Внезапно и задружно оглупяхме
Еничари вървят, мамо, от село на село… И, вървешком по този начин, стигнали до Стара Загора, където връчили на децата едни анкетни карти, в които ги питали за неприемливи неща, да вземем за пример дали носят суичъри, поли и панталони и в какви тоалетни избират да пишкат.
Това написа Веселина Седларска за уеб страницата "Редута ".
Денят ми стартира с това чучело (д-р Николай Михайлов по „ Бългериа он еър “ уточни Стара Загора като първи забележим образец на невидимата заплаха, надвиснала над българския народ), приключи със същото чучело с въпрос на Поли Златарева в „ Още от деня “, а през останалото време бе напълнен с ужаса на родители, че в Стара Загора е почнало превръщането на децата в джендъри.
Неотдавна се състоя премиерата на кино лентата на Адела Пеева „ Да живее България “. По-голямата част от него беше снимана в Стара Загора. Там 14-годишен възпитаник изясни, че ромите нямат право да честват Трети март, тъй като не са българи. Съучениците му кимаха утвърдително, а в очите им имаше боязън, че в случай че не се съгласят с него, чака ги тормоз. Строени във факелно шествие възпитаници крещяха „ Свободен! Социален! Национален! “ Друг възпитаник обясняваше, че евреите би трябвало да бъдат преследвани, тъй като другояче пускали корени. Показана бе фейсбук страницата му, в която имаше фотоси на Хитлер, както и фотография на пещ в концлагер, от която виси човешка ръка. „ Е да, но еврейска “, сподели ученикът. Баща му разгласи, че се гордее с него, играел в театрална група. Шеф в театъра похвали „ тези “ момчета. Учителки дефинираха момчето с нацистките схващания за ромите, като надраснал съучениците си.
Някой да се тормози от този филм? Някой да се разтревожи, че е почнал развой, който най-вече припомня фашизъм? Макар тогава да ставаше дума за лица, които видяхме, думи, които чухме, а не както в този момент за анкетна карта, която никой не е виждал.
Как да не ти се прииска да видиш такава рискова анкетна карта. Попитах просветителното министерство за какво са я скрили, за какво са я свалили от уеб страницата си. Казаха, че не са я сваляли, тъй като в никакъв случай не е била на уеб страницата им. Попитах ги за какво я попълнят деца. Казаха, че анкетата се попълня от преподавател или шеф, не от възпитаници. Поисках анкетната карта. Дадоха ми я.
Конкурсът „ Училище без принуждение и стандарти, избрани от пола “ се организира, оказа се, пета година. Анкетната карта за присъединяване в него е формирана от два раздела. Първи: Равнопоставеност (на възпитаници, учители и родители) в просветителния развой и в извънкласните действия. Колкото и да е досадно, ще изброя въпросите от анкетата. Училището има ли написана цялостна политика за обезпечаване на равнопоставеност, отбрана от дискриминация и приемливост към разликите? Какви проблеми и тематики, свързани с равнопоставеността в учебна среда са били част от квалификацията на учителите през последните 5 година и в какви образования са били покрити? Участва ли учебното заведение в планове и стратегии, свързани с равнопоставеност, недискриминация, приемливост към разликите, световно обучение? Училището включва ли родителите в действия и начинания, свързани с тематиката за равнопоставеността. Втората част от анкетата се назовава „ Липса на принуждение “, а там въпросите са: Училището има ли написана настояща система за предварителна защита и интервенция при принуждение и тормоз, в това число принуждение, учредено на пола и полов тормоз, с която да са осведомени всички възпитаници, учители и родители? Училището има ли механизъм за реакция при прояви на дискриминация и изключване по разнообразни признаци, в това число на основата на пола? Училището има ли експерти, които са подготвени да вършат оценка на учебната среда по отношение на насилието и издевателството сред децата? Училището разполага ли със експерт (психолог, педагогичен консултант или различен специалист), който е директно зает с разрешаване на спорове сред децата? Училището включва ли родителите в учебни действия и начинания, свързани с предварителна защита на насилието и издевателството сред децата.
Това е „ страховитата, подмолната “ анкетна карта – не открих в нея въпроси нито за облекло, нито за тоалетни, нито за трети пол, нито каквото и да било по-опасно от в действителност рисковите неща, които се случват в учебно заведение и които от време на време приключват със гибел на дете. Всички знаем такива случаи на експанзия. Всички знаем, че сутеньорите набират работничките си още в учебните дворове. Всички знаем, че всяко учебно заведение си има дилър. Но това сякаш не ни тормози толкоз, колкото една безобидна анкетна карта, която се попълня от учебни заведения, решили да вземат участие в състезанието на фондация „ Джендър “. Ето я повода, фондацията се споделя „ Джендър “. Колко души в България знаят какво е джендър?
Не мога да го кажа по-кратко – джендър е обществената формулировка на мъжа и дамата. Жената е слабият пол, дамите са по-емоционални, дамата би трябвало да стои в кухнята и да готви – това са джендър стандарти. Стереотипи, учредени на пола. Мъжът не трябва да плаче, мъжът е виновен за финансовата прехрана на семейство и така нататък са също стереотипни джендър дефиниции. Когато е признато за една и съща работа дамите да получават по-малко – това е джендър проблем. Когато в една болница отхвърлят на мъж да работи на онази позиция, която назоваваме здравна сестра – това също е джендър проблем.
Световната здравна организация дава на джендър следното определение: обществено конструираните характерности на мъжа и дамата. И разяснява: “Хората се раждат като мъже или дами и са възпитавани в съответните правила на държание – в това число по какъв начин би трябвало да поддържат връзка с хората от същия или противоположния пол в семейството, общността и на работното място. “ Нещо от това да ви наподобява притеснително? В документите на Европейски Съюз нещата са още по-прости и ясни – там джендър се използва само в подтекста на равнопоставеност на половете, дамите са равни на мъжете по права.
Какво обаче е джендърът в кошмарите на хора, които чуха тази дума за първи път около Истанбулската спогодба? Това е страшилище с непостоянен пол, ни жена, ни мъж, а може би и двете или пък нещо трето, което е принудително съшито като чудовището на Франкенщайн от частите на нещо, което се назовава джендър идеология и което Европа насочва към нас, с цел да унищожи българския жанр. Внезапно и групово доста хора започнаха да имат вяра, че задачата на Европа е полът на децата да не се дефинира при раждането, а те сами да си го избират като пораснат. Даден беше образец от Англия, в който родители не записали пола на детето – е, в Англия също има луди хора.
Какво да кажа, с цел да не прозвучи обидно. Не бяхме ли втората по просветеност нация в света, по какъв начин по този начин успяхме ненадейно и заедно да оглупеем, че и да озвереем. Гледам всеки човек, който се хваща на лъжата, че някой може да влезе в детските градини, в учебните заведения и да направи децата разнообразни от това, което природата към този момент е направила. Гледам страховете, че децата са застрашени, тъй като някой е решил да прави от тях противоположното на това, което те са. И се чудя каква може да е повода. Не е една, две са вероятните аргументи за сходно оглупяване – или незнание, или полза.
Или сме глупави, или някой получава пари, с цел да ни прави глупави? За да се уверите в първата част на това изречение, напишете в търсачката „ Истанбулска спогодба “ и прочетете страхотиите, на които ни обричала тя, изразени от загрижени българи. За да се уверите във втората част, напишете в търсачката „ Стамбульская спогодба “ – ще намерите оригиналите на същите страхотии, които кресливите показват за свои персонални паники. Не, борбата не е за децата. Децата ще си бъдат такива, каквито са родени и би трябвало да си доста неграмотен, с цел да не го знаеш. Битката е за територията ни.
Снимката е от упоменатия нагоре филм, в действителност рисковото за децата ни.
Това написа Веселина Седларска за уеб страницата "Редута ".
Денят ми стартира с това чучело (д-р Николай Михайлов по „ Бългериа он еър “ уточни Стара Загора като първи забележим образец на невидимата заплаха, надвиснала над българския народ), приключи със същото чучело с въпрос на Поли Златарева в „ Още от деня “, а през останалото време бе напълнен с ужаса на родители, че в Стара Загора е почнало превръщането на децата в джендъри.
Неотдавна се състоя премиерата на кино лентата на Адела Пеева „ Да живее България “. По-голямата част от него беше снимана в Стара Загора. Там 14-годишен възпитаник изясни, че ромите нямат право да честват Трети март, тъй като не са българи. Съучениците му кимаха утвърдително, а в очите им имаше боязън, че в случай че не се съгласят с него, чака ги тормоз. Строени във факелно шествие възпитаници крещяха „ Свободен! Социален! Национален! “ Друг възпитаник обясняваше, че евреите би трябвало да бъдат преследвани, тъй като другояче пускали корени. Показана бе фейсбук страницата му, в която имаше фотоси на Хитлер, както и фотография на пещ в концлагер, от която виси човешка ръка. „ Е да, но еврейска “, сподели ученикът. Баща му разгласи, че се гордее с него, играел в театрална група. Шеф в театъра похвали „ тези “ момчета. Учителки дефинираха момчето с нацистките схващания за ромите, като надраснал съучениците си.
Някой да се тормози от този филм? Някой да се разтревожи, че е почнал развой, който най-вече припомня фашизъм? Макар тогава да ставаше дума за лица, които видяхме, думи, които чухме, а не както в този момент за анкетна карта, която никой не е виждал.
Как да не ти се прииска да видиш такава рискова анкетна карта. Попитах просветителното министерство за какво са я скрили, за какво са я свалили от уеб страницата си. Казаха, че не са я сваляли, тъй като в никакъв случай не е била на уеб страницата им. Попитах ги за какво я попълнят деца. Казаха, че анкетата се попълня от преподавател или шеф, не от възпитаници. Поисках анкетната карта. Дадоха ми я.
Конкурсът „ Училище без принуждение и стандарти, избрани от пола “ се организира, оказа се, пета година. Анкетната карта за присъединяване в него е формирана от два раздела. Първи: Равнопоставеност (на възпитаници, учители и родители) в просветителния развой и в извънкласните действия. Колкото и да е досадно, ще изброя въпросите от анкетата. Училището има ли написана цялостна политика за обезпечаване на равнопоставеност, отбрана от дискриминация и приемливост към разликите? Какви проблеми и тематики, свързани с равнопоставеността в учебна среда са били част от квалификацията на учителите през последните 5 година и в какви образования са били покрити? Участва ли учебното заведение в планове и стратегии, свързани с равнопоставеност, недискриминация, приемливост към разликите, световно обучение? Училището включва ли родителите в действия и начинания, свързани с тематиката за равнопоставеността. Втората част от анкетата се назовава „ Липса на принуждение “, а там въпросите са: Училището има ли написана настояща система за предварителна защита и интервенция при принуждение и тормоз, в това число принуждение, учредено на пола и полов тормоз, с която да са осведомени всички възпитаници, учители и родители? Училището има ли механизъм за реакция при прояви на дискриминация и изключване по разнообразни признаци, в това число на основата на пола? Училището има ли експерти, които са подготвени да вършат оценка на учебната среда по отношение на насилието и издевателството сред децата? Училището разполага ли със експерт (психолог, педагогичен консултант или различен специалист), който е директно зает с разрешаване на спорове сред децата? Училището включва ли родителите в учебни действия и начинания, свързани с предварителна защита на насилието и издевателството сред децата.
Това е „ страховитата, подмолната “ анкетна карта – не открих в нея въпроси нито за облекло, нито за тоалетни, нито за трети пол, нито каквото и да било по-опасно от в действителност рисковите неща, които се случват в учебно заведение и които от време на време приключват със гибел на дете. Всички знаем такива случаи на експанзия. Всички знаем, че сутеньорите набират работничките си още в учебните дворове. Всички знаем, че всяко учебно заведение си има дилър. Но това сякаш не ни тормози толкоз, колкото една безобидна анкетна карта, която се попълня от учебни заведения, решили да вземат участие в състезанието на фондация „ Джендър “. Ето я повода, фондацията се споделя „ Джендър “. Колко души в България знаят какво е джендър?
Не мога да го кажа по-кратко – джендър е обществената формулировка на мъжа и дамата. Жената е слабият пол, дамите са по-емоционални, дамата би трябвало да стои в кухнята и да готви – това са джендър стандарти. Стереотипи, учредени на пола. Мъжът не трябва да плаче, мъжът е виновен за финансовата прехрана на семейство и така нататък са също стереотипни джендър дефиниции. Когато е признато за една и съща работа дамите да получават по-малко – това е джендър проблем. Когато в една болница отхвърлят на мъж да работи на онази позиция, която назоваваме здравна сестра – това също е джендър проблем.
Световната здравна организация дава на джендър следното определение: обществено конструираните характерности на мъжа и дамата. И разяснява: “Хората се раждат като мъже или дами и са възпитавани в съответните правила на държание – в това число по какъв начин би трябвало да поддържат връзка с хората от същия или противоположния пол в семейството, общността и на работното място. “ Нещо от това да ви наподобява притеснително? В документите на Европейски Съюз нещата са още по-прости и ясни – там джендър се използва само в подтекста на равнопоставеност на половете, дамите са равни на мъжете по права.
Какво обаче е джендърът в кошмарите на хора, които чуха тази дума за първи път около Истанбулската спогодба? Това е страшилище с непостоянен пол, ни жена, ни мъж, а може би и двете или пък нещо трето, което е принудително съшито като чудовището на Франкенщайн от частите на нещо, което се назовава джендър идеология и което Европа насочва към нас, с цел да унищожи българския жанр. Внезапно и групово доста хора започнаха да имат вяра, че задачата на Европа е полът на децата да не се дефинира при раждането, а те сами да си го избират като пораснат. Даден беше образец от Англия, в който родители не записали пола на детето – е, в Англия също има луди хора.
Какво да кажа, с цел да не прозвучи обидно. Не бяхме ли втората по просветеност нация в света, по какъв начин по този начин успяхме ненадейно и заедно да оглупеем, че и да озвереем. Гледам всеки човек, който се хваща на лъжата, че някой може да влезе в детските градини, в учебните заведения и да направи децата разнообразни от това, което природата към този момент е направила. Гледам страховете, че децата са застрашени, тъй като някой е решил да прави от тях противоположното на това, което те са. И се чудя каква може да е повода. Не е една, две са вероятните аргументи за сходно оглупяване – или незнание, или полза.
Или сме глупави, или някой получава пари, с цел да ни прави глупави? За да се уверите в първата част на това изречение, напишете в търсачката „ Истанбулска спогодба “ и прочетете страхотиите, на които ни обричала тя, изразени от загрижени българи. За да се уверите във втората част, напишете в търсачката „ Стамбульская спогодба “ – ще намерите оригиналите на същите страхотии, които кресливите показват за свои персонални паники. Не, борбата не е за децата. Децата ще си бъдат такива, каквито са родени и би трябвало да си доста неграмотен, с цел да не го знаеш. Битката е за територията ни.
Снимката е от упоменатия нагоре филм, в действителност рисковото за децата ни.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ