Еньовден е - вижте какви са поверията и кой празнува днес
Еньовден (Яневден, Яновден, Иванден, Адриан, Ивъндън, Иван Бильобер, Драгийка) е празник в българския национален календар, който се празнува на 24 юни всяка година. На същата дата източноправославната християнска черква празнува Рождение на св. Йоан Кръстител, с цел да може да се приспособява към предхристиянските обичаи. Вследствие на това се празнуват и именните дни на Еньо или Яне. В другите географски области името се произнася по друг метод – в Област София името на празника е Яневден, в Струга – Иванден, в Охрид – Ивъндън, във Велико Tърново – Иван Бильобер или Драгийка.
Първоначално празникът съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, по тази причина и доста от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното величие и култа към него.
На този ден своя имен ден честват всички с имена Енчо, Еньо,Иван,Иванка,Иванчо, Иванка Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ивет, Даян, Даяна, Деница, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан/Дея, Деяна/Деана, Билян, Биляна и имена на билки. (В описът на имената са включени всички, етимологично свързани със старобългарското пояснение на Еньовден, като Еднажден, или езически – „ Летен Игнажден “).
Задължителен е обичаят за всеобщо къпане. Коренът на празника е обвързван със славянските фолклорни обичаи и има доста точни сходства в обичаите на всички славянски нации. В Русия празникът се назовава Ива́н Купа́ла и се счита за езически национален празник. В Украйна името е Ивана Купала (Купайла), в Беларус името е Купалле. Източните славяни означават празника с обичайно нощно къпане в нощта преди Иван Купала. Също има наложително огън, който се прескача, а към него се танцува. Също както в България, се берат билки и се счита, че те имат най-голяма мощ точно в тази нощ. В Полша празникът се назовава Ноц Швентоянска (Свети Иванова нощ) и е обвързван с сходни национални ритуали: палене на огньове и прескачането им, палене на сламена кукла, къпане в реките, бране на билки и закичване на девойките с венци.
На Еньовден се има вяра, че слънцето се изкъпва във водите, заради което самите води стават лечебни. Вярва се, че хората, които съумеят да се изкъпят на този ден, изключително рано заран при изгрева, когато водата е най-лечебна - ще бъдат здрави през цялата година. Това сподели в изявление за БГНЕС проф. дфн Албена Георгиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките (ИЕФЕМ – БАН).
" Всъщност Еньовден в предишното е съвпадал с лятното слънцестоене, което в този момент беше на 21 май – малко се е изместило в годините. Но в някакъв смисъл то е лятното сходство на Коледа през зимата ", уточни тя. В традицията се счита, че тези най-дълъг ден и най-кратка нощ са изпълнени с магия. " Вярва се, че тогава билките стават лековити, по принцип цветята, цялата природа е магическа. Вярва се, че тогава слънцето се обръща към зима, то се изкъпва във водите, заради което самите води стават лечебни. И се има вяра, че хората, които съумеят да се изкъпят на този ден, изключително рано заран при изгрева, когато слънцето лекичко се е подало над хоризонта – тогава водата е най-лечебна - те ще бъдат здрави през цялата година. Вярва се, че заболяванията също се къпят в тази вода и по този метод в действителност човек става по-устойчив за тях ", описа Албена Георгиева.
Това е празникът, който е обвързван с лечителите и билкарите в обичайна просвета. Затова и най-важното при него е брането на билките.
" Имало е дами, които от предната нощ са отивали в гората и са преспивали там, с цел да могат сутринта рано, още при изгрева на слънцето, да берат билки, които те познават и знаят, че са лечебни. Хубаво е било да не те видят, когато береш, тъй че всички дами са се пръскали по гората и са си брали билки на техни секрети места ", добавя експертът. И споделя за вярването, съгласно което е трябвало да се наберат 77 билки и една половинка, която е незнайна билка, тъй като толкоз били заболяванията.
" Незнайната болест се лекува най-трудно, тъй като тя е незнайна, тъй като тя идва от свръхестествените същества и доста постоянно е мъчно лечима. Затова е трябвало да има и такава билка, на инцидентен симптом, която да се пречупи на половина и се има вяра, че тя е най-лековита от всички ", изясни професорът. От тези билки по традиция се вършат китки, изсушават се, държат се в къщата, с тях дамите лекували.
" Тогава са брали, несъмнено и магьосниците, с цел да вършат вълшебства, само че това доста мъчно се документира, тъй като те се крият. Никой няма да признае, че прави вълшебства за неприятно, въпреки че приказват, че такива магьосници е имало, че те са брали специфични растения, с които да навредят - за болест, за разлъка, за гибел даже. Но никой не може да се похвали, че е записал тъкмо подобен човек ", разкри проф. Георгиева. Тя е уверена, че и през днешния ден имаме потребност и от чудеса.
" Аз съм записвала доста изцеления на сакрални места. Записвала съм жена, която е проговорила, другата е била сомнамбул или е ставала нощем, само че е престанала. Тоест има такива чудеса, които се случват. Хората имат потребност от тях ", не скри професорът. Според нея, в последна сметка колкото и доста да са напреднали науката и медицината, през днешния ден сме сложени в една обстановка, в която природата още веднъж ни демонстрира, че по-силна от нас, че ние колкото и да знаем - знаем доста малко, че е нужно да сме смирени, да сме сплотени, да сме дружно, да се опитваме да си оказваме помощ.
" Всъщност правенето на Еньовския венец, който е доста значим – моми, дами и невести, и по-млади, и по-възрастни са ходели в гората, правели са този венец, и всеки, който срещнат, са го провирали. Тоест той се провирал през венеца, тъй като се има вяра, че по този метод ще бъде здрав. Всички хора имат потребност да имат вяра, че могат да се очистят, че могат да бъдат по-силни, когато дойдат неприятностите, заболяванията, разнообразни типове бедствия. Хората се опитвали да се защитят от неприятното, само че и да бъдат дружно, с цел да си оказват помощ, тъй като в неприятното това е спасението да сме дружно ", показа Албена Георгиева.
Първоначално празникът съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, по тази причина и доста от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното величие и култа към него.
На този ден своя имен ден честват всички с имена Енчо, Еньо,Иван,Иванка,Иванчо, Иванка Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ивет, Даян, Даяна, Деница, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан/Дея, Деяна/Деана, Билян, Биляна и имена на билки. (В описът на имената са включени всички, етимологично свързани със старобългарското пояснение на Еньовден, като Еднажден, или езически – „ Летен Игнажден “).
Задължителен е обичаят за всеобщо къпане. Коренът на празника е обвързван със славянските фолклорни обичаи и има доста точни сходства в обичаите на всички славянски нации. В Русия празникът се назовава Ива́н Купа́ла и се счита за езически национален празник. В Украйна името е Ивана Купала (Купайла), в Беларус името е Купалле. Източните славяни означават празника с обичайно нощно къпане в нощта преди Иван Купала. Също има наложително огън, който се прескача, а към него се танцува. Също както в България, се берат билки и се счита, че те имат най-голяма мощ точно в тази нощ. В Полша празникът се назовава Ноц Швентоянска (Свети Иванова нощ) и е обвързван с сходни национални ритуали: палене на огньове и прескачането им, палене на сламена кукла, къпане в реките, бране на билки и закичване на девойките с венци.
На Еньовден се има вяра, че слънцето се изкъпва във водите, заради което самите води стават лечебни. Вярва се, че хората, които съумеят да се изкъпят на този ден, изключително рано заран при изгрева, когато водата е най-лечебна - ще бъдат здрави през цялата година. Това сподели в изявление за БГНЕС проф. дфн Албена Георгиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките (ИЕФЕМ – БАН).
" Всъщност Еньовден в предишното е съвпадал с лятното слънцестоене, което в този момент беше на 21 май – малко се е изместило в годините. Но в някакъв смисъл то е лятното сходство на Коледа през зимата ", уточни тя. В традицията се счита, че тези най-дълъг ден и най-кратка нощ са изпълнени с магия. " Вярва се, че тогава билките стават лековити, по принцип цветята, цялата природа е магическа. Вярва се, че тогава слънцето се обръща към зима, то се изкъпва във водите, заради което самите води стават лечебни. И се има вяра, че хората, които съумеят да се изкъпят на този ден, изключително рано заран при изгрева, когато слънцето лекичко се е подало над хоризонта – тогава водата е най-лечебна - те ще бъдат здрави през цялата година. Вярва се, че заболяванията също се къпят в тази вода и по този метод в действителност човек става по-устойчив за тях ", описа Албена Георгиева.
Това е празникът, който е обвързван с лечителите и билкарите в обичайна просвета. Затова и най-важното при него е брането на билките.
" Имало е дами, които от предната нощ са отивали в гората и са преспивали там, с цел да могат сутринта рано, още при изгрева на слънцето, да берат билки, които те познават и знаят, че са лечебни. Хубаво е било да не те видят, когато береш, тъй че всички дами са се пръскали по гората и са си брали билки на техни секрети места ", добавя експертът. И споделя за вярването, съгласно което е трябвало да се наберат 77 билки и една половинка, която е незнайна билка, тъй като толкоз били заболяванията.
" Незнайната болест се лекува най-трудно, тъй като тя е незнайна, тъй като тя идва от свръхестествените същества и доста постоянно е мъчно лечима. Затова е трябвало да има и такава билка, на инцидентен симптом, която да се пречупи на половина и се има вяра, че тя е най-лековита от всички ", изясни професорът. От тези билки по традиция се вършат китки, изсушават се, държат се в къщата, с тях дамите лекували.
" Тогава са брали, несъмнено и магьосниците, с цел да вършат вълшебства, само че това доста мъчно се документира, тъй като те се крият. Никой няма да признае, че прави вълшебства за неприятно, въпреки че приказват, че такива магьосници е имало, че те са брали специфични растения, с които да навредят - за болест, за разлъка, за гибел даже. Но никой не може да се похвали, че е записал тъкмо подобен човек ", разкри проф. Георгиева. Тя е уверена, че и през днешния ден имаме потребност и от чудеса.
" Аз съм записвала доста изцеления на сакрални места. Записвала съм жена, която е проговорила, другата е била сомнамбул или е ставала нощем, само че е престанала. Тоест има такива чудеса, които се случват. Хората имат потребност от тях ", не скри професорът. Според нея, в последна сметка колкото и доста да са напреднали науката и медицината, през днешния ден сме сложени в една обстановка, в която природата още веднъж ни демонстрира, че по-силна от нас, че ние колкото и да знаем - знаем доста малко, че е нужно да сме смирени, да сме сплотени, да сме дружно, да се опитваме да си оказваме помощ.
" Всъщност правенето на Еньовския венец, който е доста значим – моми, дами и невести, и по-млади, и по-възрастни са ходели в гората, правели са този венец, и всеки, който срещнат, са го провирали. Тоест той се провирал през венеца, тъй като се има вяра, че по този метод ще бъде здрав. Всички хора имат потребност да имат вяра, че могат да се очистят, че могат да бъдат по-силни, когато дойдат неприятностите, заболяванията, разнообразни типове бедствия. Хората се опитвали да се защитят от неприятното, само че и да бъдат дружно, с цел да си оказват помощ, тъй като в неприятното това е спасението да сме дружно ", показа Албена Георгиева.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ