Ердоган и хитрият му план за помирение на Русия и Украйна
Ердоган е именуван " султан " с причина. Той е освен упорит и властнически, като несполучливите и алкохолизирани султани, управлявали Османската империя от последната трета на 16-ти век до началото на 20-ти век, само че и остроумен и сполучлив, като султаните-основатели на величието на Високата Порта, управлявали от втората половина на 13 век до 1566 година
По отношение на политическото маневриране той наподобява на последните двама велики султани Селим I Страшни и неговият наследник и правоприемник Сюлейман I Великолепни (наричан още Сюлейман Велики и Сюлейман Кануне, Законодателят).
Именно при последните двама велики султани Османската империя се трансформира от мощен районен състезател във велика международна мощ. Техните завоевания обезпечават на Турция имперско великолепие при последвалите несполучливи султани за още 350-400 години, до провалянето в Първата международна война.
Селим Страшни е бил притиснат сред Сефефидски Иран, мамелюкски Египет и християнска Европа. Обединените сили на двама съперници биха били изцяло задоволителни, с цел да забравим за Турция вечно. Селим в никакъв случай не е давал опция на съперника да провежда координирани взаимни дейности.
Дори когато той би трябвало да води по едно и също време военни интервенции в Европа и Азия, армиите на враговете са работили всяка поотделно и са били унищожавани на собствен ред. Когато се насочва към най-мощния си зложелател - Египет, Сефевидите към този момент са задоволително обезкървени, с цел да не се опасяват османците от удар в тила.
По същия метод Сюлейман води войни против Европа и Сефефидите, а също по този начин интензивно напредва в Северна Африка, подчинявайки локалните султанати и европейски владения по южния бряг на Средиземно море.
Умелото дипломатическо маневриране (при него за първи път се подписва френско-турският съюз, който разрушава обединявания християнски антитурски фронт) му разрешава да победи всичките си съперници и да разшири наследените от татко му владения с коефициент едно и половина.
Не че Селим и Сюлейман не са се проваляли. Просто неуспехите са били тактически, а успехите – стратегически. А салдото на победи и провали е бил доста в интерес на турците.
Ердоган има доста сходна обстановка. На изток той има Иран - обичайният противник на Турция за въздействие в Близкия изток. На юг - Саудитска Арабия, Израел и Египет - старите съдружници на Съединените щати, които при всички несъгласия сред тях обезпечават надзор над региона на Сирия-Палестина, Суецкия канал и морския път през Червено море - стратегическа точка на европейската международна търговия, контролът върху която разрешава на Европа да се държи на къса каишка.
На Запад обичайно враждебна е Гърция, с която Турция не води война единствено тъй като НАТО (в който и двете членуват) не дава. На север - Русия, с която Турция обичайно има сложни връзки заради съперничеството на комерсиалните ползи в черноморските страни.
През последните години обстановката се усложни още повече от обстоятелството, че Русия, съживила своята икономическа и военно-политическа мощност, постигнала невиждана вътрешна непоклатимост, стартира постепенно, само че устойчиво придвижване към предходните си зони на наличие.
Русия ускорява позициите си на Балканите, в Кавказ и вследствие на сирийската акция тя постави твърдо крайник в Близкия изток, доста подкопавайки позицията на Съединени американски щати в този основен район и претендирайки за ролята на съдия в локалните разправии.
От друга страна, отслабените Съединени щати започнаха да предявяват нараснали условия към лоялността на своите съдружници, като не разрешават никаква самостоятелност и изискват безусловно те да се жертват за американските ползи. Прекалено самостоятелен и ориентиран към възраждането на турското великолепие, Ердоган не ги устройва. Те се пробваха да провеждат държавен прелом и да убият неуместния президент и ще се опитат да го създадат повече от един път.
Отношенията на Ердоган с Европейски Съюз са неприятни, тъй като Турция беше мамена дълго време, само че не беше призната в Съюза, а по-късно като насмешка взеха в Европейски Съюз всевъзможни българи и румънци, които и политически, военно, и стопански, и поотделно, и дружно, не могат да се съпоставят с турските благоприятни условия.
Ердоган има напрежение с НАТО поради спора със Съединени американски щати, специфичната позиция по съветския въпрос и отхвърли да се спогодят за незабавното приемане на Швеция и Финландия в Организацията на Северноатлантическия контракт.
Наоколо има врагове или краткотрайни спътници и би трябвало да се въртят някак си. И, би трябвало да го кажа, Ердоган се върти като перката на бутален изтребител от Втората международна война. И се върти не без триумф.
Предния ден той още веднъж се опита да провежда общ диалог за трима: той, Путин и Зеленски. Кремъл удостовери диалога с Ердоган, отхвърли диалога със Зеленски, което надали ще попречи на Ердоган да приказва с украинската подигравка на фюрер преди или след диалога с Путин.
Позицията на Русия е ясна – няма какво да приказваме със Зеленски, до момента в който Украйна не е подготвена за градивен метод, т.е. за абсолютно приемане на съветските претенции. Докато съветската войска има опция да напредва и да освобождава все нови и нови територии, със Зеленски няма какво да приказваме.
Но за какво Ердоган е толкоз твърдоглав в своето мироопазване, откакто е заел неутрална позиция в украинската рецесия и сполучливо е взел политическите дивиденти за това?
Удължаването на украинската рецесия е от изгода за Съединените щати, които по този метод се пробват да отслабят и по-късно да унищожат Русия. За Ердоган това е недопустимо, тъй като, първо, Турция, изгубила съветското прикритие, ще бъде идната жертва на Вашингтон. Второ, стопанската система на Турция е напълно подвластна от естествената постоянна интернационална търговия и туризъм.
Санкциите против Русия унищожават интернационалната търговия, обеднялото европейско население и очакващото стопански спад тази година съветско население доста понижиха пътуванията до турските курорти.
Турската стопанска система изпитва съществени усложнения, което се отразява в известността и електоралните вероятности на Ердоган. Така че във връзка с потискането на Русия той не е съдружник на Съединените щати.
През последните седмици позицията на основните членове на Европейски Съюз стартира да се приближава до позицията на Турция. Санкциите унищожават техните стопански системи и дестабилизират обществото. Те желаят края на войната с Русия в Украйна, желаят да се върнат към предходния удобен свят.
Но в това време те не желаят да позволен цялостна победа на Русия, защото това ще унижи Запада, ще понижи въздействието му в света, а наред с политическото въздействие, опцията за добиване на търговски и стопански изгоди от неравноправни съглашения с страни от третия свят.
В това ползите на Турция и Европейски Съюз съответстват. Ердоган също не се нуждае от Русия, която недвусмислено печели прокси войната в Украйна против Запада. Москва ще стане прекомерно мощна и цената на Ердоган като ситуационен съдружник ще намалее. Съответно ще изчезне и пространството за дипломатическа маневра сред центровете на властта, което до момента позволяваше на Турция дейно да пази и предизвиква държавните си ползи.
Идеалният излаз от украинския спор за Турция е да фиксира тъждество за сметка на Украйна, която би трябвало да заплати териториални и политически отстъпки за руско-европейски компромис.
През последните седмици делата на Украйна на фронта вървят от неприятно към по-лошо и по тази причина Западът ограничи поддръжката си и стартира да предлага на Зеленски да подписа мир с Русия, като направи териториални отстъпки.
Тъй като обстановката е напълно в полза на Ердоган, той внезапно ускори мироопазването си, предлагайки на Русия и Украйна независимо ходатайство, което би трябвало да докара страните до съглашение, задоволително за Турция и Европейски Съюз.
Позицията на Русия по турските оферти също е разбираема. Русия е подготвена да ги разиска с Турция. В последна сметка Москва може да уреди мир даже без цялостното заличаване на Украйна тъкмо в този момент. Това, несъмнено, би провокирало известна отрицателна реакция от страна на съветското общество. Но в случай че Украйна бъде принудена да се съгласи да се откаже от всички територии, окупирани от Русия, да одобри интернационалната комисия за денацификация в страната, под чийто надзор би трябвало да се проведат нови избори за управляващи, в които тези, които заемат изборни или държавни длъжности в интервала от март 2014 година досега да се махнат, с цел да се реализира цялостна действителна неутрализация на Украйна, понижаване на армията до 50 хиляди души, със обилни ограничавания за тежките въоръжения, с цел да се обезпечи за Русия статута на единствения поръчител за украинската сигурност и териториална целокупност с право да управлява външната политика на Киев, то теоретично сходно съглашение може да бъде даже по-добро от цялостното завладяване на опустошени територии с яростно и отчасти разпръснато население.
Друго нещо е, че бандата на Зеленски няма да се съгласи на такова съглашение. Затова от Кремъл декларират, че са подготвени да беседват, само че когато се появи градивното.
Русия не отблъсква протегнатата ръка на Ердоган, даже в случай че неговите мирни начинания не са изцяло откровени. В последна сметка в политиката всеки е самичък за себе си и турският водач не може да бъде упрекнат, че пази ползите на Турция, а не на Русия. Готови сме да приказваме и дано Зеленски хапе сътрудниците си по ръцете, от които яде.
След като някогашният комедиант стана президент, всеки ден от него от ден на ден стърчат старите детски комплекси. На този стадий той си показва себе си украински Бонапарт, който ще даде на народа си нова легална организация. Кодексът на Зеленски “, ще завоюва всички войни, ще издигне Украйна в ранга на суперсила и ще оглави основаното от него международно държавно управление.
В последна сметка хората ще го назовават Владимир Великолепни (Велик, Законодател, Завоевател и т.н.), във всеки град, село и на всеки кръстопът на планетата ще му слагат монумент и неговия „ военен път “ ще се учи от детската градина до специфичния научен институт " Зеленски ".
Не можете да се разберете с такива, можете единствено да ги застреляте, с цел да не страдат, само че Ердоган самичък би трябвало да разбере това. Докато бандата на Зеленски е на власт, неговото ходатайство няма да работи. А след това? Тогава ще има нов ден.
Превод: СМ
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
По отношение на политическото маневриране той наподобява на последните двама велики султани Селим I Страшни и неговият наследник и правоприемник Сюлейман I Великолепни (наричан още Сюлейман Велики и Сюлейман Кануне, Законодателят).
Именно при последните двама велики султани Османската империя се трансформира от мощен районен състезател във велика международна мощ. Техните завоевания обезпечават на Турция имперско великолепие при последвалите несполучливи султани за още 350-400 години, до провалянето в Първата международна война.
Селим Страшни е бил притиснат сред Сефефидски Иран, мамелюкски Египет и християнска Европа. Обединените сили на двама съперници биха били изцяло задоволителни, с цел да забравим за Турция вечно. Селим в никакъв случай не е давал опция на съперника да провежда координирани взаимни дейности.
Дори когато той би трябвало да води по едно и също време военни интервенции в Европа и Азия, армиите на враговете са работили всяка поотделно и са били унищожавани на собствен ред. Когато се насочва към най-мощния си зложелател - Египет, Сефевидите към този момент са задоволително обезкървени, с цел да не се опасяват османците от удар в тила.
По същия метод Сюлейман води войни против Европа и Сефефидите, а също по този начин интензивно напредва в Северна Африка, подчинявайки локалните султанати и европейски владения по южния бряг на Средиземно море.
Умелото дипломатическо маневриране (при него за първи път се подписва френско-турският съюз, който разрушава обединявания християнски антитурски фронт) му разрешава да победи всичките си съперници и да разшири наследените от татко му владения с коефициент едно и половина.
Не че Селим и Сюлейман не са се проваляли. Просто неуспехите са били тактически, а успехите – стратегически. А салдото на победи и провали е бил доста в интерес на турците.
Ердоган има доста сходна обстановка. На изток той има Иран - обичайният противник на Турция за въздействие в Близкия изток. На юг - Саудитска Арабия, Израел и Египет - старите съдружници на Съединените щати, които при всички несъгласия сред тях обезпечават надзор над региона на Сирия-Палестина, Суецкия канал и морския път през Червено море - стратегическа точка на европейската международна търговия, контролът върху която разрешава на Европа да се държи на къса каишка.
На Запад обичайно враждебна е Гърция, с която Турция не води война единствено тъй като НАТО (в който и двете членуват) не дава. На север - Русия, с която Турция обичайно има сложни връзки заради съперничеството на комерсиалните ползи в черноморските страни.
През последните години обстановката се усложни още повече от обстоятелството, че Русия, съживила своята икономическа и военно-политическа мощност, постигнала невиждана вътрешна непоклатимост, стартира постепенно, само че устойчиво придвижване към предходните си зони на наличие.
Русия ускорява позициите си на Балканите, в Кавказ и вследствие на сирийската акция тя постави твърдо крайник в Близкия изток, доста подкопавайки позицията на Съединени американски щати в този основен район и претендирайки за ролята на съдия в локалните разправии.
От друга страна, отслабените Съединени щати започнаха да предявяват нараснали условия към лоялността на своите съдружници, като не разрешават никаква самостоятелност и изискват безусловно те да се жертват за американските ползи. Прекалено самостоятелен и ориентиран към възраждането на турското великолепие, Ердоган не ги устройва. Те се пробваха да провеждат държавен прелом и да убият неуместния президент и ще се опитат да го създадат повече от един път.
Отношенията на Ердоган с Европейски Съюз са неприятни, тъй като Турция беше мамена дълго време, само че не беше призната в Съюза, а по-късно като насмешка взеха в Европейски Съюз всевъзможни българи и румънци, които и политически, военно, и стопански, и поотделно, и дружно, не могат да се съпоставят с турските благоприятни условия.
Ердоган има напрежение с НАТО поради спора със Съединени американски щати, специфичната позиция по съветския въпрос и отхвърли да се спогодят за незабавното приемане на Швеция и Финландия в Организацията на Северноатлантическия контракт.
Наоколо има врагове или краткотрайни спътници и би трябвало да се въртят някак си. И, би трябвало да го кажа, Ердоган се върти като перката на бутален изтребител от Втората международна война. И се върти не без триумф.
Предния ден той още веднъж се опита да провежда общ диалог за трима: той, Путин и Зеленски. Кремъл удостовери диалога с Ердоган, отхвърли диалога със Зеленски, което надали ще попречи на Ердоган да приказва с украинската подигравка на фюрер преди или след диалога с Путин.
Позицията на Русия е ясна – няма какво да приказваме със Зеленски, до момента в който Украйна не е подготвена за градивен метод, т.е. за абсолютно приемане на съветските претенции. Докато съветската войска има опция да напредва и да освобождава все нови и нови територии, със Зеленски няма какво да приказваме.
Но за какво Ердоган е толкоз твърдоглав в своето мироопазване, откакто е заел неутрална позиция в украинската рецесия и сполучливо е взел политическите дивиденти за това?
Удължаването на украинската рецесия е от изгода за Съединените щати, които по този метод се пробват да отслабят и по-късно да унищожат Русия. За Ердоган това е недопустимо, тъй като, първо, Турция, изгубила съветското прикритие, ще бъде идната жертва на Вашингтон. Второ, стопанската система на Турция е напълно подвластна от естествената постоянна интернационална търговия и туризъм.
Санкциите против Русия унищожават интернационалната търговия, обеднялото европейско население и очакващото стопански спад тази година съветско население доста понижиха пътуванията до турските курорти.
Турската стопанска система изпитва съществени усложнения, което се отразява в известността и електоралните вероятности на Ердоган. Така че във връзка с потискането на Русия той не е съдружник на Съединените щати.
През последните седмици позицията на основните членове на Европейски Съюз стартира да се приближава до позицията на Турция. Санкциите унищожават техните стопански системи и дестабилизират обществото. Те желаят края на войната с Русия в Украйна, желаят да се върнат към предходния удобен свят.
Но в това време те не желаят да позволен цялостна победа на Русия, защото това ще унижи Запада, ще понижи въздействието му в света, а наред с политическото въздействие, опцията за добиване на търговски и стопански изгоди от неравноправни съглашения с страни от третия свят.
В това ползите на Турция и Европейски Съюз съответстват. Ердоган също не се нуждае от Русия, която недвусмислено печели прокси войната в Украйна против Запада. Москва ще стане прекомерно мощна и цената на Ердоган като ситуационен съдружник ще намалее. Съответно ще изчезне и пространството за дипломатическа маневра сред центровете на властта, което до момента позволяваше на Турция дейно да пази и предизвиква държавните си ползи.
Идеалният излаз от украинския спор за Турция е да фиксира тъждество за сметка на Украйна, която би трябвало да заплати териториални и политически отстъпки за руско-европейски компромис.
През последните седмици делата на Украйна на фронта вървят от неприятно към по-лошо и по тази причина Западът ограничи поддръжката си и стартира да предлага на Зеленски да подписа мир с Русия, като направи териториални отстъпки.
Тъй като обстановката е напълно в полза на Ердоган, той внезапно ускори мироопазването си, предлагайки на Русия и Украйна независимо ходатайство, което би трябвало да докара страните до съглашение, задоволително за Турция и Европейски Съюз.
Позицията на Русия по турските оферти също е разбираема. Русия е подготвена да ги разиска с Турция. В последна сметка Москва може да уреди мир даже без цялостното заличаване на Украйна тъкмо в този момент. Това, несъмнено, би провокирало известна отрицателна реакция от страна на съветското общество. Но в случай че Украйна бъде принудена да се съгласи да се откаже от всички територии, окупирани от Русия, да одобри интернационалната комисия за денацификация в страната, под чийто надзор би трябвало да се проведат нови избори за управляващи, в които тези, които заемат изборни или държавни длъжности в интервала от март 2014 година досега да се махнат, с цел да се реализира цялостна действителна неутрализация на Украйна, понижаване на армията до 50 хиляди души, със обилни ограничавания за тежките въоръжения, с цел да се обезпечи за Русия статута на единствения поръчител за украинската сигурност и териториална целокупност с право да управлява външната политика на Киев, то теоретично сходно съглашение може да бъде даже по-добро от цялостното завладяване на опустошени територии с яростно и отчасти разпръснато население.
Друго нещо е, че бандата на Зеленски няма да се съгласи на такова съглашение. Затова от Кремъл декларират, че са подготвени да беседват, само че когато се появи градивното.
Русия не отблъсква протегнатата ръка на Ердоган, даже в случай че неговите мирни начинания не са изцяло откровени. В последна сметка в политиката всеки е самичък за себе си и турският водач не може да бъде упрекнат, че пази ползите на Турция, а не на Русия. Готови сме да приказваме и дано Зеленски хапе сътрудниците си по ръцете, от които яде.
След като някогашният комедиант стана президент, всеки ден от него от ден на ден стърчат старите детски комплекси. На този стадий той си показва себе си украински Бонапарт, който ще даде на народа си нова легална организация. Кодексът на Зеленски “, ще завоюва всички войни, ще издигне Украйна в ранга на суперсила и ще оглави основаното от него международно държавно управление.
В последна сметка хората ще го назовават Владимир Великолепни (Велик, Законодател, Завоевател и т.н.), във всеки град, село и на всеки кръстопът на планетата ще му слагат монумент и неговия „ военен път “ ще се учи от детската градина до специфичния научен институт " Зеленски ".
Не можете да се разберете с такива, можете единствено да ги застреляте, с цел да не страдат, само че Ердоган самичък би трябвало да разбере това. Докато бандата на Зеленски е на власт, неговото ходатайство няма да работи. А след това? Тогава ще има нов ден.
Превод: СМ
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ