Епифизата представлява малко нечифтно образувание, което е с тегло 100-200

Епифизата съставлява малко нечифтно образувание, което е с тегло 100-200 мг и дължина едвам 5-8 мм. Жлезата доближава своето цялостно развиване към седмата година от живота, а след 15-годишна възраст минава към мудна инволюция (обратно развитие).

Епифизата е обгърната в тънка обвивка, която прониква и в структурата на жлезата като по този метод я разделя на обособени делчета. Жлезата съдържа калциеви зърна, които са известни още и под наименованието мозъчен пясък. Наличието им се свързва с почнали дегенеративни промени в жлезата.

Характерно за жлезата е, че в нейните кафези (пинеалоцити) се синтезира хормонът мелатонин от различен хормон – серотонин.

Епифизата извършва съществена роля в реализирането на денонощния или така наречен циркаден темп на организма. По този метод тя извършва самобитната функционалност на биологичен часовник за него. Най-общо казано денем организмът се настройва за бодърстване, до момента в който през нощта за отмора и сън.

За да извършва тази функционалност епифизата следва избран денонощен темп – денем в нейните кафези се синтезира серотонин, а през нощта – мелатонин . Светлината оказва влияние върху епифизната функционалност по нервозен път, по който импулсите идващи от ретината минават през редица неврони, с цел да доближат до епифизата.

Свързани публикации.. Хормони: Светлина и мелатонин – каква е връзката 0 Мелатонин като решение за пълностоен сън 0 Мелатонин и смисъла му за съня 0

Счита се, че епифизните хормони оказват инхибиращо (потискащо) влияние върху други ендокринни жлези, образец за това е един нейн полипептиден хормон, който оказва мощна антагонистична (противоположна) интензивност по отношение на действието и развиването на яйчниците и тестисите.