Заради COVID-19: Почти 60% от хората у нас притеснени да не загубят работата си
Епидемията от COVID-19 по света има огромен резултат върху всеки един аспект от живота. Според BBC News при общо 81% от международната работна мощ от 3.3 милиарда души работните места са отчасти или напълно затворени заради разпространяването на вируса.
Ограниченията в ежедневния живот във всички страни доведоха до закриване на доста компании и освобождение на личен състав - непрекъснато или краткотрайно. Всички търсят нови способи за дейно справяне с работата и всекидневието в изискванията на пандемия.
За да разберем повече за това по какъв начин вирусът въздейства върху професионалния живот на хората, Zaplatomer.bg и Paylab.com проведоха международно проучване върху извадка от близо 11 000 души от 15 държави (Финландия, Централна Европа, Балканите и Прибалтика).
Респондентите са от различни промишлености и с разнообразни позиции, обучение и възраст. От извадката 55,5% са мъже, а 44,1% дами. По-голямата част от интервюираните (66%) са на възраст сред 25-54 години.
В взаимозависимост от позицията си над 59% от далите отговор са дипломиран личен състав, 14% са обслужващ личен състав, 17% са мениджъри, 8% са служители и 3% са неквалифицирани служащи.
В извадката са включени и хора с различно образование. 54% имат висше обучение, а 2% са с докторска степен, 30% имат приблизително обучение, а 8% са с висше професионално обучение.
55% от работещите смятат, че работата им е застрашена
Преобладаващ процент от интервюираните (55%) смятат, че работата им може да бъде застрашена поради актуалната обстановка и ограниченията, които са подхванати в отговор на пандемията, като това се отнася за всички райони.
Средно 24% от респондентите от Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватска и Северна Македония усещат, че работните им места сега са много застрашени, в съпоставяне със приблизително 15% в страните като Полша, Чехия, Унгария и Словакия.
В България цели 59 % са дали отговор, че работата им е доста или отчасти застрашена.
Чия работа е най-застрашена?
Коронавирусът е оказал най-голямо въздействие върху чиновниците в обслужващия бранш. 66% от тях считат, че работата им е застрашена заради обстановката. 63% от неквалифицираните служащи също усещат, че работата им е изложена на риск, както и 62% от служителите. 54% от хората на управителни длъжности са дали отговор, че работата им е застрашена.
Квалифицираните служители изглежда са най-слабо наранени, само че все пак половината от тях въпреки всичко се усещат уязвими във връзка с работата си сега.
Относно разликите сред половете - засегнатите са повече дами, в сравнение с мъже, като 69% от дамите декларират, че работата им е застрашена, за разлика от 58% от мъжете.
Три четвърти от чиновниците са наранени от ковид
Участниците в проучването са запитани и дали персонално са наранени от ограниченията за изолираност, свързани с пандемията от COVID-19.
От 11 000 респонденти 38% към този момент работят от у дома. 16% употребяват отпуск, а 3% употребяват отпуск, с цел да се грижат за децата си. При 14% се е наложило заплатите да бъдат понижени, 9% работят с понижено работно време, а 5% са взели неплатен отпуск.
За страдание 6% от далите отговор са били освободени от работа вследствие на експлоадирането на епидемията, а 3% не са в положение да работят и са в карантина.
25% от запитаните не са били повлияни въобще от обстановката.
Предимно заетите във Финландия и Прибалтийските страни декларират, че нищо не се е трансформирало или не са персонално наранени (33% в съпоставяне със приблизително 21% от работещите в Сърбия, Хърватска, Босна и Херцеговина и Северна Македония).
В България най-голям % от участниците в изследването (41%) работят от у дома, следвани от излезлите в отпуск (22%) и тези, на които възнаграждението е било понижено (18%). 17% не са били повлияни от ковид. При 14% работното време е било понижено, 13% са били съкратени, а 11% са излезли в неплатен отпуск. 4% са показали, че са били без работа и преди въвеждането на ограниченията за изолираност.
От участниците в изследването на ръководни позиции 23% са с понижена заплата или работно време, 38% имат опция да работят от у дома, а 25% не са били наранени до в този момент.
От у дома могат да работят предимно квалифицираните служители (46%), а при 21% от тях се е наложило понижаване на заплатата или работното време. 24% от тази група също не са повлияни от разпространяването на COVID-19.
Заетите в обслужващите сектори имат най-малка опция за работа от у дома заради естеството на работата си - единствено 4% от интервюираните. Сходен % са с понижено заплащане или работно време (26%), само че по-висок % са показали, че не са наранени от пандемията (34%).
43% от неквалифицираните работници не са засегнати от COVID-19, макар че на една четвърт от тях заплащането или работното време е било понижено.
Резултатите демонстрират известно неравенство сред половете, като заплатите или работното време са били понижени при 27% от дамите, спрямо 23% от мъжете. Същевременно 34% от дамите споделят, че не са наранени от обстановката, за разлика от 51% незасегнати измежду мъжете.
Съкращенията изглежда са засегнали повече служители в обслужващия бранш, в сравнение с в други сфери, като 10% от тях са изгубили работата си вследствие на пандемията.
56% от заетите имат опция да работят от у дома
Малко над половината от всички участници в изследването могат да работят от у дома, само че 38% от респондентите нямат право на това.
Респондентите от Финландия и Прибалтийския район е минимум евентуално да работят от у дома (46%), до момента в който в Румъния, България и другите страни (включително Западна Европа, Азия и Африка) има максимален брой хора, които могат да работят от у дома (съответно 61% и 65%).
При по-високия % от служителите в България (57%) работодателите също дават опция за работа от у дома, а 36% от заетите са дали отговор, че нямат такава опция.
37% от дамите дават отговор, че техните работодатели не им разрешават да работят от у дома, като същото са показали и подобен % от мъжете (38%).
Защитени ли са чиновниците от ковид?
Участниците в проучването са запитани и какви персонални защитни средства се обезпечават от работодателите.
За хората, които не престават да посещават работното си място, е окуражаващо да научат, че повечето работодатели дават някаква форма на персонални защитни средства на чиновниците си. Половината от тях обезпечават ръкавици, а две трети - дезинфекциращ гел, сапун или спрей, както и маски за лице. 20% от далите отговор са показали, че би трябвало да си обезпечават собствени предпазни средства, като това е по този начин във всички страни, участващи в изследването.
Най-много маски за лице се дават в Полша, Унгария, Чехия и Словакия (средно 68%). Средно на 66% от респондентите от България и Румъния са обезпечени маски за лице, за Сърбия, Хърватска, Босна и Херцеговина и Северна Македония този % е приблизително 60%, 57% - други страни и 52% - във Финландия и Прибалтика.
В България най-често на чиновниците се обезпечават маски (67%) и дезинфектанти (68%), следвани от ръкавици (52%), като също 20% са показали, че не употребяват защитни средства или сами си обезпечават такива.
Търсите ли нова работа?
На участниците в изследването беше заложен въпроса дали обмислят да търсят нова работа през идващите дни и седмици.
Като цяло, 31% от всички дали отговор споделят, че ще търсят нова работа в близко бъдеще. 19% не са сигурни, а 50% не мислят да търсят нова работа в тези несигурни времена.
Най-много хора, които ще търсят нова работа, има в другите страни, включващи Западна Европа, Азия и Африка (46%), следвани от Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватска и Северна Македония (средно 40%).
74% от хората в Прибалтика и Финландия и приблизително 73% от Полша, Унгария, Чехия и Словакия не биха търсили или не мислят да търсят скоро нова работа.
В България делът на обмислящите нова работа е 35%, а тези, които не мислят за промяна на работодателя са 27%.
По отношение на вида позиция, работещите на ръководни длъжности е най-малко евентуално да търсят нова работа. 54% от тях декларират, че няма да търсят нови професионални благоприятни условия за разлика от 51% от квалифицираните служащи, 42% от обслужващия личен състав, 42% от неквалифицираните служащи и 41% от служителите.
Всъщност служителите са най-вероятната група (39%), която ще търси нова работа през идващите дни и седмици вследствие на епидемията.
Повече дами в сравнение с мъже желаят да са доброволци
Повече от половината участници в допитването (52%) нямат предпочитание да се включат в доброволческа работа в своя регион в допълнение към работата си. Положително е, че 48% от респондентите на драго сърце вземат участие някаква доброволческа интензивност, а 11% към този момент са били включени в сходни дейности като доброволци.
Повечето от запитаните, които към този момент правят доброволческа работа под една или друга форма, са от Полша, Унгария, Чехия и Словакия (средно 15%) и други страни (14%), а минимум доброволци има измежду респондентите от Финландия и Прибалтика (70%).
В България най-голям е делът на далите отговор, които не желаят да вземат участие в доброволческа работа (51%) и минимален на тези, които са се присъединили в доброволчески начинания, свързани с ковид – едвам (4%). Относително огромен е и делът на респондентите в България, които биха станали доброволци (44%).
Отново има разлика сред половете - 47% от дамите са склонни да бъдат доброволци в съпоставяне с 43% от интервюираните мъже.
Нов метод на работа
Резултатите от изследването на Zaplatomer.bg и Paylab.com дават забавна картина на това какво се случва с работната мощ в редица страни по време на изолираност и в каква степен коронавирусът и ограниченията, подхванати от държавните управления, са оказали въздействие върху професионалния живот до в този момент.
Държавите постепенно стартират да облекчават рестриктивните мерки и бизнесите търсят на практика стъпки (следвайки формалните указания), с цел да могат чиновниците да се върнат на работните си места по допустимо най-безопасен метод. Интересно е по какъв метод ще повлияят на чиновниците бъдещите ограничения и по какъв начин ще се промени методът на работа по света.
Ограниченията в ежедневния живот във всички страни доведоха до закриване на доста компании и освобождение на личен състав - непрекъснато или краткотрайно. Всички търсят нови способи за дейно справяне с работата и всекидневието в изискванията на пандемия.
За да разберем повече за това по какъв начин вирусът въздейства върху професионалния живот на хората, Zaplatomer.bg и Paylab.com проведоха международно проучване върху извадка от близо 11 000 души от 15 държави (Финландия, Централна Европа, Балканите и Прибалтика).
Респондентите са от различни промишлености и с разнообразни позиции, обучение и възраст. От извадката 55,5% са мъже, а 44,1% дами. По-голямата част от интервюираните (66%) са на възраст сред 25-54 години.
В взаимозависимост от позицията си над 59% от далите отговор са дипломиран личен състав, 14% са обслужващ личен състав, 17% са мениджъри, 8% са служители и 3% са неквалифицирани служащи.
В извадката са включени и хора с различно образование. 54% имат висше обучение, а 2% са с докторска степен, 30% имат приблизително обучение, а 8% са с висше професионално обучение.
55% от работещите смятат, че работата им е застрашена
Преобладаващ процент от интервюираните (55%) смятат, че работата им може да бъде застрашена поради актуалната обстановка и ограниченията, които са подхванати в отговор на пандемията, като това се отнася за всички райони.
Средно 24% от респондентите от Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватска и Северна Македония усещат, че работните им места сега са много застрашени, в съпоставяне със приблизително 15% в страните като Полша, Чехия, Унгария и Словакия.
В България цели 59 % са дали отговор, че работата им е доста или отчасти застрашена.
Чия работа е най-застрашена?
Коронавирусът е оказал най-голямо въздействие върху чиновниците в обслужващия бранш. 66% от тях считат, че работата им е застрашена заради обстановката. 63% от неквалифицираните служащи също усещат, че работата им е изложена на риск, както и 62% от служителите. 54% от хората на управителни длъжности са дали отговор, че работата им е застрашена.
Квалифицираните служители изглежда са най-слабо наранени, само че все пак половината от тях въпреки всичко се усещат уязвими във връзка с работата си сега.
Относно разликите сред половете - засегнатите са повече дами, в сравнение с мъже, като 69% от дамите декларират, че работата им е застрашена, за разлика от 58% от мъжете.
Три четвърти от чиновниците са наранени от ковид
Участниците в проучването са запитани и дали персонално са наранени от ограниченията за изолираност, свързани с пандемията от COVID-19.
От 11 000 респонденти 38% към този момент работят от у дома. 16% употребяват отпуск, а 3% употребяват отпуск, с цел да се грижат за децата си. При 14% се е наложило заплатите да бъдат понижени, 9% работят с понижено работно време, а 5% са взели неплатен отпуск.
За страдание 6% от далите отговор са били освободени от работа вследствие на експлоадирането на епидемията, а 3% не са в положение да работят и са в карантина.
25% от запитаните не са били повлияни въобще от обстановката.
Предимно заетите във Финландия и Прибалтийските страни декларират, че нищо не се е трансформирало или не са персонално наранени (33% в съпоставяне със приблизително 21% от работещите в Сърбия, Хърватска, Босна и Херцеговина и Северна Македония).
В България най-голям % от участниците в изследването (41%) работят от у дома, следвани от излезлите в отпуск (22%) и тези, на които възнаграждението е било понижено (18%). 17% не са били повлияни от ковид. При 14% работното време е било понижено, 13% са били съкратени, а 11% са излезли в неплатен отпуск. 4% са показали, че са били без работа и преди въвеждането на ограниченията за изолираност.
От участниците в изследването на ръководни позиции 23% са с понижена заплата или работно време, 38% имат опция да работят от у дома, а 25% не са били наранени до в този момент.
От у дома могат да работят предимно квалифицираните служители (46%), а при 21% от тях се е наложило понижаване на заплатата или работното време. 24% от тази група също не са повлияни от разпространяването на COVID-19.
Заетите в обслужващите сектори имат най-малка опция за работа от у дома заради естеството на работата си - единствено 4% от интервюираните. Сходен % са с понижено заплащане или работно време (26%), само че по-висок % са показали, че не са наранени от пандемията (34%).
43% от неквалифицираните работници не са засегнати от COVID-19, макар че на една четвърт от тях заплащането или работното време е било понижено.
Резултатите демонстрират известно неравенство сред половете, като заплатите или работното време са били понижени при 27% от дамите, спрямо 23% от мъжете. Същевременно 34% от дамите споделят, че не са наранени от обстановката, за разлика от 51% незасегнати измежду мъжете.
Съкращенията изглежда са засегнали повече служители в обслужващия бранш, в сравнение с в други сфери, като 10% от тях са изгубили работата си вследствие на пандемията.
56% от заетите имат опция да работят от у дома
Малко над половината от всички участници в изследването могат да работят от у дома, само че 38% от респондентите нямат право на това.
Респондентите от Финландия и Прибалтийския район е минимум евентуално да работят от у дома (46%), до момента в който в Румъния, България и другите страни (включително Западна Европа, Азия и Африка) има максимален брой хора, които могат да работят от у дома (съответно 61% и 65%).
При по-високия % от служителите в България (57%) работодателите също дават опция за работа от у дома, а 36% от заетите са дали отговор, че нямат такава опция.
37% от дамите дават отговор, че техните работодатели не им разрешават да работят от у дома, като същото са показали и подобен % от мъжете (38%).
Защитени ли са чиновниците от ковид?
Участниците в проучването са запитани и какви персонални защитни средства се обезпечават от работодателите.
За хората, които не престават да посещават работното си място, е окуражаващо да научат, че повечето работодатели дават някаква форма на персонални защитни средства на чиновниците си. Половината от тях обезпечават ръкавици, а две трети - дезинфекциращ гел, сапун или спрей, както и маски за лице. 20% от далите отговор са показали, че би трябвало да си обезпечават собствени предпазни средства, като това е по този начин във всички страни, участващи в изследването.
Най-много маски за лице се дават в Полша, Унгария, Чехия и Словакия (средно 68%). Средно на 66% от респондентите от България и Румъния са обезпечени маски за лице, за Сърбия, Хърватска, Босна и Херцеговина и Северна Македония този % е приблизително 60%, 57% - други страни и 52% - във Финландия и Прибалтика.
В България най-често на чиновниците се обезпечават маски (67%) и дезинфектанти (68%), следвани от ръкавици (52%), като също 20% са показали, че не употребяват защитни средства или сами си обезпечават такива.
Търсите ли нова работа?
На участниците в изследването беше заложен въпроса дали обмислят да търсят нова работа през идващите дни и седмици.
Като цяло, 31% от всички дали отговор споделят, че ще търсят нова работа в близко бъдеще. 19% не са сигурни, а 50% не мислят да търсят нова работа в тези несигурни времена.
Най-много хора, които ще търсят нова работа, има в другите страни, включващи Западна Европа, Азия и Африка (46%), следвани от Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватска и Северна Македония (средно 40%).
74% от хората в Прибалтика и Финландия и приблизително 73% от Полша, Унгария, Чехия и Словакия не биха търсили или не мислят да търсят скоро нова работа.
В България делът на обмислящите нова работа е 35%, а тези, които не мислят за промяна на работодателя са 27%.
По отношение на вида позиция, работещите на ръководни длъжности е най-малко евентуално да търсят нова работа. 54% от тях декларират, че няма да търсят нови професионални благоприятни условия за разлика от 51% от квалифицираните служащи, 42% от обслужващия личен състав, 42% от неквалифицираните служащи и 41% от служителите.
Всъщност служителите са най-вероятната група (39%), която ще търси нова работа през идващите дни и седмици вследствие на епидемията.
Повече дами в сравнение с мъже желаят да са доброволци
Повече от половината участници в допитването (52%) нямат предпочитание да се включат в доброволческа работа в своя регион в допълнение към работата си. Положително е, че 48% от респондентите на драго сърце вземат участие някаква доброволческа интензивност, а 11% към този момент са били включени в сходни дейности като доброволци.
Повечето от запитаните, които към този момент правят доброволческа работа под една или друга форма, са от Полша, Унгария, Чехия и Словакия (средно 15%) и други страни (14%), а минимум доброволци има измежду респондентите от Финландия и Прибалтика (70%).
В България най-голям е делът на далите отговор, които не желаят да вземат участие в доброволческа работа (51%) и минимален на тези, които са се присъединили в доброволчески начинания, свързани с ковид – едвам (4%). Относително огромен е и делът на респондентите в България, които биха станали доброволци (44%).
Отново има разлика сред половете - 47% от дамите са склонни да бъдат доброволци в съпоставяне с 43% от интервюираните мъже.
Нов метод на работа
Резултатите от изследването на Zaplatomer.bg и Paylab.com дават забавна картина на това какво се случва с работната мощ в редица страни по време на изолираност и в каква степен коронавирусът и ограниченията, подхванати от държавните управления, са оказали въздействие върху професионалния живот до в този момент.
Държавите постепенно стартират да облекчават рестриктивните мерки и бизнесите търсят на практика стъпки (следвайки формалните указания), с цел да могат чиновниците да се върнат на работните си места по допустимо най-безопасен метод. Интересно е по какъв метод ще повлияят на чиновниците бъдещите ограничения и по какъв начин ще се промени методът на работа по света.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ