Еньовден 2020: идва мощен енергиен поток от Вселената
Еньовден постоянно е незабравим, специфичен ден! Но през 2020 година той е извънреден. 24 юни идва броени часове след невероятното скупчване на енергийни събития като пролетно равноденствие и слънчево затъмнение в един ден, на който се изчерпва календарът на маите.
Мъдрите маи познавали добре света и живота. Те вярвали, че на избран ден всичко ще се промени. След като календарът свършва, няма да има към този момент и свят - по този метод мнозина възприеха посланието на маите, пристигнало през вековете.
Датата мина и светът си е жив, върти се. Нищо не се случи. На очевидно равнище. Мнозина езотерици и духовни хора споделят, че остарелият свят завърши. Вече сме в напълно нова вибрационна действителност. И Еньовден е първият важен момент от новото начало.
Според Лунния календар 24 юни е 4 лунен ден. Той е превзет от бавната скорост, която някои схващат като незаинтересованост. Целта е Познанието. Не работа, не достижения, не триумфи, а Познанието. Не би трябвало да се напрягаме, да се борим по работните си планове. Този ден е за вглъбяване и самопознание.
На очевидно равнище 24 юни е въздържан ден, в който се вижда волята на Бог. Ако нещо се случи, това е по Висша воля, а не тъй като ние сме го бутали или дърпали. Нещата се случват сами, без напрежение. Ако не се случат, не е трябвало. Това е вълшебен ден, в който изтънява преградата сред Тук и Отвъд. Можем да усетим волята на Бог, да усетим, че този живот не е единствен. Че сме чест от една голяма Вселена и от един Свят, който в никакъв случай не свършва.
Още старите българи са знаели, че на Еньовден небето се отвар я. Какво ще рече това?
Двата свята – на индивидите и на Бога, се свързват. От Вселената към Земята потичат колосални енергийни потоци. Те зареждат живота на Земята и самите хора. Това познание сме го имали интуитивно. Ето за какво празникът остава жив вечно, даже до през днешния ден, когато хората не почитаме същински старите празници.
Защо казвали, че на Еньовден магиите хващат и предсказанията са същински и правилни? Заради връзката с тънкия свят. Каналите се отварят и всичко се материализира бързо.
Да не забравяме, че сега сме в тунела на затъмненията. Второто събитие мина, само че ни чака финалът.
Нека в този момент си напомним за тайните и очевидни послания на нашия античен бит Еньовден. Неговият смисъл и тайнства не би трябвало да умират, каквото и да става.
Еньовден 2020: ритуали, вълшебства, билки, обреди
Едно остаряло българско, даже прабългарско свещенодействие пуска нишка до 21 век, пазейки знанието, от което всеки жив човек се нуждае, без значение от това в кое време живее – по какъв начин да бъде здрав, щастлив и благополучен.
За страдание през вековете това, което са разкрили античните, обличано в ритуали и вълшебен обреди, стартира да се къса от първичното си значение.
Какво се прави на Еньовден?
Повтаряйки формата, наличието се претворява още веднъж и още веднъж, само че все по-механично, най-после губейки същината и на самата форма. За благополучие тъкмо в „ модерните “ време се намират откриватели, които да „ преведат “ на актуален език тайнствата и да върнат на днешните хора това, което им е останало от дедите като бисери скъпо познание.
Всяка година през юни, за Еньовден, излизат обичайните материали, в които се напомня какво са правили едно време предците ни. Но тези ритуали звучат толкоз откъснато от актуалния живот, че към този момент се четат повече като етнографска информация, в сравнение с като обред, който би могъл и в този момент да се практикува и да носи смисъл. Обаче дано този път да погледнем непредубедено във вътрешността, към дълбокия корен.
Защо честваме Еньовден?
Тайнството на Еньовден се основава върху безпределно остаряло българско познание. Според някои създатели, то идва чак от прабългарите, които са го наричали Аксу. На собствен ред и те са продължавали нишката на своите предшественици, губещи се някъде в обичаите на личните си индоарийски предшественици. Обичаят Аксу е бил метод да се измоли висша благословия от Тангра за продължаването на рода. Голи мъже и дами влизали в реката и със заклинания привличали към себе си обич и раждането на деца. Те пресъздавали легендите, че първият българин е бил заченат във вода, и това е станало точно на 23 юни в някоя незнайна, доста далечна година.
Хората били уверени, че в този необикновен ден Тангра зареждал лъчите на слънцето с плодотворна мощ и обич. А посредством водата силата прекосявала и у индивида, с цел да претворява щастливото битие в кратния му земен живот. Някъде отново толкоз от дълго време стартира и опълчването на този обред. Още през 10 век мюсюлмански проповедници били потресени от гледката на голите тела в реките и се опитвали по всевъзможен метод да прекратят сходни „ срамни “ практики. Но знанието не се е изгубило. Същият обред, въпреки и променен, се открива и по днешните български земи, пренесен естествено от прабългарите.
Търсачката на български секрети и откривател на антични фолклорни практики Розмари де Мео споделя, че ритуалите на Еньовден пазят античното българско познание, че душата е основана от дъха на Господ и от Корена. Това е онази безконечна парченце, която идва от Светлината и се прибира в Светлината. Но когато й пристигна времето да се прероди, тя прави два избора – в коя земя да се роди и от кои родители.
Та когато душата избере българската земя, тя се свърза с българския корен. Този корен преплита в себе си гените, родовата памет, кръвта, езика и всичко, което сформира концепцията за българска принадлежност. Цялата тази предистория се поема от душата и по този начин Светлината се свързва с тъкмо избрания, в тази ситуация – българския корен. В даденото съответно прераждане коренът е източникът на силата на този човек. Още старите българи са осъзнавали, че всичко, което ги прави мощни, се черпи от корена. А посредством тайнството на Еньовден всяка година се вика още веднъж и още веднъж, непрекъснато се възражда и препредава връзката с тази изконна мощ.
Как става това, ще разкажем по-късно, само че преди този момент е забавно да отбележим, че годините и вековете натрупат своите наноси и към ритуалите се прибавят още и още смислови нюанси. В тях се намесва и християнската черква, която не отхвърля, само че присвоява празника, отдавайки го в памет на свети Йоан. В тази връзка се утвърждава и самото име Еньовден, което идва от Иван (Йоан).
В разнообразни области на страната празникът е бил прочут и като Яневден, Иванден, Иван Бильобер, което са вариации на името Иван – Йоан –Яне – Еньо. В националния календар Еньовден се празнува на 24 юни, а съгласно православната черква това е датата на рождението на свети Йоан Кръстител. Самият факт, че още отпреди това ритуалите са се правили на 21-22 юни, в деня на лятното слънцестоене, ни отпращат към по-старо познание, което няма общо с православието.
Най-баналното пояснение е, че народът е отбелязвал на Еньовден първите признаци на задаващата се последваща зима. Казвало се, че Еньо си намята кожухчето, с цел да се приготви за снега. Вярвало се, че точно тогава Слънцето се къпе в земните реки и по този начин – чисто, се насочва към зимата. Пък водата ставала магическа, лековита от до момента си със светилото. От тези по-късни вярвания са произлезли и част от по-новите ритуали.
Мъдрите маи познавали добре света и живота. Те вярвали, че на избран ден всичко ще се промени. След като календарът свършва, няма да има към този момент и свят - по този метод мнозина възприеха посланието на маите, пристигнало през вековете.
Датата мина и светът си е жив, върти се. Нищо не се случи. На очевидно равнище. Мнозина езотерици и духовни хора споделят, че остарелият свят завърши. Вече сме в напълно нова вибрационна действителност. И Еньовден е първият важен момент от новото начало.
Според Лунния календар 24 юни е 4 лунен ден. Той е превзет от бавната скорост, която някои схващат като незаинтересованост. Целта е Познанието. Не работа, не достижения, не триумфи, а Познанието. Не би трябвало да се напрягаме, да се борим по работните си планове. Този ден е за вглъбяване и самопознание.
На очевидно равнище 24 юни е въздържан ден, в който се вижда волята на Бог. Ако нещо се случи, това е по Висша воля, а не тъй като ние сме го бутали или дърпали. Нещата се случват сами, без напрежение. Ако не се случат, не е трябвало. Това е вълшебен ден, в който изтънява преградата сред Тук и Отвъд. Можем да усетим волята на Бог, да усетим, че този живот не е единствен. Че сме чест от една голяма Вселена и от един Свят, който в никакъв случай не свършва.
Още старите българи са знаели, че на Еньовден небето се отвар я. Какво ще рече това?
Двата свята – на индивидите и на Бога, се свързват. От Вселената към Земята потичат колосални енергийни потоци. Те зареждат живота на Земята и самите хора. Това познание сме го имали интуитивно. Ето за какво празникът остава жив вечно, даже до през днешния ден, когато хората не почитаме същински старите празници.
Защо казвали, че на Еньовден магиите хващат и предсказанията са същински и правилни? Заради връзката с тънкия свят. Каналите се отварят и всичко се материализира бързо.
Да не забравяме, че сега сме в тунела на затъмненията. Второто събитие мина, само че ни чака финалът.
Нека в този момент си напомним за тайните и очевидни послания на нашия античен бит Еньовден. Неговият смисъл и тайнства не би трябвало да умират, каквото и да става.
Еньовден 2020: ритуали, вълшебства, билки, обреди
Едно остаряло българско, даже прабългарско свещенодействие пуска нишка до 21 век, пазейки знанието, от което всеки жив човек се нуждае, без значение от това в кое време живее – по какъв начин да бъде здрав, щастлив и благополучен.
За страдание през вековете това, което са разкрили античните, обличано в ритуали и вълшебен обреди, стартира да се къса от първичното си значение.
Какво се прави на Еньовден?
Повтаряйки формата, наличието се претворява още веднъж и още веднъж, само че все по-механично, най-после губейки същината и на самата форма. За благополучие тъкмо в „ модерните “ време се намират откриватели, които да „ преведат “ на актуален език тайнствата и да върнат на днешните хора това, което им е останало от дедите като бисери скъпо познание.
Всяка година през юни, за Еньовден, излизат обичайните материали, в които се напомня какво са правили едно време предците ни. Но тези ритуали звучат толкоз откъснато от актуалния живот, че към този момент се четат повече като етнографска информация, в сравнение с като обред, който би могъл и в този момент да се практикува и да носи смисъл. Обаче дано този път да погледнем непредубедено във вътрешността, към дълбокия корен.
Защо честваме Еньовден?
Тайнството на Еньовден се основава върху безпределно остаряло българско познание. Според някои създатели, то идва чак от прабългарите, които са го наричали Аксу. На собствен ред и те са продължавали нишката на своите предшественици, губещи се някъде в обичаите на личните си индоарийски предшественици. Обичаят Аксу е бил метод да се измоли висша благословия от Тангра за продължаването на рода. Голи мъже и дами влизали в реката и със заклинания привличали към себе си обич и раждането на деца. Те пресъздавали легендите, че първият българин е бил заченат във вода, и това е станало точно на 23 юни в някоя незнайна, доста далечна година.
Хората били уверени, че в този необикновен ден Тангра зареждал лъчите на слънцето с плодотворна мощ и обич. А посредством водата силата прекосявала и у индивида, с цел да претворява щастливото битие в кратния му земен живот. Някъде отново толкоз от дълго време стартира и опълчването на този обред. Още през 10 век мюсюлмански проповедници били потресени от гледката на голите тела в реките и се опитвали по всевъзможен метод да прекратят сходни „ срамни “ практики. Но знанието не се е изгубило. Същият обред, въпреки и променен, се открива и по днешните български земи, пренесен естествено от прабългарите.
Търсачката на български секрети и откривател на антични фолклорни практики Розмари де Мео споделя, че ритуалите на Еньовден пазят античното българско познание, че душата е основана от дъха на Господ и от Корена. Това е онази безконечна парченце, която идва от Светлината и се прибира в Светлината. Но когато й пристигна времето да се прероди, тя прави два избора – в коя земя да се роди и от кои родители.
Та когато душата избере българската земя, тя се свърза с българския корен. Този корен преплита в себе си гените, родовата памет, кръвта, езика и всичко, което сформира концепцията за българска принадлежност. Цялата тази предистория се поема от душата и по този начин Светлината се свързва с тъкмо избрания, в тази ситуация – българския корен. В даденото съответно прераждане коренът е източникът на силата на този човек. Още старите българи са осъзнавали, че всичко, което ги прави мощни, се черпи от корена. А посредством тайнството на Еньовден всяка година се вика още веднъж и още веднъж, непрекъснато се възражда и препредава връзката с тази изконна мощ.
Как става това, ще разкажем по-късно, само че преди този момент е забавно да отбележим, че годините и вековете натрупат своите наноси и към ритуалите се прибавят още и още смислови нюанси. В тях се намесва и християнската черква, която не отхвърля, само че присвоява празника, отдавайки го в памет на свети Йоан. В тази връзка се утвърждава и самото име Еньовден, което идва от Иван (Йоан).
В разнообразни области на страната празникът е бил прочут и като Яневден, Иванден, Иван Бильобер, което са вариации на името Иван – Йоан –Яне – Еньо. В националния календар Еньовден се празнува на 24 юни, а съгласно православната черква това е датата на рождението на свети Йоан Кръстител. Самият факт, че още отпреди това ритуалите са се правили на 21-22 юни, в деня на лятното слънцестоене, ни отпращат към по-старо познание, което няма общо с православието.
Най-баналното пояснение е, че народът е отбелязвал на Еньовден първите признаци на задаващата се последваща зима. Казвало се, че Еньо си намята кожухчето, с цел да се приготви за снега. Вярвало се, че точно тогава Слънцето се къпе в земните реки и по този начин – чисто, се насочва към зимата. Пък водата ставала магическа, лековита от до момента си със светилото. От тези по-късни вярвания са произлезли и част от по-новите ритуали.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ