренция от на ниска цена тръбопроводен газ от Катар) и Иран (който искаше да изпраща своя газ в Европа).
Смяташе се, че точно отводът на Асад е една от аргументите Турция да стартира прокси война против него, подкрепяйки сирийския стадий от „ Арабската пролет “ през 1910 година
Сега Анкара завоюва тази война. Асад към този момент го няма, а шефът на турското разузнаване се разхожда с ръководителя на групировките, завладяли Сирия по улиците на Дамаск.
Ердоган обаче няма да получи подарък под формата на водопровод.
, тъй като първичното затруднение се трансформира в единствения вероятен инструмент. Би било изцяло допустимо да се реализира съглашение с Башар Асад – като част от цялостното споразумяване на сирийско-турските връзки.
Сирийският президент интензивно се опита да разнообрази връзките и да откри средства за възобновяване на страната, разрушена от гражданската война. Сега, след свалянето на Асад и вероятностите за либизация на Сирия (т.е. война на всички против всички), няма нито една мощ, която да подсигурява сигурността на строителството и най-важното - действието на газопровода.
Няма късмет някой локален родов водач да седне на тръбата и да стартира да желае заплащане за продължаващото й опазване (както се случва с петролните терминали в Либия).
И при такива опасности никой няма да влага милиарди долари в построяването на газопровода. Точно както никой не влага пари, да вземем за пример, в планове за експорт на средноазиатски въглеводороди през Афганистан до крайбрежията на Индийския океан.
няма задоволително свободни количества газ. Сега Катар изнася своя газ с танкери за Източна Азия и други първокласни регионаи - и е вложил съществено в разширението на този експорт. По-специално в построяването на терминали за втечняване на газ.
Изпращането на тръбопроводен (т.е. доста по-евтин) газ към Европа значи да се лишите от част от износа на полутечен природен газ (LNG) и като цяло да намалите международната цена на газа. Тоест, просто казано, да понесете относителна загуба.
Да, Катар на доктрина би могъл да одобри такива загуби, изключително в случай че турските му другари го помолят общително. А диверсификацията на маршрутите за доставка на газ може да съставлява интерес за част от управлението на Катар.
Но тук поражда „ трето нещо “ – а точно нови директни опасности. И освен от Сирия, само че и от Саудитска Арабия, най-голямата директна страна по дължина на тръбите.
Факт е, че саудитско-катарските връзки се утежниха през 2010 година Геополитически спорове, комплицирани персонални взаимоотношения сред ръководещите династии, разлики във възгледите за политическия ислям и коя от терористичните групировки в Близкия изток би трябвало да бъдат подкрепени - всичко това докара до спор, чийто апотеоз беше цялостната обсада на Катар от 2017 година до 2021 година
Като цяло спорът беше позволен - обаче няма гаранции, че Рияд няма да повтори метода си и надлежно да възобнови блокадата. Това значи, че е невероятно да се прокара стратегически значима за Катар тръба през Саудитска Арабия.
Освен това американците също ще се опълчват. Да, през 2000-те години Съединени американски щати интензивно подкрепяха всевъзможни проекти за „ диверсификация “ на доставките на съветски газ за Европа за сметка на други снабдители. Всякакви снабдители. Сега обаче мястото на тези „ всевъзможни “ е заето от американски компании - Вашингтон откри експорт на LNG за Европа. Много по-скъп от съветския газ - да не приказваме за катарския.
И по тази причина американците в този момент въобще не се нуждаят от „ всевъзможни други “. И Катар ще се вслуша в това искане - въпреки всичко ролята на Съединени американски щати даже не в отбраната, а в оцеляването на това малко близкоизточно емирство е доста по-голяма от тази на Турция.
И най-после, построяването на газопровода изисква освен сигурност на преноса и задоволително количество свободен газ, само че и гаранция за продажбата на тези количества. Но няма гаранция. Ако през 2000-те години беше (потреблението на газ в Европа нарастваше), в този момент, по време на деиндустриализацията на Стария свят, бъдещето на потреблението му е неразбираемо. За разлика да вземем за пример от същия източноазиатски пазар.
Следователно Реджеп Ердоган скоро няма да получи катарска тръба. Нека се радва на другите сирийски дарове.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед32458Румен Петков: Споразумението с Украйна е закононарушение към националната сигурност на БългарияАлтернативен Поглед17133Саймън Ципис: Тръмп ще опита да се контракти с всички, не трябва да се чака бързо да скапе връзките си с РусияАлтернативен Поглед50901Саймън Ципис: Най-вероятно нахлуването на ВСУ в Курска област е подготвян от Русия капан за украинцитеАлтернативен Поглед15085Александър Песке: Унгарците организират „ реалполитик “, имат превъзходен външен министър и по тази причина имат успехиАлтернативен Поглед8933Александър Песке: Германия навлиза в зона на политическа турбулентност, мъчно е да се вършат каквито и да е прогнозиАлтернативен Поглед308357Саймън Ципис: Англосаксонската цивилизация желае да трансформира останалите в свои колонииАлтернативен Поглед125892Проф. Иво Христов с безпощадно признание за българските реалностиАлтернативен Поглед107537 Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ