Епохата на 90-те години в редица страни, вйключително България, е

Трикът с PMPO: как завишените ватове заблуждават купувачите на аудиосистеми от 90-те години до днес

Епохата на 90-те години в редица страни, вйключително България, е време освен на тектонични обществени промени, само че и на неповторими пазарни явления. Едно от най-поразителните и поучителни е всеобщото появяване по рафтовете на китайско аудиооборудване, украсено с астрономически индикатори за мощ: 500, 1000, 2000, а от време на време даже безусловно фантастичните 5000 вата. Тези числа, гордо изрисувани върху корпусите на евтините касетофони и музикални центрове, хипнотизираха неизкушения консуматор, обещавайки невиждана акустична мощност. Зад гръмките заявления обаче се криеше една от най-големите маркетингови измами по това време, употребяваща както техническата неначетеност, по този начин и логиката на психиката на обществото, което преживяваше срутва на старите примери. Реалността беше доста по-прозаична: звукът на тези „ чудовища “ постоянно едвам надхвърляше скромните благоприятни условия на потвърдените предходни апарати.

RMS против PMPO – играта на незнание

Фундаменталните закони на физиката и електротехниката са неумолими: мощността се мери във ватове (W) и отразява количеството сила, преобразувано от обещано устройство за единица време. В аудиотехниката главният индикатор, който отразява действителната, дълготрайна мощ на звука, която може да се поддържа без обилни изкривявания, е номиналната мощ или RMS (Root Mean Square). Това е параметърът, който се употребява от реномираните производители, стремящи се към инженерна честност. Така да вземем за пример един типичен по-предишен магнетофон с мощ 1-2 W RMS можеше да озвучи напълно обичайно една дребна стая.

Производителите на бюджетно азиатско съоръжение обаче бързо усвоиха един по-различен метод, откакто откриха пропуск в терминологията. Върху корпусите на техните артикули светеше съкращението PMPO (Peak Music Power Output). На доктрина PMPO отразява оптималната мощ, която един усилвател може да обезпечи за доста къс интервал от време, безусловно в пика на сигнала, без да унищожи физически съставените елементи. На процедура обаче този параметър се оказа съвсем изцяло откъснат от действителното слушателско усещане.

Първо, техниката за премерване на PMPO не е строго стандартизирана и постоянно се прави в идеализирани, надалеч от действителността лабораторни условия. С други думи, късият „ изблик “ на мощ на звука (пика) не значи, че музиката ще звучи мощно и добре от самото начало на слушане. По-важно е по какъв начин звучи звукът от самото начало, а освен в най-силния миг. Устройството може да „ оцелее “ при пик от 1000 W за част от секундата, само че ще работи устойчиво единствено при 3-5 W RMS, като даже тогава ще стартира да хрипти и да изкривява звука при най-малкото нарастване на силата на звука. На трето място, и това е квинтесенцията на измамата, доста производители започнаха да ползват изцяло случайни коефициенти за „ пресмятане “ на PMPO от RMS, като умножаваха действителната мощ десетки и даже стотици пъти. Това беше чиста операция с числата, без никаква техническа аргументация, с изключение на желанието да се впечатли купувачът.

Защо „ магията на числата “ проработи? Психология и подтекст на епохата

Успехът на „ китайските ватове “ не може да бъде пояснен единствено с техническите трикове. Той стана вероятен с помощта на неповторимо стичане на събитията в тези времена.

Информационният вакуум и ниската техническа просветеност. Десетилетията на планова стопанска система и лимитираният подбор нямаше по какъв начин да образуват привички при всеобщия консуматор да се задълбочава в техническите характерности. В изискванията на дефицит най-важна беше наличността на стоките. Внезапното обилие от вносно съоръжение, съпроводено от нападателен маркетинг, изненада доста хора. Нямаше кой и нямаше време да се схванат нюансите на RMS и PMPO.

Психология на новото и престижа. Самото вносно съоръжение се възприемаше като знак на нов живот и статус. Големите числа върху корпуса интуитивно се свързваха с по-високо качество и благоприятни условия, даже в случай че логиката подсказваше противоположното. Изборът сред скромния „ 5W “ и внушителния „ 1000W “ на сходна цена постоянно се правеше в интерес на втория – той изглеждаше като преференциална договорка.

Визуално укрепване. Дизайнът на тези устройства постоянно беше съзнателно „ мощен “: огромни размери (често с полупразен корпус), солидни дръжки, голям брой мигащи светодиоди, псевдопрофесионални детайли като еквалайзери с нефункционални плъзгачи и надписи като „ Super Bass “, „ Mega Power “, „ Turbo Sound “. Всичко това създаваше илюзията за съществено устройство, което подсилваше вярата в оповестените ватове.

Ролята на търговците на дребно. Търговските обекти, залети с този артикул, нямаха тласък да разубеждават купувачите. Напротив, продавачите интензивно поддържаха мита, като разказваха истории за „ невероятната мощ “, която може да разклати стените. Пазарната логичност беше неумолима: продавай това, което е елементарно да се продаде.

Жива ли е измамата и през днешния ден?

Изглежда, че с развиването на интернет и съществуването на ревюта и проби ерата на сходни примитивни измами би трябвало да е завършила. Това е единствено частично правилно – потребителят е станал доста по-информиран. Самият принцип на манипулиране на енергийните характерности обаче не е липсващ, той единствено е мимикрирал и е станал по-усъвършенстван.

Етикетирането PMPO към момента се среща върху най-евтиното аудиооборудване, изключително от безименни марки. Компактните Bluetooth колонки постоянно показват десетки ватове, като в тях има представител и усилвател, кадърен да създаде в най-хубавия случай 5-10 вата RMS. Бюджетните автомобилни стереоуредби могат да посочат общата пикова мощ на всички канали, създавайки впечатляваща цифра, до момента в който действителната номинална мощ на канал остава доста скромна. Дори в сегмента на музикалните принадлежности има евтини китарни комбинирани усилватели, обозначени със стотици ватове, в които е конфигуриран чип с мощ едвам 10-15 вата.

Практиката демонстрира: изкушението да се показа даден артикул като по-мощен, в сравнение с е, като се употребяват двусмислени или пикови характерности, остава мощен маркетингов инструмент в ниския и междинния ценови сегмент. Съкращенията и методите на „ премерване “ се трансформират, само че същността остава същата – заиграване с желанието на потребителя да получи „ повече за по-малко “.

Уроците от феномена „ китайските ватове “

Историята с хилядите ватове на евтините касетофони от 90-те години е явен образец за това по какъв начин неналичието на стандарти, дефицитът на информация и способеното потребление на психически тригери дават опция за основаване на пазарни явления, учредени на илюзии. Тя показва безконечната алтернатива на потребителския пазар: разминаването сред маркетинговия облик на даден артикул и неговите действителни характерности.

Днешните „ фантомни ватове “, въпреки и в по-завоалирана форма, ни припомнят за един главен принцип: към всяка изключителна продуктивност, изключително когато е съчетана с съмнително ниска цена, би трябвало да се подхожда със солидна доза песимизъм. Способността да се разграничават действителните механически параметри от маркетинговите заявления остава основно умеене за рационалния консуматор във всяка ера. В края на краищата, както демонстрира опитът, огромните цифри не постоянно значат мощен и първокласен тон. Истинската мощ е в честността на инженерните решения, а не в броя на нулите на етикета.