Епидемиите са обществено зло. Няма значение кое ги е предизвикало.

Епидемиите са публично зло. Няма значение кое ги е провокирало. Няма изключително значение дали микробите са изпуснати от съответен човек или лаборатория - по нехайство, съзнателно или по различен метод. Последиците са за всички и по тази причина всички дружно би трябвало да се борим с тях. И тъй като заболяването визира общността, освен това всяка нейна съставка по едно и също време, значи съпротивата би трябвало да бъде обща, имунизацията - също.

По тази причина не разбирах и не разбирам антиваксърите, хората, които избират персоналната си независимост пред публичното здраве. Подобни човеци са пещерни люде и е редно да се върнат там, откъдето са произлезли - в пещерата всеки може да живее съгласно личната си конституция, без да търси общи корени, мисли, усеща и помощ. Не е нужно да се интересува въобще дали има други хора отвън входа на скалния му дом. Правото да бъдеш самичък е общоприето и всеки е задължен да се преценява с него, стига притежателят му да признава правото на другите да не бъдат сами.

Има заболявания, с които можем да се борим единствено дружно - най-малко тези от нас, които желаят да живеят дружно.

Войната е една от тези заболявания. И тя е публично зло. Няма значение дали е обективна, за кого е обективна и въобще може ли да е обективна. Няма значение дали е териториална, идеологическа, студена, икономическа или на нерви. Тя убива. Това е задоволително. То прави казуса всемирен. Наднационален. Затова да се бори с войната е длъжно всяко общество, всеки субект - съгласно опциите и силите си. Завиждам на тези, които незабавно и еднопосочно дефинират своята позиция - този не е прав, а другият е прав и затова е редно да помогнем на този, който считаме за прав. Но забравяме, че има други, които са на противоположното мнение. Ето за какво против войната би трябвало да се води война по принцип, всеобщо, планетарно. Тя не би трябвало да се позволява въобще. А възникне ли - цялата международна общественост би трябвало да въстане против нея. Защото войната отхвърля живота.

Нито с вируси, нито с войни може да се реши нещо. И никой самичък не може победи оръжията, заболяванията за всеобщо изтребване, тъй като те унищожават елементи от духа на цялата цивилизация, такова е устройството и предназначението им. Ако тази цивилизация в действителност съществува, тя най-накрая би трябвало да направи по този начин, че да отнеме опцията сходни епидемии да се случват въобще, а в случай че въпреки всичко се случат - да реагира еднопосочно, единно и недвусмислено. В противоположен случай по-добре да не реагира въобще и да се върне в пещерата.

Владимир ГЕОРГИЕВ