Der Tagesspiegel: Западът не трябва да се бои от съюза на Турция и Русия — това са самотни бойци
Ердоган и Путин могат да позволяват спорове единствено с потреблението на мощ, само че Западът може да не се опасява от съюз сред Турция и Русия, счита кореспондентът на немския вестник Der Tagesspiegel.
Според него водачите на двете страни са самотни бойци, които вземат поради единствено личните си ползи, затова те не могат да основат дълготраен съюз против Запада, както и Пекин с Москва. Те обаче могат единствено да унищожават само че не и да стабилизират обстановката, тъй че мир в Сирия няма да настъпи скоро.
Ердоган и Путин знаят единствено насилието, написа немският вестник Der Tagesspiegel. Боевете за Идлиб, последната цитадела на бунтовниците в Сирия, се трансфораха в опосредствана война сред Русия и Турция, твърди кореспондентът на изданието Кристоф декор Маршал, написа "Поглед инфо ".
Турция изисква НАТО да я поддържа. Означава ли това, че Германия индиректно ще бъде вмъкната в сирийската война? Според създателя на публикацията, няма да се стигне до това.
От позиция на интернационалното право, Турция няма причина да желае поддръжка, защото никой не е нападал територията й - сама стартира офанзива против прилежаща Сирия. В същото време Анкара нарушава интернационалното право и НАТО не може публично да поддържа сходни дейности, уверен е журналистът.
Междувременно утежняването на обстановката може да послужи като друга илюстрация на същинската същина на споровете, разтърсващи международния ред през последните години, от Сирия и Либия до Украйна.
Той също по този начин разкрива същинската същина на „ самовластните “ Путин и Ердоган и показва защо би трябвало да се приготвят Германия, Европа и Западът - „ стига към момента да съществува “ - в случай че желаят най-малко да понижат степента на напрежение в тези войни, отбелязва немският вестник.
Както акцентира журналистът от Der Tagesspiegel, от съюза сред Русия и Турция, за който постоянно се предизвестява, Западът може да не се опасява: „ Путин и Ердоган са самотни бойци, които вземат поради единствено своите ползи “.
Те не са в положение да поддържат постоянен съюз против трета страна, нямат съдружници. В най-хубавия случай те могат да основат краткосрочна коалиция въз основа на моментните си ползи. Същото може да се каже и за постоянно подчертаваната заплаха от обединяването на Русия и Китай против Запада, споделя Кристоф декор Маршал.
Опасенията, че Путин и Ердоган ще решат бъдещето на Сирия между тях и че Западът няма да има опция да вмъкне дума при оформянето на бъдещия ред, няма да бъдат оправдани, твърди кореспондентът на вестника. Вярно е, че няма на какво да се радваме, тъй като самият Путин и Ердоган няма да могат сами да открият мир в Сирия или в Либия, счита той.
„ Тяхната власт е задоволителна за заличаване, само че не и за основаване “, написа Der Tagesspiegel. „ Тя се основава на способността със стремителна военна интервенция да трансформират салдото на силите в зоната на спора в своя изгода - няма значение в Сирия, Либия или Украйна. “
По време на полемиките в Германия и Европа прекомерно постоянно има изказвания, че не може да се завоюва нито един спор с военни средства. Всъщност това не е по този начин: решителните сили могат да разрешат споровете в своя изгода, изключително в случай че евентуалният съперник не е подготвен или не е в положение да окаже военна опозиция, акцентира създателят на публикацията.
Това, което Путин, Ердоган и техните съучастници до момента не съумяха е да донесат непоклатимост в районите, в които се намесват в спорове, да възстановят разрушеното и да реализират нов постоянен и благонадежден ред, упорства немският публицист.
Според него това се отнася освен за Сирия и Либия, само че и за всички други спорове, в които Москва е взела участие директно или индиректно през последните десетилетия - в Нагорни Карабах, Приднестровие, Чечения, Абхазия, Осетия и Украйна.
Сега обстановката се повтаря в Сирия. Само няколко седмици откакто Путин и Ердоган се държаха по този начин, като че ли образуваха бъдещия ред в Сирия между тях, без присъединяване на Запада, следените от тях войски започнаха да се обстрелват взаимно в борбите за Идлиб.
В същото време създателят на публикацията показва значимо разяснение: съветските и турските военни не откриват непосредствено огън един против различен. Турските бойци починаха вследствие на дейностите на сирийските държавни сили, само че всички знаят, че без съветската поддръжка Сирия не би била в положение да организира сходни интервенции, написа немският вестник.
Както е маркирано в публикацията, ползите на Турция и Русия в Идлиб си опонират. Путин би желал стратегически значимия район в Северозападна Сирия да попадне под контрола на Асад. Това би подсигурило запазването на съветските военни бази в Латакия и Тартус. Според създателя, Тартус е единствената морска база на Москва в Средиземно море.
Ердоган, в противен случай, желае да провежда под негов надзор буферна зона в кюрдския район на юг от турската граница - в това число като гаранция, че самостоятелна кюрдска област няма последователно да се появи там.
За Германия, Европа и Запада вероятностите не са неприятни, за Сирия са угнетяващи, заключава журналистът. Според него никой не би трябвало да се опасява от дълготраен съюз сред Путин и Ердоган, както и от открита огромна война сред Турция и Русия.
Регионалните борби за стратегическите зони на въздействие обаче ще продължат. Сирия няма да види мит още дълго време, заключава кореспондентът Der Tagesspiegel.
Според него водачите на двете страни са самотни бойци, които вземат поради единствено личните си ползи, затова те не могат да основат дълготраен съюз против Запада, както и Пекин с Москва. Те обаче могат единствено да унищожават само че не и да стабилизират обстановката, тъй че мир в Сирия няма да настъпи скоро.
Ердоган и Путин знаят единствено насилието, написа немският вестник Der Tagesspiegel. Боевете за Идлиб, последната цитадела на бунтовниците в Сирия, се трансфораха в опосредствана война сред Русия и Турция, твърди кореспондентът на изданието Кристоф декор Маршал, написа "Поглед инфо ".
Турция изисква НАТО да я поддържа. Означава ли това, че Германия индиректно ще бъде вмъкната в сирийската война? Според създателя на публикацията, няма да се стигне до това.
От позиция на интернационалното право, Турция няма причина да желае поддръжка, защото никой не е нападал територията й - сама стартира офанзива против прилежаща Сирия. В същото време Анкара нарушава интернационалното право и НАТО не може публично да поддържа сходни дейности, уверен е журналистът.
Междувременно утежняването на обстановката може да послужи като друга илюстрация на същинската същина на споровете, разтърсващи международния ред през последните години, от Сирия и Либия до Украйна.
Той също по този начин разкрива същинската същина на „ самовластните “ Путин и Ердоган и показва защо би трябвало да се приготвят Германия, Европа и Западът - „ стига към момента да съществува “ - в случай че желаят най-малко да понижат степента на напрежение в тези войни, отбелязва немският вестник.
Както акцентира журналистът от Der Tagesspiegel, от съюза сред Русия и Турция, за който постоянно се предизвестява, Западът може да не се опасява: „ Путин и Ердоган са самотни бойци, които вземат поради единствено своите ползи “.
Те не са в положение да поддържат постоянен съюз против трета страна, нямат съдружници. В най-хубавия случай те могат да основат краткосрочна коалиция въз основа на моментните си ползи. Същото може да се каже и за постоянно подчертаваната заплаха от обединяването на Русия и Китай против Запада, споделя Кристоф декор Маршал.
Опасенията, че Путин и Ердоган ще решат бъдещето на Сирия между тях и че Западът няма да има опция да вмъкне дума при оформянето на бъдещия ред, няма да бъдат оправдани, твърди кореспондентът на вестника. Вярно е, че няма на какво да се радваме, тъй като самият Путин и Ердоган няма да могат сами да открият мир в Сирия или в Либия, счита той.
„ Тяхната власт е задоволителна за заличаване, само че не и за основаване “, написа Der Tagesspiegel. „ Тя се основава на способността със стремителна военна интервенция да трансформират салдото на силите в зоната на спора в своя изгода - няма значение в Сирия, Либия или Украйна. “
По време на полемиките в Германия и Европа прекомерно постоянно има изказвания, че не може да се завоюва нито един спор с военни средства. Всъщност това не е по този начин: решителните сили могат да разрешат споровете в своя изгода, изключително в случай че евентуалният съперник не е подготвен или не е в положение да окаже военна опозиция, акцентира създателят на публикацията.
Това, което Путин, Ердоган и техните съучастници до момента не съумяха е да донесат непоклатимост в районите, в които се намесват в спорове, да възстановят разрушеното и да реализират нов постоянен и благонадежден ред, упорства немският публицист.
Според него това се отнася освен за Сирия и Либия, само че и за всички други спорове, в които Москва е взела участие директно или индиректно през последните десетилетия - в Нагорни Карабах, Приднестровие, Чечения, Абхазия, Осетия и Украйна.
Сега обстановката се повтаря в Сирия. Само няколко седмици откакто Путин и Ердоган се държаха по този начин, като че ли образуваха бъдещия ред в Сирия между тях, без присъединяване на Запада, следените от тях войски започнаха да се обстрелват взаимно в борбите за Идлиб.
В същото време създателят на публикацията показва значимо разяснение: съветските и турските военни не откриват непосредствено огън един против различен. Турските бойци починаха вследствие на дейностите на сирийските държавни сили, само че всички знаят, че без съветската поддръжка Сирия не би била в положение да организира сходни интервенции, написа немският вестник.
Както е маркирано в публикацията, ползите на Турция и Русия в Идлиб си опонират. Путин би желал стратегически значимия район в Северозападна Сирия да попадне под контрола на Асад. Това би подсигурило запазването на съветските военни бази в Латакия и Тартус. Според създателя, Тартус е единствената морска база на Москва в Средиземно море.
Ердоган, в противен случай, желае да провежда под негов надзор буферна зона в кюрдския район на юг от турската граница - в това число като гаранция, че самостоятелна кюрдска област няма последователно да се появи там.
За Германия, Европа и Запада вероятностите не са неприятни, за Сирия са угнетяващи, заключава журналистът. Според него никой не би трябвало да се опасява от дълготраен съюз сред Путин и Ердоган, както и от открита огромна война сред Турция и Русия.
Регионалните борби за стратегическите зони на въздействие обаче ще продължат. Сирия няма да види мит още дълго време, заключава кореспондентът Der Tagesspiegel.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ