Българската икономика може да се свие с 1,4% тази година заради коронавируса
Епидемията от ковид COVID-19 може да свие българската стопанска система с 1,4% през 2020 година, демонстрира отчет на Виенския институт за интернационалните стопански проучвания (wiiw).
Според отчета, Източноевропейските стопански системи навлизат в най-лошата си година от международната финансова рецесия.
Спадът от епидемията и рестриктивните мерки около нея към този момент се отразяват на индустриалните мрежи и доста лимитират активността в браншове като туризма, авиацията, енергетиката и производството. Регистрираните случаи в Европа се усилват всекидневно и икономическият живот е мощно нарушен.
Като се има поради високата степен на неустановеност, новите прогнози на wiiw за 23 страни в Централна, Източна и Югоизточна Европа (CESEE) съставляват набор от четири сюжета за икономическото влияние от ковид с „ леки “ „ междинни “ и „ тежки “ сюжети. Имайки поради събитията от последните дни, „ тежкият “ сюжет се трансформира в най-вероятният. Като цяло, при него растежът на страните от централна и източна Европа ще бъде с към 1,1% тази година, което прави най-лошите 12 месеца за района след международната финансова рецесия.
По-дорбият сюжет допуска, че разпространяването на вируса може да бъде лимитирано доникъде на 2020 година и че огромните стопански системи в международен мащаб ще подхващат мощен и съгласуван политически отговор. Ако едно или и двете от тези условия не бъдат изпълнени, икономическият спад ще бъде още по-отрицателен и по-дълготраен.
При всички сюжети страните от Общността на самостоятелните дъжави (по-рано влизащи в състава на СССР) и Турция биха били най-силно наранени, до момента в който страните-членки на Европейски Съюз и някои страни от Западните Балкани се развиват относително по-добре. Държавите-членки на Европейски Съюз в района като цяло са по-богати, имат по-добри системи за опазване на здравето и ще имат повече благоприятни условия за използване на разширени фискални и парични политики за компенсиране на спада.
Като цяло, прогнозите на wiiw демонстрират, че негативните стопански последствия от ковид за тези страни ще бъдат по-леки, в сравнение с в останалата част от страните в централна и източна Европа (CESEE). За разлика от това, способността на страните от Западните Балкани, Турция, Оперативно-наблюдателно дело и Украйна да противодействат на икономическия спад ще бъде лимитирана от съображенията за макрофинансова непоклатимост и по-малко фискална опция за маневриране. По принцип тези страни имат и по-лоши системи на опазване на здравето.
В отчета се акцентират други основни области на накърнимост за страните от CESEE. Страните, разчитащи на износа на сила (Русия и Казахстан) или туризма (Хърватия, Словения, Албания и Черна гора), евентуално ще бъдат наранени.
След 2020 година вероятностите на wiiw остават като цяло непроменени, макар че институтът вижда основни опасности за спадове според от мащаба на реакцията на политиката и какъв брой бързо се задържи вирусът. Основният напредък на международната стопанска система към този момент е покрай най-слабото си равнище от международната финансова рецесия и това няма да се промени значително през прогнозния интервал.
През 2021-2022 година wiiw чака икономическият напредък под 3% в страните от ЦИЕ, до момента в който растежът в Западните Балкани би трябвало да бъде малко по-висок.
Коронавирусът краткотрайно отклони вниманието на икономистите и политиците от други съществени проблеми, пред които са изправени страните от CESEE. Един от най-големите проблеми е дефицитът на работна ръка, който евентуално ще се ускори и след това ще заплаши устойчивостта на икономическия модел на района.
Дигитализацията може да помогне на страните от CESEE да усилят продуктивността на своите стопански системи, като развият по-продуктивни браншове на услугите и покачат сервитивизацията на техните индустриални процеси.
dfsg.jpg
Според отчета, Източноевропейските стопански системи навлизат в най-лошата си година от международната финансова рецесия.
Спадът от епидемията и рестриктивните мерки около нея към този момент се отразяват на индустриалните мрежи и доста лимитират активността в браншове като туризма, авиацията, енергетиката и производството. Регистрираните случаи в Европа се усилват всекидневно и икономическият живот е мощно нарушен.
Като се има поради високата степен на неустановеност, новите прогнози на wiiw за 23 страни в Централна, Източна и Югоизточна Европа (CESEE) съставляват набор от четири сюжета за икономическото влияние от ковид с „ леки “ „ междинни “ и „ тежки “ сюжети. Имайки поради събитията от последните дни, „ тежкият “ сюжет се трансформира в най-вероятният. Като цяло, при него растежът на страните от централна и източна Европа ще бъде с към 1,1% тази година, което прави най-лошите 12 месеца за района след международната финансова рецесия.
По-дорбият сюжет допуска, че разпространяването на вируса може да бъде лимитирано доникъде на 2020 година и че огромните стопански системи в международен мащаб ще подхващат мощен и съгласуван политически отговор. Ако едно или и двете от тези условия не бъдат изпълнени, икономическият спад ще бъде още по-отрицателен и по-дълготраен.
При всички сюжети страните от Общността на самостоятелните дъжави (по-рано влизащи в състава на СССР) и Турция биха били най-силно наранени, до момента в който страните-членки на Европейски Съюз и някои страни от Западните Балкани се развиват относително по-добре. Държавите-членки на Европейски Съюз в района като цяло са по-богати, имат по-добри системи за опазване на здравето и ще имат повече благоприятни условия за използване на разширени фискални и парични политики за компенсиране на спада.
Като цяло, прогнозите на wiiw демонстрират, че негативните стопански последствия от ковид за тези страни ще бъдат по-леки, в сравнение с в останалата част от страните в централна и източна Европа (CESEE). За разлика от това, способността на страните от Западните Балкани, Турция, Оперативно-наблюдателно дело и Украйна да противодействат на икономическия спад ще бъде лимитирана от съображенията за макрофинансова непоклатимост и по-малко фискална опция за маневриране. По принцип тези страни имат и по-лоши системи на опазване на здравето.
В отчета се акцентират други основни области на накърнимост за страните от CESEE. Страните, разчитащи на износа на сила (Русия и Казахстан) или туризма (Хърватия, Словения, Албания и Черна гора), евентуално ще бъдат наранени.
След 2020 година вероятностите на wiiw остават като цяло непроменени, макар че институтът вижда основни опасности за спадове според от мащаба на реакцията на политиката и какъв брой бързо се задържи вирусът. Основният напредък на международната стопанска система към този момент е покрай най-слабото си равнище от международната финансова рецесия и това няма да се промени значително през прогнозния интервал.
През 2021-2022 година wiiw чака икономическият напредък под 3% в страните от ЦИЕ, до момента в който растежът в Западните Балкани би трябвало да бъде малко по-висок.
Коронавирусът краткотрайно отклони вниманието на икономистите и политиците от други съществени проблеми, пред които са изправени страните от CESEE. Един от най-големите проблеми е дефицитът на работна ръка, който евентуално ще се ускори и след това ще заплаши устойчивостта на икономическия модел на района.
Дигитализацията може да помогне на страните от CESEE да усилят продуктивността на своите стопански системи, като развият по-продуктивни браншове на услугите и покачат сервитивизацията на техните индустриални процеси.
dfsg.jpg
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ