Енергийният преход трябва да бъде безболезнен за хората – бе

Енергийният преход би трябвало да бъде неусетен за хората – бе акцентът на Енергийния конгрес в Стара Загора

Политици, учени, представители на енергийния бранш, синдикални организации и цивилен обединявания се събраха в Стара Загора на дискусионния конгрес „ Предизвикателствата пред българската енергетика “, с цел да обсъдят бъдещето на комплекс „ Марица-изток “, енергийния преход и ролята на въглищната енергетика за националната сигурност на България. В рамките на форума участниците се сплотиха към тезата, че решенията за бъдещето на комплекса не могат да бъдат вземани преждевременно, без дълготрайна тактика и без гаранции за енергийната сигурност на страната и поминъка на десетки хиляди български фамилии.

Заместник-кметът на Стара Загора Радостин Танев акцентира, че общината не приема декарбонизацията като синоним на разпродажба на въглищния район: „ Община Стара Загора се бори до последно с всичко належащо против всички, които считат, че комплексът би трябвало да бъде затворен оптимално бързо “.

Той подчертава върху напъните на локалната власт за привличане на нови вложения и развиване на индустриалната зона като част от подготовката на района за бъдещите стопански провокации. По думите му единствено през 2025 година са привлечени вложения за към 255 млн. лв., а за последните четири години общият размер на вложенията надвишава 800 млн. лв..

„ Стара Загора няма да бъде място за евтина работна ръка. Нашата цел е да привличаме вложители, които основават добре платени работни места и търсят висококвалифицирани експерти “, уточни още Танев от сцената.

Народният представител и член на Комисията по енергетика Искра Михайлова подчертава върху нуждата всички решения за бъдещето на комплекса да бъдат вземани след необятен публичен и експертен спор: „ Устойчивите решения не могат да се вземат небрежно. Те не могат да бъдат резултат от напън и не могат да бъдат налагани без присъединяване на хората, които работят в комплекса, локалните управляващи и синдикалните организации “.

Тя е на мнение, че комплексът остава една от стратегическите полезности на България и бъдещето му следва да бъде обсъждано като въпрос на национална сигурност.

По време на форума бе коментирана и оповестената от министъра на енергетиката Ива Петрова идея за бъдещето на комплекса „ Марица-изток “. Министърът заяви, че в осъществяване на уговорките по Плана за възобновяване и резистентност се планува „ Мини Марица-изток “ и Топлоелектрическа централа „ Марица изток 2 “ да бъдат отделени от структурата на Българския енергиен холдинг и включени в ново държавно дружество. Тя посочи, че това не е просто административна промяна, а част от цялостна интегрирана идея за бъдещото развиване на комплекса. По думите ѝ „ Марица-изток “ е от извънредно значение за енергийната и икономическата сигурност на страната, а към промяната ще бъдат създадени бизнес, финансов и капиталов проект, съгласувани със синдикалните организации и държавните институции. Министър Петрова дефинира бъдещето на комплекса като стратегически въпрос за България, който би трябвало да бъде решен по този начин, че да се подсигуряват енергийната сигурност, конкурентоспособността на стопанската система и устойчивото развиване на района.

В същия дух се изрече и националният представител и член на Комисията по икономическа политика и вложения доктор Даниел Парушев, който сложи акцент върху хората и тяхната роля в енергийния преход: „ Не би трябвало да гледаме на въглищата през призмата „ за “ или „ срещу “. Трябва да мислим за националната сигурност и енергийната самостоятелност на България “.

По думите му най-важният въпрос остава ориста на работещите в комплекса. „ Тук не приказваме просто за район и работни места. Говорим за енергийната сигурност на България. Човешкият фактор би трябвало да бъде преди всичко “, акцентира Парушев.

Той обърна внимание и на нуждата преходът да бъде осъществен гладко и безболезнено за хората: „ Комплекс „ Марица-изток “ не е просто промишлен обект, а система от хора, специалисти, инженери, миньори и енергетици, които десетилетия наред подсигуряват енергийната непоклатимост на страната. Енергийният преход би трябвало да бъде осъществен по този начин, че хората да запазят своята професионална реализация и сигурност за фамилиите си. Обявеното продължение работата на ТЕЦ-овете до 2038 година е позитивен сигнал, само че средствата за промяна би трябвало да бъдат ръководени с доста непоколебим надзор и ясна визия. Средствата по справедливия преход не би трябвало да се преглеждат като самоцел, а като инструмент за отбрана на района и националната енергийна сигурност.

Преходът би трябвало да бъде неусетен за българското общество и без риск за националната сигурност.Сред най-категоричните позиции по време на форума беше тази на изпълнителния шеф на „ Брикел “ Янилин Павлов.

„ Без комплекс „ Марица-изток “ няма енергетика в България “, съобщи той. Според Павлов страната към момента не е показала ясна и дълготрайна енергийна тактика, а неналичието на такава основава неустановеност както за бизнеса, по този начин и за работещите в бранша.

„ Ако желаеме енергийна сигурност и непоклатимост, би трябвало да има ясна визия. Това е най-важното, което би трябвало да се случи “, уточни той.

Изпълнителният шеф на „ Мини Марица-изток “ Тодор Тодоров обърна внимание върху историческата роля на комплекса и нуждата бъдещите решения да се базират на действителни данни и професионални разбори.

„ Ние не градим визията за на следващия ден на база чувства. Ние градим визията за на следващия ден на база математика, ясни формули и действителни данни “, съобщи Тодоров. Той подсети, че през идната година „ Мини Марица-изток “ ще означи 75 години от основаването си. „ Това не е просто трудов колектив. Това е система, която подсигурява поминъка на хиляди фамилии и подкрепя стабилността на редица публични системи “, уточни още той.

Особен интерес провокираха експертните отчети на проф. доктор инж. Иван Марков и проф. доктор инж. Валентин Колев, които показаха механически разбори за ролята на комплекса в електроенергийната система на страната.

Проф. Марков предизвести, че преждевременното извеждане от употреба на въглищните мощности може да докара до съществени последствия за енергийния баланс на България: „ Енергийният комплекс „ Марица-изток “ не пречи на никого, а е нужен на всички. Той е национално благосъстояние и гаранция за енергийната ни сигурност и самостоятелност. Длъжни сме да го съхраним “. Според него България се нуждае от дълготрайна енергийна тактика най-малко до 2050 година и от необятен публичен консенсус за бъдещето на бранша.

От своя страна проф. Валентин Колев показа разбор на положението на електропреносната система и обърна внимание на казуса с намаляващата систематична инерция в резултат на възходящия дял на възобновимите енергийни източници.

„ Енергийната сигурност не е единствено стопански, а и народен въпрос “, акцентира той. Проф. Колев предизвести, че прибързаното извеждане на базови мощности крие риск за стабилността на националната електроенергийна система и може да докара до съществени механически усложнения в бъдеще.

Председателят на Българската газова асоциация Пламен Павлов сложи акцент върху нуждата от действителна енергийна диверсификация и уравновесен енергиен микс: „ Диверсификацията значи прибавяне на други възможности, а не изключване на съществуващи енергийни източници “. Според Павлов България би трябвало да пази националните си ползи и да запази всички налични енергийни запаси като част от дълготрайната си тактика за развиване.

В полемиката присъединяване взеха още представители на синдикалните организации, специалисти от енергийния бранш, представители на цивилен организации и локалната власт, които също показаха позиция в поддръжка на запазването на комплекса като стратегически детайл от българската енергетика.

Форумът приключи с общото схващане, че бъдещето на „ Марица-изток “ не може да бъде решавано на парче и под натиска на краткосрочни политически решения. Участниците се сплотиха към нуждата България да създаде дълготрайна национална енергийна тактика с небосвод най-малко до 2050 година, която да подсигурява по едно и също време енергийна сигурност, конкурентоспособна стопанска система, стабилно развиване на районите и обективен преход за хората, работещи в енергийния бранш.