Новият в ЦСКА с потресаващ разказ за войната в Украйна
Енес Махмутович прекарва три сезона в британския Мидълзбро и макар че съумява да изиграе едвам две срещи за първия отбор, се трансформира в първия футболист от Люксембург, разписал се на Острова. Британските медии не престават да наблюдават развиването на централния бранител, а след съветската инвазия в Украйна gazettelive.co.uk го търси за изявление.
„ Лвов е шестият по величина град в Украйна, намиращ се в западната част на страната и постоянно служител за леговище на потърпевшите от споровете в други области на страната. Точно когато Махмутович се завръща след късата зимна пауза в шампионата обаче, градът е ударен тежко от съветските военни сили “, пишат на Острова.
„ Беше четвъртък заран, разсъниха се към 6:00 сутринта поради сирените. Предния ден се бях чул по телефона с моя съотборник в националния тим на Люксембург Оливие Тил, който ми сподели, че чака нещо сходно да се случи. Аз бях песимистичен и не можах да допускам, когато чух сирените… Веднага откакто се събудихме, получихме известие от клуба. Това се случи преди 7:00 часа, а в 9:30 организирахме среща, на която ни беше казано: „ Всички чужденци можете да напуснете страната “, споделя Махмутович.
Клубът провежда три автомобила за задграничните си играчи, с които да се насочат към полската граница. Те потеглят в 19:00 часа на път, който нормално лишава към 90 минути. Движението обаче е блокирано, което постанова футболистите да слязат от колите и да преминат оставащото разстояние от към 7 благи (малко над 11 километра) пешком, пристигайки след среднощ. Махмутович и съотборниците му наемат стая в хотел на границата, само че когато срещат оскъдно семейство с дребни деца, вземат решение да им я правят отстъпка.
„ Имаше хиляди хора! Тогава започнахме да се опасяваме, че няма да получим право да напуснем страната. Именно по това време бе задействан и законът за мобилизацията и всички мъже сред 18 и 55 години се сбогуваха с дамите и децата си и се насочиха по противоположния път. Много хора плачеха, крещяха. Беше доста, доста мъчно да сме очевидци на раздели в фамилии, които може и да се окажат последни “, продължава Махмутович.
„ Прекарахме нощта на открито. От 4 часа сутринта до 22:00 ч. вечерта на другия ден не бяхме яли нищо. Имаше дребен магазин тъкмо до границата, само че никой не искаше да напуща километричната опашка, с цел да не изгуби реда си. Беше студено, само че ние бяхме толкоз близо едни до други, че не го усещахме прекалено много. В един миг взеха решението да затворят границата за 7 часа, което докара до спомагателен безпорядък в тълпата. Много хора бяха притиснати до стената, опасявах се да не се стигне до голяма покруса. Имаше възрастни хора, които починаха, само че колите за спешна помощ нямаше по какъв начин да стигнат до тях. Със съотборниците ми даже обмисляхме да отидем на различен граничен пункт, където имаше други футболисти, само че това беше невероятно. Прекарахме над 40 часа без сън “, спомня си ужаса новото попълнение на ЦСКА.
Когато най-сетне съумява да премине границата, Махмутович среща компликации да напусне дребното полско селце, където са настанени. Въпреки че държавното управление на страната обезпечава рейсове, които да транспортират бежанците до Краков, опашките за тях са толкоз дълги, че някогашният състезател на Мидълзбро би трябвало да търси такси, което да го закара до някогашната столица на Полша.
Успявайки да се прибере наред в Люксембург и към този момент подготвяйки се за завръщане към футбола, Махмутович признава, че тези няколко дни вечно ще оставят отпечатък в съзнанието му.
„ Никога няма да не помни това. Особено откакто към този момент съм имал сходно прекарване със своите родители, когато напускахме Югославия. Трудно е да се намерят думи, с които да се опише нещо такова. Не мога да допускам, че сходни събития се случват през 2022 година. Първоначално ни беше казано, че ще бъдем в сигурност в Лвов, само че бързо разбрах, че това не е истина, откакто чух гърмежите на летището, което беше на няколко километра от моята къща. Тогава осъзнах какво ще последва. Набързо опаковах един куфар, моят съквартирант взе два, само че скоро осъзнахме, че това е прекалено много. Оставих доста свои движимости в Украйна, които най-вероятно няма да видя повече, само че съм благополучен, че към този момент съм надалеч и се надявам всичко това скоро да завърши “, приключва тежкия си роман Махмутович.
„ Лвов е шестият по величина град в Украйна, намиращ се в западната част на страната и постоянно служител за леговище на потърпевшите от споровете в други области на страната. Точно когато Махмутович се завръща след късата зимна пауза в шампионата обаче, градът е ударен тежко от съветските военни сили “, пишат на Острова.
„ Беше четвъртък заран, разсъниха се към 6:00 сутринта поради сирените. Предния ден се бях чул по телефона с моя съотборник в националния тим на Люксембург Оливие Тил, който ми сподели, че чака нещо сходно да се случи. Аз бях песимистичен и не можах да допускам, когато чух сирените… Веднага откакто се събудихме, получихме известие от клуба. Това се случи преди 7:00 часа, а в 9:30 организирахме среща, на която ни беше казано: „ Всички чужденци можете да напуснете страната “, споделя Махмутович.
Клубът провежда три автомобила за задграничните си играчи, с които да се насочат към полската граница. Те потеглят в 19:00 часа на път, който нормално лишава към 90 минути. Движението обаче е блокирано, което постанова футболистите да слязат от колите и да преминат оставащото разстояние от към 7 благи (малко над 11 километра) пешком, пристигайки след среднощ. Махмутович и съотборниците му наемат стая в хотел на границата, само че когато срещат оскъдно семейство с дребни деца, вземат решение да им я правят отстъпка.
„ Имаше хиляди хора! Тогава започнахме да се опасяваме, че няма да получим право да напуснем страната. Именно по това време бе задействан и законът за мобилизацията и всички мъже сред 18 и 55 години се сбогуваха с дамите и децата си и се насочиха по противоположния път. Много хора плачеха, крещяха. Беше доста, доста мъчно да сме очевидци на раздели в фамилии, които може и да се окажат последни “, продължава Махмутович.
„ Прекарахме нощта на открито. От 4 часа сутринта до 22:00 ч. вечерта на другия ден не бяхме яли нищо. Имаше дребен магазин тъкмо до границата, само че никой не искаше да напуща километричната опашка, с цел да не изгуби реда си. Беше студено, само че ние бяхме толкоз близо едни до други, че не го усещахме прекалено много. В един миг взеха решението да затворят границата за 7 часа, което докара до спомагателен безпорядък в тълпата. Много хора бяха притиснати до стената, опасявах се да не се стигне до голяма покруса. Имаше възрастни хора, които починаха, само че колите за спешна помощ нямаше по какъв начин да стигнат до тях. Със съотборниците ми даже обмисляхме да отидем на различен граничен пункт, където имаше други футболисти, само че това беше невероятно. Прекарахме над 40 часа без сън “, спомня си ужаса новото попълнение на ЦСКА.
Когато най-сетне съумява да премине границата, Махмутович среща компликации да напусне дребното полско селце, където са настанени. Въпреки че държавното управление на страната обезпечава рейсове, които да транспортират бежанците до Краков, опашките за тях са толкоз дълги, че някогашният състезател на Мидълзбро би трябвало да търси такси, което да го закара до някогашната столица на Полша.
Успявайки да се прибере наред в Люксембург и към този момент подготвяйки се за завръщане към футбола, Махмутович признава, че тези няколко дни вечно ще оставят отпечатък в съзнанието му.
„ Никога няма да не помни това. Особено откакто към този момент съм имал сходно прекарване със своите родители, когато напускахме Югославия. Трудно е да се намерят думи, с които да се опише нещо такова. Не мога да допускам, че сходни събития се случват през 2022 година. Първоначално ни беше казано, че ще бъдем в сигурност в Лвов, само че бързо разбрах, че това не е истина, откакто чух гърмежите на летището, което беше на няколко километра от моята къща. Тогава осъзнах какво ще последва. Набързо опаковах един куфар, моят съквартирант взе два, само че скоро осъзнахме, че това е прекалено много. Оставих доста свои движимости в Украйна, които най-вероятно няма да видя повече, само че съм благополучен, че към този момент съм надалеч и се надявам всичко това скоро да завърши “, приключва тежкия си роман Махмутович.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ