Църквата почита на 29 юли св. свщмчк Висарион, еп. Смоленски. Св. мчк Калиник. Св. мчца Серафима девица
Епископ Висарион Смоленски укрепва българите във вярата
При царуването на султан Мехмед IV през юли 1669 година, когато стана страшното и принудително помохамеданчване на българите в региона към Смолен, турците направиха доста пакости. От жителите едни помохамеданчиха, други избиха, а трети избягаха в горите. Турците изгориха църквата " Св. апостоли Петър и Павел ", митрополията и богословското учебно заведение. Всички книги и пособия унищожиха, а скъпоценностите разграбиха.
Турците желаеха да заловят Смоленския свещеник Висарион, само че той с огромна група българи през една нощ съумя да избяга и се настани в Райково. Там бяха намерили прикритие и доста българи от близките села.
Народът, като виждаше, че при него се намира духовният му лидер, се окуражи, съвзе се за нова битка с турците и настойчиво бранеше вярата си.
Така той резервира от помохамеданчване близките на Райково села и самото Райково
Епископ Висарион Смоленски претърпя в село Райково една година. Турците обаче търсеха сгодно време да го погубят, та да няма кой да поддържа борческия дух на българите, тъй като те бяха отпаднали духом от сполетялото ги зло. Помощ не идваше отникъде другаде и единствено свещеник Висарион ги укрепваше във вярата и вярата, че това зло ще мине и ще настъпят отново положителни дни.
В ранното утро на 29 юли 1670 година свещеник Висарион Смоленски бе тръгнал, съпроводен от 10 души охранители, всички на коне и добре въоръжени, от Долно за Горно Езерово. Но внезапно в долината се появи огромна въоръжена чета от турци. След тежък и кървясъл пердах турците заловиха живи епископа и неговите охранители. Те ги обезоръжиха, вързаха им ръцете обратно и бързо ги поведоха към Смолен, с цел да не би да ги застигне християнската чета, да ги освободи и люто да си отмъсти.
В Смолен по заповед на властта най-първо с положително и добродушно се помъчиха да убедят свещеник Висарион да одобри мохамеданството и по този метод да откупи живота си, тъй като смятаха, че щом той се съгласи на това, доста скоро и останалите българи християни покорно ще последват образеца му. Епископът отговори:
" Човек, който има обич към божествената истина, е хладнокръвен във вярата си. Смъртта ще ме направи вечен пред Бога. "
Тогава турците го подложиха на унижения и всевъзможни мъчения. (...) Епископът понесе гаврите със примирение. Най-сетне един освирепял турчин излезе от тълпата и с изострен нож го прободе в гърдите. Турците злобно се нахвърлиха върху него с камъни и обезобразиха тялото му.
Те заповядаха на охранителите на епископа да изкопаят гроб в една от градините, покрай хорището на Смолен, и там погребаха мощите му. Така на 29 юли 1670 година умря страдалчески Смоленският свещеник Висарион.
При царуването на султан Мехмед IV през юли 1669 година, когато стана страшното и принудително помохамеданчване на българите в региона към Смолен, турците направиха доста пакости. От жителите едни помохамеданчиха, други избиха, а трети избягаха в горите. Турците изгориха църквата " Св. апостоли Петър и Павел ", митрополията и богословското учебно заведение. Всички книги и пособия унищожиха, а скъпоценностите разграбиха.
Турците желаеха да заловят Смоленския свещеник Висарион, само че той с огромна група българи през една нощ съумя да избяга и се настани в Райково. Там бяха намерили прикритие и доста българи от близките села.
Народът, като виждаше, че при него се намира духовният му лидер, се окуражи, съвзе се за нова битка с турците и настойчиво бранеше вярата си.
Така той резервира от помохамеданчване близките на Райково села и самото Райково
Епископ Висарион Смоленски претърпя в село Райково една година. Турците обаче търсеха сгодно време да го погубят, та да няма кой да поддържа борческия дух на българите, тъй като те бяха отпаднали духом от сполетялото ги зло. Помощ не идваше отникъде другаде и единствено свещеник Висарион ги укрепваше във вярата и вярата, че това зло ще мине и ще настъпят отново положителни дни.
В ранното утро на 29 юли 1670 година свещеник Висарион Смоленски бе тръгнал, съпроводен от 10 души охранители, всички на коне и добре въоръжени, от Долно за Горно Езерово. Но внезапно в долината се появи огромна въоръжена чета от турци. След тежък и кървясъл пердах турците заловиха живи епископа и неговите охранители. Те ги обезоръжиха, вързаха им ръцете обратно и бързо ги поведоха към Смолен, с цел да не би да ги застигне християнската чета, да ги освободи и люто да си отмъсти.
В Смолен по заповед на властта най-първо с положително и добродушно се помъчиха да убедят свещеник Висарион да одобри мохамеданството и по този метод да откупи живота си, тъй като смятаха, че щом той се съгласи на това, доста скоро и останалите българи християни покорно ще последват образеца му. Епископът отговори:
" Човек, който има обич към божествената истина, е хладнокръвен във вярата си. Смъртта ще ме направи вечен пред Бога. "
Тогава турците го подложиха на унижения и всевъзможни мъчения. (...) Епископът понесе гаврите със примирение. Най-сетне един освирепял турчин излезе от тълпата и с изострен нож го прободе в гърдите. Турците злобно се нахвърлиха върху него с камъни и обезобразиха тялото му.
Те заповядаха на охранителите на епископа да изкопаят гроб в една от градините, покрай хорището на Смолен, и там погребаха мощите му. Така на 29 юли 1670 година умря страдалчески Смоленският свещеник Висарион.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ