Битката за Арктика: С какво ни заплашва влизането на Швеция и Финландия в НАТО
Епопеята с влизането на Швеция и Финландия в НАТО продължава няколко месеца и надалеч не е завършила. Трудно е да се назова разумна, защото самото решение на Стокхолм и Хелзинки да се причислят към Алианса на пръв взор е изцяло в несъгласие със здравия разсъдък.
Това се вижда най-ясно в разговора с Турция, която се опълчва на разширението на блока. В Анкара, за разлика от столиците на скандинавските страни, доста сензитивно улавят придвижването на тектоничните плочи на историята и се стремят да укрепят своята самостоятелност посредством пазарлъци със Съединените щати - главният бенефициент в тази обстановка - за разнообразни екстри: от доставката на бойни самолети за друга интервенция против кюрдите, този път в Сирия. Припомняме, че в демократичния свят избраха да не виждат сходни дейности на турските войски в Ирак. И апропо, приказваме за надали не последните съдружници на Вашингтон в района. Операцията, която стартира във вторник, беше оповестена в края на май, а Държавният департамент даже съумя да се скара на Турция, само че, както знаете, кучето си лае, керванът си върви.
Турция е наясно, че измененията, които продължиха в света през последните години и станаха необратими през последните няколко месеца, изискват оперативна независимост от страните, в случай че, несъмнено, не желаят да останат без нищо в новата система на интернационалните връзки което се оформя пред очите ни.
Швеция и Финландия, въпреки това, се заеха да поемат бремето на „ форпост на демокрацията “ по границите на Русия и да се обвържат с връзките на северноатлантическото приятелство и васалните отговорности към Съединените щати. В същото време, от позиция на сигурността, те не печелят нищо, най-вече рискуват да изгубят нещо. Москва не представляваше никаква опасност за тях и в този момент, от релативно неутрални във връзка с Русия страни, те стават членове на неприятелски към нея съюз. В същото време те са взели участие в учения на НАТО и преди, тъй че техният неутралитет е доста конвенционален.
Всеки естествен човек в такава обстановка евентуално би си помислил, че това му дава обещание някакви изгоди, най-малко в стопански проект, само че явно скандинавските държавни управления изпитват изострен кадров недостиг от естествени хора. Ако преди Финландия харчеше два % от Брутният вътрешен продукт за защита (което е тъкмо това, което Съединени американски щати изискват от съдружниците си), тогава Швеция ще би трябвало да си разтвори портфейла. Миналата година единствено 1,3% от Брутният вътрешен продукт бяха изразходвани за военни потребности, тъй че разноските по този детайл ще би трябвало да бъдат увеличени с 50%. Но сходни претенции са завещание от релативно спокойните години за НАТО след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, когато военният бюджет на Алианса последователно беше понижен. Сега, под претекст на „ съветската опасност “, Вашингтон елементарно ще принуди съдружниците си да станат великодушни с по-значителни суми.
На фона на рецесията сходни разноски ще навредят на бюджетите на страните и вследствие на това популацията. Но мнението на хората по въпроса за присъединението към Алианса не тормози никого. Още в края на април шведският външен министър Ан Линде деликатно предизвести съгражданите си, че няма да има референдум. Да речем, подобен значим въпрос включва секрети данни, които елементарните шведи не би трябвало да знаят.
И в случай че за Стокхолм и Хелзинки присъединението към блока дава обещание компликации и ограничения в подмяна на съмнителни изгоди, то Вашингтон, с помощта на това, укрепва позициите си в Арктика. След като Швеция и Финландия се причислят към НАТО, Русия ще остане единственият член на Арктическия съвет отвън НАТО.
Много евентуално е Арктика да се трансформира в една от основните арени на борба през новия век. И тук става дума освен и не толкоз за директна военна опасност, а за стопанската система. Шестият пакет от наказания против Москва, който планува отчасти ограничение на доставките на нефт, надали ще помогне за понижаване на цените на горивата, които към този момент чупят върхове. В тази връзка доста значимо наподобява изказването на американския президент Джо Байдън, който на идващия ден призна, че в действителност Западът е подготвен да купува съветски нефт, само че на цена под пазарната цена (и евентуално доста по-висока от преди тези шест пакета ограничения).
Повишаването на цената на черното злато прави арктическите запаси още по-привлекателни, а развиването им по-изгодно. В същото време скокът за следващ път убеждава, че изказванията за идния преход към зелена сила, който еколози, политици и известни персони предричаха, се оказаха прекомерно прибързани.
Значението на района играе с нови цветове в светлината на световните проблеми с логистиката. Изменението на климата прави корабоплаването в Арктика по-достъпно, тъй че Северният морски път има капацитета да се трансформира в една от най-важните артерии на международната търговия: той е съвсем на половина по-кратък от маршрутите през Суецкия канал или към нос Добра вяра. Неарктическите азиатски страни, най-вече Китай и Индия, също се интересуват от неговото развиване. В същото време Русия вижда в Северния морски път нещо, което исторически ѝ принадлежи, до момента в който Западът упорства за отдръпването му от националната пълномощия.
Ресурсната база на Арктика и правото на потребление на нейните транспортни благоприятни условия обаче са единствено първите, явни още в този момент, през 2020-те години, аргументи за борбата сред Русия и Запада. В подтекста на възходящите взаимни искания, северът се трансформира в пълноценна сцена за борба, затова Съединени американски щати са подготвени да платят доста за опцията да укрепят позициите си в това направление.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Това се вижда най-ясно в разговора с Турция, която се опълчва на разширението на блока. В Анкара, за разлика от столиците на скандинавските страни, доста сензитивно улавят придвижването на тектоничните плочи на историята и се стремят да укрепят своята самостоятелност посредством пазарлъци със Съединените щати - главният бенефициент в тази обстановка - за разнообразни екстри: от доставката на бойни самолети за друга интервенция против кюрдите, този път в Сирия. Припомняме, че в демократичния свят избраха да не виждат сходни дейности на турските войски в Ирак. И апропо, приказваме за надали не последните съдружници на Вашингтон в района. Операцията, която стартира във вторник, беше оповестена в края на май, а Държавният департамент даже съумя да се скара на Турция, само че, както знаете, кучето си лае, керванът си върви.
Турция е наясно, че измененията, които продължиха в света през последните години и станаха необратими през последните няколко месеца, изискват оперативна независимост от страните, в случай че, несъмнено, не желаят да останат без нищо в новата система на интернационалните връзки което се оформя пред очите ни.
Швеция и Финландия, въпреки това, се заеха да поемат бремето на „ форпост на демокрацията “ по границите на Русия и да се обвържат с връзките на северноатлантическото приятелство и васалните отговорности към Съединените щати. В същото време, от позиция на сигурността, те не печелят нищо, най-вече рискуват да изгубят нещо. Москва не представляваше никаква опасност за тях и в този момент, от релативно неутрални във връзка с Русия страни, те стават членове на неприятелски към нея съюз. В същото време те са взели участие в учения на НАТО и преди, тъй че техният неутралитет е доста конвенционален.
Всеки естествен човек в такава обстановка евентуално би си помислил, че това му дава обещание някакви изгоди, най-малко в стопански проект, само че явно скандинавските държавни управления изпитват изострен кадров недостиг от естествени хора. Ако преди Финландия харчеше два % от Брутният вътрешен продукт за защита (което е тъкмо това, което Съединени американски щати изискват от съдружниците си), тогава Швеция ще би трябвало да си разтвори портфейла. Миналата година единствено 1,3% от Брутният вътрешен продукт бяха изразходвани за военни потребности, тъй че разноските по този детайл ще би трябвало да бъдат увеличени с 50%. Но сходни претенции са завещание от релативно спокойните години за НАТО след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, когато военният бюджет на Алианса последователно беше понижен. Сега, под претекст на „ съветската опасност “, Вашингтон елементарно ще принуди съдружниците си да станат великодушни с по-значителни суми.
На фона на рецесията сходни разноски ще навредят на бюджетите на страните и вследствие на това популацията. Но мнението на хората по въпроса за присъединението към Алианса не тормози никого. Още в края на април шведският външен министър Ан Линде деликатно предизвести съгражданите си, че няма да има референдум. Да речем, подобен значим въпрос включва секрети данни, които елементарните шведи не би трябвало да знаят.
И в случай че за Стокхолм и Хелзинки присъединението към блока дава обещание компликации и ограничения в подмяна на съмнителни изгоди, то Вашингтон, с помощта на това, укрепва позициите си в Арктика. След като Швеция и Финландия се причислят към НАТО, Русия ще остане единственият член на Арктическия съвет отвън НАТО.
Много евентуално е Арктика да се трансформира в една от основните арени на борба през новия век. И тук става дума освен и не толкоз за директна военна опасност, а за стопанската система. Шестият пакет от наказания против Москва, който планува отчасти ограничение на доставките на нефт, надали ще помогне за понижаване на цените на горивата, които към този момент чупят върхове. В тази връзка доста значимо наподобява изказването на американския президент Джо Байдън, който на идващия ден призна, че в действителност Западът е подготвен да купува съветски нефт, само че на цена под пазарната цена (и евентуално доста по-висока от преди тези шест пакета ограничения).
Повишаването на цената на черното злато прави арктическите запаси още по-привлекателни, а развиването им по-изгодно. В същото време скокът за следващ път убеждава, че изказванията за идния преход към зелена сила, който еколози, политици и известни персони предричаха, се оказаха прекомерно прибързани.
Значението на района играе с нови цветове в светлината на световните проблеми с логистиката. Изменението на климата прави корабоплаването в Арктика по-достъпно, тъй че Северният морски път има капацитета да се трансформира в една от най-важните артерии на международната търговия: той е съвсем на половина по-кратък от маршрутите през Суецкия канал или към нос Добра вяра. Неарктическите азиатски страни, най-вече Китай и Индия, също се интересуват от неговото развиване. В същото време Русия вижда в Северния морски път нещо, което исторически ѝ принадлежи, до момента в който Западът упорства за отдръпването му от националната пълномощия.
Ресурсната база на Арктика и правото на потребление на нейните транспортни благоприятни условия обаче са единствено първите, явни още в този момент, през 2020-те години, аргументи за борбата сред Русия и Запада. В подтекста на възходящите взаимни искания, северът се трансформира в пълноценна сцена за борба, затова Съединени американски щати са подготвени да платят доста за опцията да укрепят позициите си в това направление.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ