Отбелязваме Еньовден – празникът на лечебните билки
Еньовден е български национален празник, който се празнува на 24 юни всяка година. На тази дата православната черква празнува рождението на Св. Йоан Кръстител и постоянно обредите и традициите на двата празника се преплитат.
Празникът съответствува с лятното слънцестоене, по тази причина и доста от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното величие и култа към него.
Според народа, на Еньовден стартира далечното начало на зимата – споделя се " Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг ". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява слънцето " трепти ", " играе " и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки би трябвало да се обърне с лице към него и през рамо да следи сянката си. Отразява ли се тя цяла, индивидът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се на половина – ще боледува. Вярва се, че преди да " тръгне към зимата ", слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа мощ. Затова всеки би трябвало да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
Смята се, че на Еньовден другите треви и билки имат най-голяма лечебна мощ, изключително по изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Набраните за зимата билки би трябвало да са " 77 и половина " – за всички заболявания и за " заболяването без име ". От набраните билки, сред които преди всичко е еньовчето, дамите вършат еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои региони вършат толкоз китки, колкото са членовете на фамилията, назовават ги поименно и ги оставят през нощта на открито.
Сутринта по китката гадаят за здравето на този, на който е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на разнообразни места из дома и през годината ги употребяват за лек – с тях кадят болните или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват огромен еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се резервира и се употребява за лечение.
Докато билките, които се берат на Гергьовден се употребяват за лечение на добитъка, то еньовденските билки се употребяват за лечение на хората. С тях съгласно националните вярвания се лекуват бездетни дами, прогонват се зли духове, вършат се вълшебства за обич и ненавист.
Празникът съответствува с лятното слънцестоене, по тази причина и доста от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното величие и култа към него.
Според народа, на Еньовден стартира далечното начало на зимата – споделя се " Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг ". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява слънцето " трепти ", " играе " и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки би трябвало да се обърне с лице към него и през рамо да следи сянката си. Отразява ли се тя цяла, индивидът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се на половина – ще боледува. Вярва се, че преди да " тръгне към зимата ", слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа мощ. Затова всеки би трябвало да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
Смята се, че на Еньовден другите треви и билки имат най-голяма лечебна мощ, изключително по изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Набраните за зимата билки би трябвало да са " 77 и половина " – за всички заболявания и за " заболяването без име ". От набраните билки, сред които преди всичко е еньовчето, дамите вършат еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои региони вършат толкоз китки, колкото са членовете на фамилията, назовават ги поименно и ги оставят през нощта на открито.
Сутринта по китката гадаят за здравето на този, на който е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на разнообразни места из дома и през годината ги употребяват за лек – с тях кадят болните или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват огромен еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се резервира и се употребява за лечение.
Докато билките, които се берат на Гергьовден се употребяват за лечение на добитъка, то еньовденските билки се употребяват за лечение на хората. С тях съгласно националните вярвания се лекуват бездетни дами, прогонват се зли духове, вършат се вълшебства за обич и ненавист.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ