Еньовден е български народен празник, който се чества на 24

Еньовден е български национален празник, който се празнува на 24 юни всяка година. На същата дата православната черква празнува рождението на Св. Йоан Кръстител и постоянно обредите и традициите на двата празника се преплитат.

Смята се, че на Еньовден другите треви и билки имат най-голяма лечебна мощ, изключително на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце.

Жените вървят сами и берат билки, с които след това лекуват. Набраните за зимата билки би трябвало да са " 77 и половина " — за всички заболявания и за " заболяването без име ".
Еньовден е – билките са най-лековити Православната черква отбелязва рождението на Св. Йоан Кръстител
От набраните билки, сред които преди всичко е еньовчето, дамите вършат еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои региони вършат толкоз китки, колкото са членовете на фамилията, назовават ги поименно и ги оставят през нощта на открито. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена.

Еньовските китки и венци се окачват на разнообразни места из дома и през годината ги употребяват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват огромен еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се резервира и се употребява за лечение. Докато билките, които се берат на Гергьовден се употребяват за лечение на добитъка, то еньовденските билки се употребяват за лечение на хората.

С тях съгласно националните вярвания се лекуват бездетни дами, прогонват се зли духове, вършат се вълшебства за обич и ненавист.