Еньовден – празникът на лечебните билки
Еньовден е български национален празник, който се празнува на 24 юни всяка година. Имен ден честват всички с имената Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.
На същата дата православната черква празнува рождението на Св. Йоан Кръстител и постоянно обредите и традициите на двата празника се преплитат.
В другите географски области името се произнася по друг метод — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка. Празникът съответствува с лятното слънцестоене, по тази причина и доста от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното величие и култа към него. Според народа, на Еньовден стартира далечното начало на зимата — споделя се " Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг ". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето " трепти ", " играе " и който види това, ще бъде здрав през годината.
Точно по изгрев, всеки би трябвало да се обърне с лице към него и през рамо да следи сянката си. Отразява ли се тя цяла, индивидът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се на половина - ще боледува.
Вярва се, че преди да " тръгне към зима " слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа мощ. Затова всеки би трябвало да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
На същата дата православната черква празнува рождението на Св. Йоан Кръстител и постоянно обредите и традициите на двата празника се преплитат.
В другите географски области името се произнася по друг метод — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка. Празникът съответствува с лятното слънцестоене, по тази причина и доста от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното величие и култа към него. Според народа, на Еньовден стартира далечното начало на зимата — споделя се " Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг ". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето " трепти ", " играе " и който види това, ще бъде здрав през годината.
Точно по изгрев, всеки би трябвало да се обърне с лице към него и през рамо да следи сянката си. Отразява ли се тя цяла, индивидът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се на половина - ще боледува.
Вярва се, че преди да " тръгне към зима " слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа мощ. Затова всеки би трябвало да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ




