Днес е Еньовден – празник на билките и слънцето
Еньовден е български национален празник, който се празнува на 24 юни всяка година.
На тази дата православната черква празнува рождението на Св. Йоан Кръстител и постоянно обредите и традициите на двата празника се преплитат. Празникът съответствува с лятното слънцестоене, по тази причина и доста от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното величие и култа към него.
На Еньовден стартира далечното начало на зимата - споделя се: " Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг ". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява слънцето " трепти ", " играе " и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки би трябвало да се обърне с лице към него и през рамо да следи сянката си. Отразява ли се тя цяла, индивидът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се на половина – ще боледува. Вярва се, че преди да " тръгне към зимата ", слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа мощ. Затова всеки би трябвало да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
Набраните за зимата билки би трябвало да са " 77 и половина " - за всички заболявания и за " заболяването без име ". От набраните билки, сред които преди всичко е еньовчето, дамите вършат еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои региони вършат толкоз китки, колкото са членовете на фамилията, назовават ги поименно и ги оставят през нощта на открито.
Сутринта по китката гадаят за здравето на този, на който е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на разнообразни места из дома и през годината ги употребяват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват огромен еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се резервира и се употребява за лечение.
Докато билките, които се берат на Гергьовден се употребяват за лечение на добитъка, то еньовденските билки се употребяват за лечение на хората. С тях, съгласно националните вярвания, се лекуват бездетни дами, прогонват се зли духове, вършат се вълшебства за обич и ненавист.
На тази дата православната черква празнува рождението на Св. Йоан Кръстител и постоянно обредите и традициите на двата празника се преплитат. Празникът съответствува с лятното слънцестоене, по тази причина и доста от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното величие и култа към него.
На Еньовден стартира далечното начало на зимата - споделя се: " Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг ". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява слънцето " трепти ", " играе " и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки би трябвало да се обърне с лице към него и през рамо да следи сянката си. Отразява ли се тя цяла, индивидът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се на половина – ще боледува. Вярва се, че преди да " тръгне към зимата ", слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа мощ. Затова всеки би трябвало да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
Набраните за зимата билки би трябвало да са " 77 и половина " - за всички заболявания и за " заболяването без име ". От набраните билки, сред които преди всичко е еньовчето, дамите вършат еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои региони вършат толкоз китки, колкото са членовете на фамилията, назовават ги поименно и ги оставят през нощта на открито.
Сутринта по китката гадаят за здравето на този, на който е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на разнообразни места из дома и през годината ги употребяват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват огромен еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се резервира и се употребява за лечение.
Докато билките, които се берат на Гергьовден се употребяват за лечение на добитъка, то еньовденските билки се употребяват за лечение на хората. С тях, съгласно националните вярвания, се лекуват бездетни дами, прогонват се зли духове, вършат се вълшебства за обич и ненавист.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ