Контролът върху коронавируса увеличава опасността от наблюдение
Епидемията от ковид даде опция на управляващите от Китай до Русия да засилят наблюдението и да затегнат контрола върху свободата на словото с риск тези ограничения да останат и откакто ситуацията се усъвършенства, споделят специалисти по правата в цифровата сфера.
COVID-19 - заболяването, причинявана от новия ковид, който потегли от Китай в края на предходната година, умъртви над 3000 души по света и разболя към 91 хиляди. В отговор доста страни стегнаха граничния надзор и постановиха забрани за пътувания. Някои ускориха наблюдението, употребявайки изкуствен интелект (ИИ) и огромни масиви от данни (big data) и това тревожи правозащитници и специалисти по персоналните данни.
" Правителствата узаконяват инструментите за подтисничество като принадлежности за запазване на публичното здраве ", споделя Раман Джит Сингх Чима, шеф по азиатската политика в " Аксес нау " (Достъп сега), неправителствена организация за права в цифровата сфера. " Опасността е, че тези ограничения остават в действие и данните не престават да се събират и употребяват. Това се е случвало към този момент след огромни събития в Китай и след атентатите от 11 септември в Съединените щати ", сподели той пред Фондация " Томсън Ройтерс ".
Китай стегна контрола по време на Олимпиадата в Пекин през 2008 година, а нападенията от 11 септември 2001 година доведоха до приемането на така наречен Патриотичен закон, който съгласно правозащитни деятели дава на управляващите повече пълномощия да усилят следеното от съображения за сигурност.
Докато потреблението на лицево различаване по летищата с съответна цел и за несъмнено време може да бъде целесъобразно като средство за въздържане на епидемията от ковид, съхраняването за несигурно дълъг период на данни за пътувания, здравословно положение и друга информация " не е законно ", споделя Чима.
COVID-19 - заболяването, причинявана от новия ковид, който потегли от Китай в края на предходната година, умъртви над 3000 души по света и разболя към 91 хиляди. В отговор доста страни стегнаха граничния надзор и постановиха забрани за пътувания. Някои ускориха наблюдението, употребявайки изкуствен интелект (ИИ) и огромни масиви от данни (big data) и това тревожи правозащитници и специалисти по персоналните данни.
" Правителствата узаконяват инструментите за подтисничество като принадлежности за запазване на публичното здраве ", споделя Раман Джит Сингх Чима, шеф по азиатската политика в " Аксес нау " (Достъп сега), неправителствена организация за права в цифровата сфера. " Опасността е, че тези ограничения остават в действие и данните не престават да се събират и употребяват. Това се е случвало към този момент след огромни събития в Китай и след атентатите от 11 септември в Съединените щати ", сподели той пред Фондация " Томсън Ройтерс ".
Китай стегна контрола по време на Олимпиадата в Пекин през 2008 година, а нападенията от 11 септември 2001 година доведоха до приемането на така наречен Патриотичен закон, който съгласно правозащитни деятели дава на управляващите повече пълномощия да усилят следеното от съображения за сигурност.
Докато потреблението на лицево различаване по летищата с съответна цел и за несъмнено време може да бъде целесъобразно като средство за въздържане на епидемията от ковид, съхраняването за несигурно дълъг период на данни за пътувания, здравословно положение и друга информация " не е законно ", споделя Чима.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ