Енергийният преход в Европа до голяма степен е в зависимост

Енергийният преход в Европа значително е според от остаряващите електроенергийни мрежи с все по-ограничен потенциал за консолидиране на всеобщата електрификация и за реализиране на по-високите цели за декарбонизация. Крайно време е законодателите да възприемат изпреварващ метод за обезпечаване на електрическите мрежи на бъдещето. Новият отчет за мрежите на Eurelectric „ Power System of the Future: Keys to delivering capacity on the distribution grid “ показва по какъв начин актуалната промяна на структурата на пазара на електрическа енергия може да приложи този метод посредством стимулиране на изпреварващи вложения, по-дългосрочно обмисляне на мрежите, цифровизация, еластичност и по-усъвършенстван продан на данни. Още по тематиката Транспорт 14 юли 2023 ВЕИ 27 апр 2023 31 март 2023 До 2030 година в Европа ще има към 50-60 милиона термопомпи, 65-70 милиона електрически транспортни средства (ЕПС) и над 600 гигавата спомагателен потенциал от възобновими източници, както е планувано в REPowerEU. Около 70% от този потенциал ще бъде директно обвързван с разпределителните мрежи – електрическите линии, които минават през градовете и селата и свързват от ден на ден ветрогенератори и слънчеви съоръжения. Въпреки че стават все по-важни за декарбонизацията на континента, разпределителните мрежи в Европа се сблъскват с тромави разрешителни и незадоволителни вложения, вследствие на което потенциалът им е все по-ограничен. „ Подготовката на нашите електрически мрежи за системите с нулеви чисти излъчвания би трябвало да бъде главен приоритет през идващите години, както на равнище Европейски Съюз, по този начин и на национално равнище “ – споделя Кристиан Руби, общоприет секретар на Eurelectric – „ Това изисква нов метод на мислене измежду регулаторите и законодателите. Такъв, който планува потребностите на Европа от мрежов потенциал за консолидиране на повече планове за възобновими енергийни източници, както и подобен, който разрешава невиждана електрификация на превоза, постройките и индустрията, с цел да се реализиран скоростта и мащабът, нужни за енергийния преход в Европа. “ Оскъдният потенциал се показва в по-дълго очакване за присъединение към мрежата, повече зони с претоварвания на мрежата и по-високи разноски за потребителите. За да избегне това, Европа би трябвало да укрепи и разшири мрежовата си инфраструктура, с цел да усили потенциала й, като в същото време се опита да употребява оптимално към този момент съществуващия потенциал. Изпреварващото обмисляне на разширението на мрежата в този момент е от основно значение за посрещане на потребностите на Европейски Съюз от електрификация до 2030 година и за обезпечаване на надеждно електричество по хиляди километри електропроводи в цяла Европа. Най-сигурният метод да се даде опция за такова незабавно създаване е да се възнамерява и влага авансово и навреме. Предварителните вложения следва да бъдат структурно включени в промяната на електроенергийния пазарен модел, с цел да се преодолее дефицитът на вложения в електроенергийната инфраструктура на Европейски Съюз в размер на 7 милиарда евро годишно. Както е посочено в изследването на Eurelectric „ Скоростни пътища за декарбонизация„, понастоящем Европейски Съюз влага 23 милиарда евро годишно в мрежова инфраструктура. Това е прекомерно малко: вложенията в разпределителните мрежи би трябвало да доближат не по-малко от 38 милиарда евро годишно до 2030 година и до 100 милиарда евро годишно до 2050 година, като се има поради предстоящото в допълнение търсене, с цел да се извърши програмата на Европейски Съюз за декарбонизация. За да се реализира нужното ниво на вложения, е належащо и ускорено издаване на разрешителни. Днес продължителното издаване на разрешителни за мрежови планове постоянно забавя разгръщането на планове за възобновими енергийни източници. Това структурно закъснение усилва риска от претоварвания заради възходящите претенции за присъединение и запазване на мрежов потенциал. Политиците би трябвало незабавно да се спогодят за банален развой на издаване на разрешителни. Включването на актуализациите на мрежата в плана на даден производител в границите на едно позволение също може да облекчи тази административна тежест. Едновременно с това, до момента в който се създава нова инфраструктура, съществуващите мрежи би трябвало да се усъвършенстват оптимално. Това изисква цифровизация и гъвкави съглашения за присъединение като метод за усъвършенстване на потреблението на съществуващия потенциал в претрупаните региони. Като разрешават по-бързо присъединение към мрежата за част от нужния потенциал, тези съглашения могат отчасти да отсрочат спешността на спомагателното създаване на потенциал. Тъй като тези принадлежности дават опция за по-ефективно потребление на съществуващата мрежа, те следва да бъдат насърчавани от всички ползватели на мрежата при ясна правна рамка. Потребителите на електрическа енергия могат в допълнение да подкрепят ръководството на мрежата и да покачат цялостната непоклатимост на системата, като пренасочат или понижат потреблението си към по-малко натоварени часове посредством схеми за реакция от страна на търсенето и локални пазари за еластичност. Разгръщането на по-голяма еластичност обаче изисква по-интелигентна мрежа. Регулаторите следва да подтикват вложенията на систематичните оператори в цифровизация като сериозен съставен елемент за обезпечаване на по-устойчива енергийна система и дейно обслужване на потребителите на мрежата. Освен цифровизацията, планирането на бъдещето изисква и прецизна информация. Насърчаването на по-тясното съдействие и транспарантния продан на данни сред систематичните оператори и пазарните участници, както и националните органи, е от първостепенно значение, с цел да се получи по-подробна визия за нужното време за присъединение и потребностите от потенциал. Надеждните механизми за продан на данни могат да дадат опция на систематичните оператори да вършат по-точни прогнози за нововъзникващите модели на произвеждане и нужния потенциал. Осигуряването на достъп до данни обаче не би трябвало да става за сметка на неприкосновеността на персоналните данни на клиентите. Прилагането на ясни ограничения за отбрана и сигурност на персоналните данни е от жизненоважно значение за отбраната на сензитивната информация и за поддържането на доверието сред всички заинтригувани участници.