Еньовден е – ден на чудеса, вижте традициите и кой

Еньовден е – ден на чудеса, вижте традициите и кой чества. Еньовден е български национален празник, който се празнува на 24 юни всяка година.
На същата дата православната черква празнува рождението
на Св. Йоан Кръстител и постоянно обредите и традициите на двата празника се преплитат.

В другите географски области името се произнася по друг метод — в Софийска област името на празника е Яневден,
в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън,
във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка. Празникът съответствува с лятното слънцестоене, по тази причина и доста от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното величие и култа към него.
Според народа, на Еньовден стартира далечното начало на
зимата — споделя се „ Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг “. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето „ трепти “, „ играе “ и който види това, ще бъде здрав през годината.
Точно по изгрев, всеки би трябвало да се обърне с лице
към него и през рамо да следи сянката си. Отразява ли се тя цяла, индивидът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се на половина – ще боледува.
Вярва се, че преди да „ тръгне към зима “, слънцето се окъпва във
водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа мощ. Затова всеки би трябвало да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
За Еньовден е особено „ грабенето “ (краденето) и „ маменето “ на
плодородието от нивите и добитъка, въпреки че ритуалът се прави и на Гергьовден. Казват, че дами (баятелки, магьосници) отиват на непозната равнища, събличат се голи и правят разнообразни ритуали. Тогава стръковете на равнищата им се покланят. Прав остава единствено един филиз и това е царят на равнищата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята равнища или на равнищата на този, който е поръчал „ краденето “. Вярва се, че с царя потегля и плодородието на равнищата. За предотвратяване от такова „ открадване “, против празника стопанинът самичък жъне своята равнища в средата или в четирите ъгъла, с цел да я откри „ житомамницата “ към този момент „ обрана “. Понякога стопаните в нощта против Еньовден отиват на нивите си, с цел да ги пазят от „ мамници “.
Грижата за запазване на реколтата и страхът от естествените сили са
породили още един обред — възбраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „ хаталия “, „ аталия “ (лош ден) и се има вяра, че Свети Еньо ще порази с гръм равнищата на оня, който не го е почел на празника му, а е отишъл да работи.
Смята се, че на Еньовден другите треви и билки имат най-голяма лечебна
мощ, изключително на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Жените — баячки, магьосници, вървят сами и берат билки, с които след това лекуват и вършат вълшебства. Набраните за зимата билки би трябвало да са „ 77 и половина “ — за всички заболявания и за „ заболяването без име “. От набраните билки, сред които преди всичко е еньовчето, дамите вършат еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои региони вършат толкоз китки, колкото са членовете на фамилията, назовават ги поименно и ги оставят през нощта на открито.
Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена.
Еньовските китки и венци се окачват на разнообразни места из дома и през годината ги употребяват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват огромен еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се резервира и се употребява за лечение. Докато билките, които се берат на Гергьовден се употребяват за лечение на добитъка, то еньовденските билки се употребяват за лечение на хората.
С тях съгласно националните вярвания се лекуват бездетни дами,
прогонват се зли духове, вършат се вълшебства за обич и ненавист.

На Еньовден честват всички, които носят името Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ивет, Даян, Даяна, Деница, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан, Деяна/Деана, Биляна и имена на билки.