Защо преименуват Белорусия?
Епидемия от промяна на имената обхвана Скандинавия
В края на май министърът на външните работи на Норвегия разгласи, че формалното име на Белорусия на норвежки език ще бъде променено. Вместо обичайна Hviterussland (буквално Белая Рус или Бяла Русия), ще се употребява формата Belarus /Беларус/.
Решението беше взето малко откакто представители на норвежкото държавно управление се срещнаха със Светлана Тихановская, някогашен претендент за президент на Белорусия на изборите през 2020 година Според норвежките управляващи това беше направено и в символ на взаимност с беларуското „ демократично придвижване “ както и за отбягване на ненужни, (и, естествено, негативни)т.е. несъмнено негативни асоциации с Русия.
Подобни решения към този момент взеха и други две скандинавски страни – Дания през 2021 година и Швеция през 2019 година, а решението на шведското държавно управление беше публично приветствано от посланика на Белорусия в тази страна Дмитрий Мирончик.
Финландия има намерение да тръгне по същия път, чийто президент също поддържа замяната на историческото финландско име Valko-Venäjä с Беларус.
Тази зараза от промени в имената, която обхвана Скандинавия, е забележителна по собствен метод. В края на краищата, преди въпросът по какъв начин вярно да се назова Белорусия се отнасяше единствено до съветския език и по какъв начин страната се назовава на други езици, не беше от голяма важност за никого.
Спорът „ Белорусия или Беларус “ датира от 1991 година, когато Белоруската ССР става публично известна като Република Беларус. До 1991 година формата „ Белорусия “ се смяташе за нормативна за съветския език, до момента в който „ Беларус “ се считаше за извънредно белорускоезичен вид.
С придобиването на самостоятелност в всекидневието стартира систематичното изместване на остарялото име Белорусия, употребявано в руския и предреволюционния интервал.
Беларуското общество последователно привикна с концепцията, че името Белорусия е погрешно и също така обидно и че би трябвало да се приказва и написа единствено „ Беларус “.
И в случай че страната се ограничи до тихи бюрократични процедури, унищожаване на „ неверното “ име от табели, табели и публични бланки, то националистическата съпротива провежда постоянни шумни акции против „ Белорусия “.
Освен това получател на тези дейности са не толкоз самите белоруси, а Русия, където името „ Белорусия “ към момента се употребява както на публично, по този начин и на всекидневно равнище.
В навечерието на политическата рецесия от 2020 година, когато в Белорусия беше извършена акция за „ мека беларусизация “, бизнесът също се включи в битката против „ неверното “ име на страната.
Например, корейският авто тръст „ Хьонде “ / " Hyundai " /, който в неофициалната връзка както в Беларус, по този начин и в Русия постоянно се назовава " Хюндай ", организира рекламна акция под слогана " Беларус, а не Белорусия! Хьонде, не Хюндай! “.
Откъде пристигна това противоречие и за какво стана толкоз мъчително?
На първо място означаваме, че и Белорусия, и Беларус са производни на топонима Белая Рус.
В резултат на разделянето на антична Русия сред разнообразни политически формирания, обособените й елементи стартират да получават характерни избрания, свързани с цвета или размера с течение на времето.
Свързани с „ размера “ избрания са добре познатите Малка и Велика Русия. Въпреки че в действителност тези избрания най-вероятно нямат нищо общо с размера. Според най-разпространената версия определенията за „ дребен “ и „ огромен “ са заимствани от гръко-византийската традиция, където „ дребен “ нормално се назовава историческото ядро на избрана територия, а „ огромен “ е зоната на по-къснато колонизация.
Имаше три цветни обозначения на Русия - Бяла, Червена и Черна Русия, и трите бяха свързани със земите на Западна Русия като част от Полша и Литва. В историческите източници тези обозначения са закрепени през XVI-XVII век.
Червена Русия се е наричала настояща Галиция, Черна Русия е локализирана в западната част на модерна Беларус, почти в триъгълника Новогрудок-Лида-Гродно, а самата Бяла Русия тогава се е наричала източната половина на модерна Беларус.
Въпреки това името " Белая Рус " дълго време е „ номадствало “. Така от време на време с това име се назоваха земите към Псков и Новгород и даже Москва. Въпреки това, до XVI-XVII век. това име най-сетне е присвоено на североизточните земи на модерна Беларус. В същото време влезе в обращение понятието „ беларуси “, което в началото имаше много неразбираемо наличие. „ Белоруси” в Русия могат да се нарекат както жителите на самата „ Белая Русь”, по този начин и цялото източнославянско население на Общността.
С течение на времето " белорусите " се трансформират в " беларуси ", а " Белая Рус " - в " Белорусия ". През XVIII-XIX век. тази форма става нормативна за съветския език. През 19 век, с началото на бурното развиване на етнографските проучвания, терминът " белоруси " (до езиковата промяна от 1956 година се написа с две с) придобива етническо наличие.
Но защото белоруските етнолингвистични особености се популяризират надалеч оттатък границите на „ Беларус “ в първичния й смисъл, този термин също последователно се уголемява, обхващайки западните региони на модерна Белорусия, които постоянно са наричани Черна Русия в книжните източници. Още през 19 век полско-литовският историк Адам Киркор отделя етнографската група „ черноруси “, като акцентира цветовите особености на тяхната носия.
Формата „ Беларус “ се появява с развиването на белоруското национално придвижване и по всяка възможност е акомодация към белоруския фонетичен правопис на полската форма Białoruś. Като се има поради, че водачите на беларуското придвижване при започване на 19-20 век са били най-вече хора от мощно полонизираната дребна шляхта, непринудено или несъзнателно насочени към нормите на полския език, тази версия наподобява доста правдоподобна. По това време обаче не са правени опити да се вкара тази форма в съветския език.
С образуването на Белоруската ССР, " Беларус " се фиксира на белоруски език, само че остарялото име Белорусия остава на съветски. Това статукво продължава до 1991 година
Интересът към това по какъв начин Беларус се назовава на езици, разнообразни от съветския, се появява през 2010-те години и значително по предложение на белоруското външно министерство, ръководено от Владимир Макей. През 2016 година по самодейност на тогавашния дипломат в Китай Кирил Руди там се организира акция за смяна на йероглифите, обозначаващи Беларус. Преименуването на Белорусия на шведски също стана значително с помощта на напъните на дипломат Дмитрий Мирончик.
Факт е, че на множеството езици по света Белорусия се отбелязва като Бяла Русия, освен това не се прави разлика сред „ Русь “ и „ Россия “. В резултат на това поражда „ ненужната “ асоциация на Белорусия с Русия от позиция на формалния Минск.
След събитията от 2020 година самодейността за преименуване беше сграбчена от Светлана Тихановская и нейния „ щаб на обединената съпротива “. Сега смисълът на акцията се трансформира в изложение на взаимност с " беларуското демократично придвижване ", както и митинг против господството на съветското въздействие, което се твърди, че се организира в Беларус.
Преименуването на страни на разнообразни езици по света никога не е ново събитие. През ХХ век това се случва повече от един път и визира, наред с други неща, съветския език. Обикновено сходни преименувания се оправдават с желанието да се избавят от колониалното минало и поддръжката на „ потиснатите” нации в битката им за самостоятелност.
Опитите обаче да се показват белоруско-руските връзки като връзки сред потисната колония и жестока имперска метрополия не дават отговор нито на историческата реалност, нито на духа на връзките сред беларуския и съветския народ (и в действителност един народ, живеещ в две приятелски държави).
Ето за какво тези лингвистични игри, макар привидното си любознание, никога не са безобидни.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
В края на май министърът на външните работи на Норвегия разгласи, че формалното име на Белорусия на норвежки език ще бъде променено. Вместо обичайна Hviterussland (буквално Белая Рус или Бяла Русия), ще се употребява формата Belarus /Беларус/.
Решението беше взето малко откакто представители на норвежкото държавно управление се срещнаха със Светлана Тихановская, някогашен претендент за президент на Белорусия на изборите през 2020 година Според норвежките управляващи това беше направено и в символ на взаимност с беларуското „ демократично придвижване “ както и за отбягване на ненужни, (и, естествено, негативни)т.е. несъмнено негативни асоциации с Русия.
Подобни решения към този момент взеха и други две скандинавски страни – Дания през 2021 година и Швеция през 2019 година, а решението на шведското държавно управление беше публично приветствано от посланика на Белорусия в тази страна Дмитрий Мирончик.
Финландия има намерение да тръгне по същия път, чийто президент също поддържа замяната на историческото финландско име Valko-Venäjä с Беларус.
Тази зараза от промени в имената, която обхвана Скандинавия, е забележителна по собствен метод. В края на краищата, преди въпросът по какъв начин вярно да се назова Белорусия се отнасяше единствено до съветския език и по какъв начин страната се назовава на други езици, не беше от голяма важност за никого.
Спорът „ Белорусия или Беларус “ датира от 1991 година, когато Белоруската ССР става публично известна като Република Беларус. До 1991 година формата „ Белорусия “ се смяташе за нормативна за съветския език, до момента в който „ Беларус “ се считаше за извънредно белорускоезичен вид.
С придобиването на самостоятелност в всекидневието стартира систематичното изместване на остарялото име Белорусия, употребявано в руския и предреволюционния интервал.
Беларуското общество последователно привикна с концепцията, че името Белорусия е погрешно и също така обидно и че би трябвало да се приказва и написа единствено „ Беларус “.
И в случай че страната се ограничи до тихи бюрократични процедури, унищожаване на „ неверното “ име от табели, табели и публични бланки, то националистическата съпротива провежда постоянни шумни акции против „ Белорусия “.
Освен това получател на тези дейности са не толкоз самите белоруси, а Русия, където името „ Белорусия “ към момента се употребява както на публично, по този начин и на всекидневно равнище.
В навечерието на политическата рецесия от 2020 година, когато в Белорусия беше извършена акция за „ мека беларусизация “, бизнесът също се включи в битката против „ неверното “ име на страната.
Например, корейският авто тръст „ Хьонде “ / " Hyundai " /, който в неофициалната връзка както в Беларус, по този начин и в Русия постоянно се назовава " Хюндай ", организира рекламна акция под слогана " Беларус, а не Белорусия! Хьонде, не Хюндай! “.
Откъде пристигна това противоречие и за какво стана толкоз мъчително?
На първо място означаваме, че и Белорусия, и Беларус са производни на топонима Белая Рус.
В резултат на разделянето на антична Русия сред разнообразни политически формирания, обособените й елементи стартират да получават характерни избрания, свързани с цвета или размера с течение на времето.
Свързани с „ размера “ избрания са добре познатите Малка и Велика Русия. Въпреки че в действителност тези избрания най-вероятно нямат нищо общо с размера. Според най-разпространената версия определенията за „ дребен “ и „ огромен “ са заимствани от гръко-византийската традиция, където „ дребен “ нормално се назовава историческото ядро на избрана територия, а „ огромен “ е зоната на по-къснато колонизация.
Имаше три цветни обозначения на Русия - Бяла, Червена и Черна Русия, и трите бяха свързани със земите на Западна Русия като част от Полша и Литва. В историческите източници тези обозначения са закрепени през XVI-XVII век.
Червена Русия се е наричала настояща Галиция, Черна Русия е локализирана в западната част на модерна Беларус, почти в триъгълника Новогрудок-Лида-Гродно, а самата Бяла Русия тогава се е наричала източната половина на модерна Беларус.
Въпреки това името " Белая Рус " дълго време е „ номадствало “. Така от време на време с това име се назоваха земите към Псков и Новгород и даже Москва. Въпреки това, до XVI-XVII век. това име най-сетне е присвоено на североизточните земи на модерна Беларус. В същото време влезе в обращение понятието „ беларуси “, което в началото имаше много неразбираемо наличие. „ Белоруси” в Русия могат да се нарекат както жителите на самата „ Белая Русь”, по този начин и цялото източнославянско население на Общността.
С течение на времето " белорусите " се трансформират в " беларуси ", а " Белая Рус " - в " Белорусия ". През XVIII-XIX век. тази форма става нормативна за съветския език. През 19 век, с началото на бурното развиване на етнографските проучвания, терминът " белоруси " (до езиковата промяна от 1956 година се написа с две с) придобива етническо наличие.
Но защото белоруските етнолингвистични особености се популяризират надалеч оттатък границите на „ Беларус “ в първичния й смисъл, този термин също последователно се уголемява, обхващайки западните региони на модерна Белорусия, които постоянно са наричани Черна Русия в книжните източници. Още през 19 век полско-литовският историк Адам Киркор отделя етнографската група „ черноруси “, като акцентира цветовите особености на тяхната носия.
Формата „ Беларус “ се появява с развиването на белоруското национално придвижване и по всяка възможност е акомодация към белоруския фонетичен правопис на полската форма Białoruś. Като се има поради, че водачите на беларуското придвижване при започване на 19-20 век са били най-вече хора от мощно полонизираната дребна шляхта, непринудено или несъзнателно насочени към нормите на полския език, тази версия наподобява доста правдоподобна. По това време обаче не са правени опити да се вкара тази форма в съветския език.
С образуването на Белоруската ССР, " Беларус " се фиксира на белоруски език, само че остарялото име Белорусия остава на съветски. Това статукво продължава до 1991 година
Интересът към това по какъв начин Беларус се назовава на езици, разнообразни от съветския, се появява през 2010-те години и значително по предложение на белоруското външно министерство, ръководено от Владимир Макей. През 2016 година по самодейност на тогавашния дипломат в Китай Кирил Руди там се организира акция за смяна на йероглифите, обозначаващи Беларус. Преименуването на Белорусия на шведски също стана значително с помощта на напъните на дипломат Дмитрий Мирончик.
Факт е, че на множеството езици по света Белорусия се отбелязва като Бяла Русия, освен това не се прави разлика сред „ Русь “ и „ Россия “. В резултат на това поражда „ ненужната “ асоциация на Белорусия с Русия от позиция на формалния Минск.
След събитията от 2020 година самодейността за преименуване беше сграбчена от Светлана Тихановская и нейния „ щаб на обединената съпротива “. Сега смисълът на акцията се трансформира в изложение на взаимност с " беларуското демократично придвижване ", както и митинг против господството на съветското въздействие, което се твърди, че се организира в Беларус.
Преименуването на страни на разнообразни езици по света никога не е ново събитие. През ХХ век това се случва повече от един път и визира, наред с други неща, съветския език. Обикновено сходни преименувания се оправдават с желанието да се избавят от колониалното минало и поддръжката на „ потиснатите” нации в битката им за самостоятелност.
Опитите обаче да се показват белоруско-руските връзки като връзки сред потисната колония и жестока имперска метрополия не дават отговор нито на историческата реалност, нито на духа на връзките сред беларуския и съветския народ (и в действителност един народ, живеещ в две приятелски държави).
Ето за какво тези лингвистични игри, макар привидното си любознание, никога не са безобидни.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ