Епидемия от аутизъм: Истински проблем или странност на данните?
Епидемия от аутизъм: Истински проблем или чудноватост на данните? 2 април е Световният ден за осведоменост за аутизма. През последните десетилетия разстройствата от аутистичния набор (ASD) се диагностицират неведнъж по-често от преди, заради което някои деятели, политици и просто загрижени хора приказват за зараза. Други споделят, че растящите числа са лъжливи.
Терминът „ аутизъм “ идва от гръцка дума, означаваща „ аз “ и в началото е бил употребен за изложение на шизофренично отделяне. В повече или по-малко съвременен смисъл той е употребен от австрийския психиатър Лео Канер, емигрирал в Съединените щати, който преглежда аутизма като обособен синдром. В наши дни е по-често да се приказва за група разстройства и да се приказва за аутистични черти като за набор.
Има три типичен черти: проблеми с езика, връзката и въображението. Хората с аутизъм може да имат усложнения с преодоляването на речта, разбирането на метафори и дълги изречения; поддържат връзки и диалози, схващат езика на тялото; вярно интерпретиране на възприятията си, това, което е в мозъка на различен човек, или даже разпознават всичко това; представете си развиването на събитията, планирайте, импровизирайте, адаптирайте се към протичащото се. При аутизма постоянно се срещат податливост към повтарящи се държания и висока сензитивност към звуци, миризми и досег. Поради подобен тласък човек елементарно може да изпусне нервите си.
В най-тежките случаи хората с аутизъм въобще не могат да приказват, в множеството обстановки са безразлични към другите, постоянно имат ниско равнище на просветеност и се нуждаят от непрекъсната грижа. На противоположния завършек на спектъра са тези, които в профил наподобяват по-скоро ексцентрици. Интелигентността им не е наранена, те приказват, контактуват, само че не постоянно реагират вярно на обстановки. Те се отличават и със своите лимитирани, странни ползи, като разписанието на влаковете да вземем за пример. По някаква незнайна причина, колкото по-леко е разстройството, толкоз по-често се среща при момчетата.
Аутизъм и опасности
Природата на аутизма като цяло е мистериозна. Разстройството нормално се демонстрира в ранна детска възраст, преди тригодишна възраст, само че от време на време се появява и по-късно. Аутизмът се предизвиква от аномалии в развиването на мозъка, само че какво ги предизвиква не е изцяло ясно.
Проучвания на близнаци демонстрират, че чертите на аутизма се предават по завещание. Близнаците се употребяват, тъй като са изложени на едни и същи въздействия, до момента в който майка им е бременна, а по-късно порастват дружно и като цяло са отгледани по същия метод. Еднояйчните близнаци също са генетично съвсем идентични, до момента в който разнояйчните близнаци споделят приблизително 50% от генома си, тъкмо като елементарните братя и сестри. Благодарение на това се прави оценка приносът на гените към дадена линия. Така едно изследване сподели, че в случай че идентична двойка има дете с аутизъм, то в 60% от случаите второто също има аутизъм. Сред братските двойки нямаше такива.
Аутистичните черти не зависят напълно от гените, тъй че може да се допусна, че отклоненията в развиването на мозъка могат да бъдат породени от нещо, настоящо извън. Подозренията включват антибиотици, вируси, алергии и даже гледане на телевизия в ранна детска възраст.
Най-голям звук провокира догатката, че аутизмът се предизвиква от комбинираната ваксина против морбили, паротит и рубеола. За първи път се показва през 1998 година в работата на английския гастроентеролог Андрю Уейкфийлд и провокира същинска суматоха. По-късно се оказа, че Уейкфийлд е фалшифицирал данните и е желал да завоюва от уплашени родители, само че антиваксърите към момента употребяват неговите „ калкулации “, с цел да се опълчват на имунизацията.
През 2017 година учени от Училището по медицина Икан в планината Синай организираха систематични прегледи и мета-анализи на изследвания, свързващи факторите на околната среда – тъкмо това нещо – с аутизма.
Те стигнаха до извода, че нито имунизациите (както против морбили, паротит и рубеола, по този начин и други), нито съединението тиомерсал, употребявано във фармацевтиката, нито пушенето на майката въздейства върху риска от развиване на аутизъм. Рискът също съвсем несъмнено не се въздейства от технологиите, употребявани за подкрепяне на дамата да забременее.
Възрастта на родителите е обвързвана с нараснал риск: с придвижване на възрастта той нараства. Учените също са разкрили връзка сред аутизма и затрудненията при раждане, водещи до пострадване или исхемия и хипоксия. Връзката със затлъстяването на майката или диабета и цезаровото сечение е по-слабо изразена, само че въпреки всичко значима. Данните по отношение на дефицита на витамини и хранителни субстанции са спорни. Авторите на работата също признават, че аутизмът може да бъде обвързван с излагане на тежки метали, най-вече живак и олово, в неорганични съединения.
Може би част от това предизвиква аномалии в развиването на мозъка, засягащи действието на гени или химически пратеници в нервната система, или хормони, или нещо друго. И някои от разпознатите фактори може в действителност да не играят роля. Например, знае се, че децата с аутизъм са по-склонни да се раждат от майки имигранти, само че това не значи безусловно, че имиграцията предизвиква аутизъм. Алтернативна догадка е, че дамите, които са се преместили, са по-склонни да се омъжат за мъже с аутисти, тъй че става въпрос за бащите.
Авторите на рецензията пишат, че проучването на факторите на околната среда в действителност преди малко е започнало; съществуващите проучвания постоянно оставят доста да се желае, толкоз доста остава да се открие.
„ Епидемия “ като разследване от смяната на отношението към хората с аутизъм
Въпреки това, каквито и фактори да играят роля, те не могат да обяснят избухливото повишаване на разпространяването на разстройствата от аутистичния набор. Британско изследване през 1966 година прави оценка % за окръг Мидълсекс на 4,5 случая на 10 000 деца на възраст от осем до 10 години. През 2018 година разпространяването на ASD в Съединените щати, съгласно калкулации на Американските центрове за надзор и предварителна защита на болесттите, е 230 случая на 10 хиляди осемгодишни деца или едно на 44.
Въпреки това през последните десетилетия приносът на генетичните фактори и факторите на околната среда за развиването на аутизма един по отношение на различен остава на практика неизменен. Ако възходящото разпространяване на аутистичните разстройства се дължи на околната среда, тогава приносът на околната среда също ще се усилва по отношение на гените, което не е по този начин. Гените не се трансформират толкоз бързо. Оказва се, че аутизмът просто се диагностицира по-често и аргументите за това са няколко.
Когато Лео Канър за първи път разказва деца с аутизъм, психологичните разстройства са били третирани по друг метод в Съединените щати и други страни, в сравнение с през днешния ден. Такива деца чакаха затворена институция за „ слабоумни “, където страната щеше да ги попечи. Както социологът Gil Eyal отбелязва, в пренаселените институции без подобаваща грижа аутистичното държание постоянно е реакция на сложни условия, а не симптом на аутизъм, тъй че малко на брой биха помислили да го разпознават като специфичен синдром.
И въпреки всичко Канер направи тъкмо това.
По създание той декларира, че измежду „ слабоумните “ има такива, чиито интелектуални качества не са безнадеждни и които могат да придобият най-малко непълен потенциал посредством терапия. Всичките 11 деца, разказани в неговата публикация от 1943 година, са от бели фамилии от междинната класа и са доведени при него точно тъй като родителите им не са били съгласни с първичната диагноза деменция.
През втората половина на 20 век стартира деинституционализацията на психиатрията. Идеята беше да се понижи броят на болничните кревати, да се развие извънболничната грижа за хората с разстройства и да се отстрани стигмата от тях (а при положение на аутизъм – от родителите, тъй като се смяташе, че повода за аутизма е прочувствена изолираност на бащите и изключително на майките). Диагнозата аутизъм стартира да измества другите.
Колкото по-често се диагностицира РАС, толкоз повече организации с нестопанска цел, които свързват пациентите и техните родители, се появяват и толкоз повече пари отиват за проучвания и терапия. И заради това диагнозата се слага още по-често. Освен това в доста страни децата имат право на безвъзмездна терапия посредством здравно обезпечаване, тъй че е много всекидневно лекарите да диагностицират аутистични разстройства даже в случаите, когато детето не дава отговор изцяло на критериите (в допълнение, самите критерии са разширени над годините). И най-после, защото децата с аутизъм не са толкоз стигматизирани, както преди и родителите са по-наясно с ASD, хората са по-склонни да потърсят помощ, тъй че тези, които преди са били подценявани, са включени в статистиката. Поради всичко това забележимото разпространяване на разстройствата се е нараснало неведнъж.
Това умозаключение се поддържа от няколко изследвания, които съпоставят разпространяването на диагнозите и чертите, употребявани за слагане на тези диагнози.
Едно от тях се организира в Швеция.
Учените са взели данни от националния указател на пациентите и от база данни с информация за близнаци, родени в страната от 1993 до 2002 година Установено е, че делът на хората с аутизъм се е нараснал повече от два пъти през това време (до един на 200), до момента в който делът на хората със признаци на аутизъм остава почти същият (около един на 105). През идващите години първият индикатор надвишава втория. Това може да значи, че лекарите са почнали да упрекват аутизма и други увреждания в развиването.
Промененият метод към диагностиката обаче не изяснява всичко. Биологичните фактори въздействат върху риска от развиване на ASD. Така с повишаването на възрастта, на която родителите имат дете, този риск нараства с 18–21%, а аутистичните черти, както към този момент беше упоменато, значително се наследяват. И двете би трябвало да се имат поради. Може би учените ще съумеят да изяснят и други фактори. Но съвсем несъмнено никой от тях не е в положение да усили доста риска: това към този момент ще се забележи. Има опасности, само че в действителност няма зараза от аутизъм
Източник – ТАСС/Превод:SafeNews
