Енергийният експерт Явор Куюмджиев в интервю за предаването България, Европа

...
Енергийният експерт Явор Куюмджиев в интервю за предаването България, Европа
Коментари Харесай

Явор Куюмджиев: Най-лошият сценарий за рафинерията на Лукойл в Бургас е придобиване в стил 90-те години

Енергийният специалист Явор Куюмджиев в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "

Г-н Куюмджиев, по какъв начин въпросът “Лукойл " отекна в България, Европа и света?

Според мен се случва нещо, което е от една страна е обикновено, с оглед войната на Русия в Украйна, да се притискат съветски бизнеси, да се лишават съветски активи. Знаем, че даже интензивно се приказва за асимилиране на запасите на Централна банка, тъй че в този подтекст е да кажем, нещо предстоящо, обикновено. От друга страна, отново в същия подтекст, борбата с частна благосъстоятелност, без значение кой е притежателят, може да е патагонска компания, съгласно мен, няма да докара до положителни последици. Защото един път отваряйки кутията на Пандора, принуждавайки някой да се раздели със собствеността си или отнемайки му я, не се дава добър сигнал. Това значи, че в случай че през днешния ден на някой му се случи, на следващия ден може да се случи на всеки различен. Така че това е отзвукът, съгласно мен.

Според вас, ще се стигне ли до някаква фиктивна продажба, тъй като това са мненията, които чуваме най-често в последните дни.

Да, мисля, че ние с вас сме си го говорили.

Говорили сме го доста пъти, само че има ли като цяло интерес съветската компания да напусне пазара в България?

Като цяло, да. Защото дейностите й с всички тези ограничения, отнемането на концесиите на пристанището, възбраната на експорт на горива в трети страни, ограничението на дейностите като цяло, стартира да им пречи. Нямам визия до какъв брой ще бъде рентабилно за тях поддържането и изобщо употребата на тази рафинерия. Няколко аргументи, първата причина е, че възбраната за експорт на всевъзможни фракции, доколкото разбрах в трети страни, значи, че те ще стартират в някакъв миг да преработват по-малко нефт.

Защото преди 10-ина години имаше мощни разбори, които правеха в “Лукойл " в коя от двете си рафинерии в Източна Европа да влагат - в румънската или българската. Спряха се на българската и за тези години вложиха над 3,5 милиарда $ в рационализация на оборудванията, преправка на оборудванията, прибавяне на нови уреди, тъй че да се реализира надълбоко преправяне на петрола, с цел да се употребява оптимално суровината.

Под надълбоко преправяне значи, че с изключение на високите фракции като бензини, самолетно гориво и така нататък, надолу следват дизел, след това газьол, след това горивна нафта и така нататък Едни доста тежки фракции, тези най-ниските, които в Европейския съюз не могат да се използват, заради екологичните ограничавания. Ако те не могат да ги изнасят, значи, че ще си изпълнят складовете с такива тежки фракции и няма по какъв начин да създават или няма какво да ги вършат, това е проблем, съгласно мен. Така че отговорът на въпросът ви е, да тяхната работа по този начин доста се усложнява.

Превръща ли се обаче България в един троянски кон за Кремъл, поради петрола?

Не, несъмнено, противоположното. България стана естествена европейска страна, която ще забрани и към този момент забрани вноса на съветски нефт, износа на артикули модифицирани от съветски нефт, като от 1 март напълно ще спре. Така че няма такова нещо.

Г-н  Куюмджиев, тъй като измина една година и сме при започване на актуалната 2024 година, трансформира ли се “Лукойл " в залог за ръководството през миналата година?

Не, съгласно мен две са главните аргументи цялата тази история да бъде толкоз на фокус. Едната е неистовите старания всички връзки на Европа с Русия да бъдат прекратени и Европа да стане безусловно енергийно самостоятелна от Русия, в смисъл да не се внася нефт, газ, въглища, каквото и да било, без значение от цената, която ще платят европейците.

Общата сума на налозите, платани в хазната на “Лукойл Нефтохим Бургас " АД за 2022 година възлиза на близо 685 млн. лв., от които 90 млн. лв. са корпоративен налог и краткотрайна солидарна вноска. Само за 9-те месеца на 2023 година сдружението е изплатило близо 647 млн. лева от които 153 млн. лв. предплатено изплатени корпоративен налог и краткотрайна солидарна вноска, оповестиха от “Лукойл " в края на предходната година. Г-н Куюмджиев,  съществува ли съгласно вас, риск за бюджета на България за тази година, поради връщането на корпоративния налог назад на “Лукойл "?

Аз не мога да схвана въобще за какво би трябвало да го връщат?

Други специалисти в региона разясняват сходни вероятни опасности за страната ни, по тази причина ви запитвам, какво е вашето мнение?

Не, не, връщане на корпоративен налог няма в данъчното законодателство. Има предплатено заплащане на корпоративен налог, съгласно приходите от предходни години. Да, чисто теоретично, може би, в случай че те са платили повече в сравнение с би трябвало, нещо малко да им върнат. Но нямам доверие това да бъдат някакви колосални суми, въпреки всичко “Лукойл " и през 2023 година рафинерията работеше с цялостни темпове, преработваше доста огромни количества нефт, голяма част от който отиваше за експорт за Украйна. Така че аз не виждам някакъв риск чак толкоз огромен, в случай че има е доста дребен, в смисъл не знам цифрите, не мога да преценява. Чисто теоретично - да, само че с някакви дребни суми. Друг е по-голям риска, че в случай че лимитират активността на рафинерията по метода по който си говорихме доскоро, може да спадне размера на създаденото и обработено гориво в 2024 година, по този метод да понижат приходите в хазната през 2024 година Но това е резултат на дейностите, които се подхващат против рафинерията.

Да, горивата в този момент са доста настояща тематика, цените им, изобщо повишаването и по какъв начин ще се развие обстановката. А кои са съгласно вас пожелателните стъпки, които страната от тук нататък би трябвало да извърви, с цел да не се стига до стрес на пазара? Можем ли да предприемем нещо?

Държавата няма принадлежности, с които да повлияе на стресови обстановки на пазара. Чисто по закон и теоретично, страната би трябвало да разполага със ресурси за три месеца ползване на главните типове горива, които би трябвало да се ръководят от Държавна организация “Държавен запас ".

Скоро имах изявление с ръководителя на “Държавния запас " и той ни сподели, че има действително такива ресурси за три месеца - 90 дни, които страната е длъжна да обезпечи.

В общия случай на хартия, тъй като страната няма хранилища, в които да ги държи тези горива. Обикновено заплаща на митнически хранилища да съхраняват тези горива вероятно. И в България няма задоволително потенциал складовете, с цел да се държат тези горива. Така че мисля, че някъде към 40% се съхраняват, отново споделям на хартия, се съхраняват в други страни, най-много Румъния. Но в случай че се наложи да бъдат изтеглени тези ресурси от “Държавния запас ", следва да забележим дали в действителност са там. В предишното имаше случаи, в които при инспекции на наличните горива, се оказа, че не е тъкмо такава обстановката, в смисъл - няма ги. Да се надяваме, че сега не е по този начин, само че не знам, не мога да ви отговоря. Но даже и да са цялостни складовете, държавните запаси да са цялостни, отново споделям, те не са  на страната складовете, това е за три месеца. Ако стане по-голяма дълга рецесия, няма решение.

Да, тогава и Асен Асенов, ръководителят на държавната организация “Държавен запас и военновременни ресурси " посочи, че от тези 90 дни, които би трябвало да бъдат обезпечени по Закон, 30 дни съхранява организацията, 60 дни са за наречените от България, от страната задължени лица,  както и вие споменахте, и по закон по този начин избрани, може би други страни?

Точно по този начин, в случай че тези хора, по този начин наречените задължени лица нямат какво да вършат, по какъв начин да доставят горива, рецесията може.... Аз се надявам, че до такива рецесии няма да се стигне...

Да се надяваме.

Да, няма изключително огромна логичност в днешно време, да се стигне до такива пагубни сюжети. Единственото, което съгласно мен може да се случи е, в случай че нещо стане с доставките на петрол, с преработката и прочие, просто пазарът на България да бъде удовлетворен от други рафинерии, несъмнено, на по-високи цени. Заговорихме за цени, направих си труда да погледна, цената на дизела и на бензина А 95, който се използва най-вече в България е 2,60 лева междинната цена, която е още веднъж за следващ път втората най-ниска в целия Европейски съюз. Но отново в Европа, единствената по-евтина цена в цяла Европа са в Беларус, и в Русия. Така че всички приказки, които слушаме от самото начало за 1 милиарда 2-3-5 милиарда Откраднати, 20 стотинки, 1 левче, общо взето, аз продължаваме да не им имам вяра. Но когато се случат всички тези неща, в смисъл ограничи се преработката на нефт, всички аргументи, които си казахме, когато се спре вноса на съветски нефт през март дефинитивно. Ще забележим какво ще стане, аз мисля, че цената ще се усили и ще стигне до междинните европейски равнища някъде към 1,60 евро - 3-3,20 лева

Кой ще бъде по-добрия вид за рафинерията?



Най-добрият вид е някоя огромна стратегическа компания, която знае какво прави, има сходни съоръжения на други места по света и да ги включи и нашата рафинерия в портфолиото си, с цел да може да ръководи по верния метод. Най-лошото е да даваме приватизация в жанр 90-те години. Не приватизация, тъй като това е частна компания, само че придобиване в жанр 90 години.

Не изключвате и подобен сюжет?

Знаем какво стана с “Кремиковци ", БГА “Балкан " и прочие и пр.

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР