Отбелязваме Еньовден: Традиции, вярвания и магическата сила на билките
Еньовден е измежду най-значимите дати в българския национален календар. Празнуваме го всяка година на 24 юни. На този ден Българската православна черква отбелязва Рождението на Св. Йоан Кръстител. Празникът е прочут още като Среди лето, тъй като съответствува с лятното слънцестоене. Поверията и обичаите са тясно свързани с придвижването на слънцето. Традициите на християнството и езичеството се преплитат в един магичен обред. Можете да разберете повече за това кой има имен ден през днешния ден и по какъв начин се чества.
Народната памет пази вярването, че на този ден стартира далечното начало на зимата. В националните предания постоянно се споделя:
Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг
Смята се, че при изгрева си слънцето „ трепти “ и „ играе “. Всеки, който успее да види това събитие, ще бъде здрав през годината. Важен обред е наблюдението на личната сянка през рамо тъкмо при изгрева. Ако сянката е цяла, индивидът ще се радва на чудесно здраве през идващите месеци. Ако тя се очертае на половина, това се приема за неприятен знак за идно боледуване.
Преди да тръгне към зимата, небесното величие се окъпва във всички водоизточници. Вярва се, че по този метод то прави водата лековита и пречистваща. След банята слънцето се отърсва и от него пада магическа роса. Тя има особена мощ да цери всевъзможни заболявания. Затова е признато хората да се мият в течаща вода преди изгрев. Търкалянето в утринната роса също е наложителен детайл за подсилване на тялото и духа.
Най-важният аспект на празника е събирането на лечебни растения. Смята се, че на Еньовден билките имат най-голяма лечебна мощност. Те би трябвало да се берат рано сутринта, преди росата да се е изпарила. Броят на събраните треви би трябвало да бъде тъкмо „ 77 и половина “. Легендата споделя, че има билка за всяка позната болест. Половинката е предопределена за „ заболяването без име “, която никой не може да диагностицира.
Централно място измежду растенията заема еньовчето. От него и другите цветя дамите плетат венци и вършат китки. Те наложително се завързват с червен конец за предотвратяване от уроки. В доста региони се вършат лични китки за всеки член на фамилията. Те се оставят на открито през нощта под звездите. Сутринта се гадае за здравето на индивида съгласно това дали китката е останала свежа.
Тези еньовски венци се пазят в дома през цялата година като лек. Еньовденските билки се употребяват извънредно за лечение на хората. Това ги отличава от гергьовските треви, които са предопределени за здравето на добитъка. С тях се лекуват бездетни дами и се прогонват зли сили. Вярва се, че набраните на празника растения могат да вършат вълшебства за обич. Хората минават през огромен венец от цветя за здраве и дългоденствие.
