Енергийните коридори не са даденост
Енергийните коридори не са даденост. Енергийната сигурност не е даденост и постоянно би трябвало да има подготвеност за адаптирането й към нови действителности. Включително и с връщане в строй на мощности от предишното. Националните страни би трябвало да разполагат със лични запаси, в това число и човешки, поддържани и ръководени рационално. Този урок остава непросветен. Днес, когато се приказва за Ормузкия проток, затварянето на енергийни коридори, цени на нефт и газ, пренасочване на доставки, изостряне на геополитическата конюнктура се не помни, че единствено доскоро повече от две години като че ли имаше генерална подготовка на протичащото се, само че с офанзивите на ХАМАС против Израел. Този задоволително дълъг интервал като че ли остава без задоволително бездънен разбор, нещо като бяло леке за Европа. Става въпрос единствено последната рецесия в района, макар че уроци има и от предходните. На този декор европейските водачи минаха към ход, който от ден на ден ще поражда въпроси – цялостен отвод отказ от съветския нефт и газ в години, очертаващи се като извънредно турбулентни. Към разширение на ВЕИ с паркове за предпазване на сила, енергийна успеваемост, прекосяване към електромобилност, само че посредством импорт на артикули от други страни и най-много от Китай. Всичко това без задоволително готова инфраструктура, фрагменти и буфери. На този декор поредност от наставления, заробват с голямата си административна тежест, макар някои ходове обратно. Заместването на една взаимозависимост с друга, даже и редуцирана си е взаимозависимост. Най-важното - без задоволителна еластичност и комбинативност.
Не се чу цялостен разбор на речта на американския президент Доналд Тръмп при повторното застъпване на високия държавен пост. Малко по-късно по време на Мюнхенската среща за сигурност европейските водачи се възмутиха от речта на вицепрезидента Джей ди Ванс. Тази година одобриха по-спокойно думите на държавния секретар Марко Рубио, само че проспаха още веднъж истината. Всъщност държавният секретар на Съединени американски щати сподели същото като вицепрезидента Джей ди Ванс, само че с много по-спокоен звук. Преди това на няколко пъти американският президент сподели същото. Забележителното е, че тази история се развива в свят на все по-агресивен изкуствен интелект, за който Европа някак мълчи. Няма да използваме думата „ гузно “, само че очевидно е прекомерно рано да се приказва за конкуренция на фона на възходящия брой центрове за обработка на данни оттатък океана. Няма да приказваме за енергийните потребности за софтуерен прогрес в този развой, за по-скромни неща.
И по този начин, какво се случва с цените на петрола, природния газ, петролните артикули
От началото на спора Израел/САЩ – Иран цената на петрола е скочила с 27,2 % - от 72,87 $ за барел при затварянето на търговията на 27 февруари до 92,69 $ за барел на 7 март. Грубо казано - с 20 $.
Анализаторите от Barclays предвиждат растеж на цената на петрола до 120 $ за барел, в случай че спорът в Близкия изток продължи още няколко седмици. При по-критична обстановка не са изключени и 150 $.
Goldman Sachs позволява, че в случай че през новата седмица напрежението не спадне и войната не спре цената на петрола ще трансферира равнището от 100 $ за барел.
На този стадий отражението по европейските бензиностанции е извънредно едва, а продължението не може да бъде предсказано.
Експертите обаче предизвестяват – рискът е в петролните артикули и най-много във връзка с дизела, където се следи съществено стягане на пазара и възможен дефицит.
Прегледът за цената на природния газ по показателя TTF на борсата ICE сочи, че е скочила с 67.07 % - от 31,95 EUR/MWh на 27 февруари до 53,38 EUR/MWh.
Тази част от прегледа е значима и поради ролята на газовите електроцентрали като балансьор в производството на електрическа енергия в европейските страни. Според съществуващите данни, присъединяване на газовите мощности в чистото произвеждане на електрическа енергия през 10-та седмица от актуалната година остава високо – 7112 GWh или 15.37 % на фона на не изключително високото произвеждане на вятърна сила (12,13 % или 5 610 GWh) от наземни централи и 1,53 % или 707,4 GWh от офшорни). Между другото по-слабо е и производството от слънчеви и нуклеарни централи.
В съпоставяне с 9-та седмица цените на електрическата енергия на европейските електроенергийни тържища е много по-висока.
На западните тържища като Франция и Германия цената на електрическата енергия през 10-та седмица скочи от 22,43 EUR/MWh до 65,50 и 113,53 EUR/MWh. В Италия доближи 141 EUR/MWh от 106 EUR/MWh.
Сериозно покачване се следи и на трите районни тържища. Така в случай че през 9-та седмица на българската IBEX цената е била 69,36 EUR/MWh през 10-та доближава 103,97 EUR/MWh, на румънската OPCOM от 69,92 EUR/MWh скача до 106,09 EUR/MWh, а на гръцката HENEX от 53,81 EUR/MWh до 92,31 EUR/MWh.
Ормузкия проток де факто е затворен. Ситуацията в Персийският залив е под въпрос.
Националната компания на ОАЕ ADNOC заяви преди ден, че без значение от казуса с корабоплаването през Персийския проток продължава да работи, както и преди, като преценя деликатно всеки обособен случай и то за всеки артикул. Страната разчита и употребява мощностите си, които не минават през пролива, а също по този начин и складовите си бази.
На фона на проблемите с производството и превозването на LNG Катар потърси излаз с предлагането на танкери чартърен.
Тава на фона на обещанията на Иран да не нападна арабските страни. Реакцията като цяло остава под въпрос.
Цените на газа в Европа се покачиха внезапно тази седмица на фона на ескалацията в Близкия изток, изключително откакто държавната компания Qatar Energy разгласи, че ще спре производството на полутечен природен газ (LNG) във всички свои уреди заради офанзиви с дронове. Катар е един от трите най-големи производители и експортьори на LNG в света.
На този декор европейските газохранилища по данни на GIE от 6 март са запълнени до 29,42% (336,1751 TWh), а темпа на изтегляне е редуциран до 0.1 п.п.
Газовите товари за Европа също са изправени пред проблем, защото дълготрайно затваряне на Персийския залив е притеснително, още повече, че към този момент се приказва за пренасочване на доставките за Европа към Азия. Това е в допълнение към от дълго време съществуващата конкуренция за газовите товари сред двата района.
Експертите са безапелационни, че колкото повече продължи спорът в Близкия изток и в частност с Иран, толкоз повече светът ще е според от съветският нефт, петролни артикули, а Европа и в частност Европейски Съюз по всяка възможност и от природен газ.
Европейският съюз има единствено два основни източника на доставки – Норвегия и Азербайджан. Както и опция Нидерландия още веднъж да включи на по-големи обороти находището в Грьонинген, което ще бъде много рискова интервенция. Разбира се, остават и доставките по „ Турски поток “, само че единствено за страните с контракти.
Междувременно съветският вицепремиер Александър Новак съобщи на 6 март, че е разискал с локални енергийни компании опцията за пренасочване на доставките на съветски полутечен природен газ (LNG) от Европа към други пазари, заяви осведомителна организация Интерфакс.
Истинската заплаха, както споделят специалистите остават доставките на петролни артикули от други елементи в света. Предупреждението е, че в тази рецесия най-големият проблем няма да е петролът, а природният газ и дизелът.
Съединени американски щати, както е известно към този момент е производител номер едно на природен газ, само че износът на дизел се държи от Китай и Индия. Китай, съгласно известие на Блумбърг от началото на месец май има възбрана за експорт на дизелово гориво.
Важни детайли
Няколко са значимите детайла, които също са част от тази много жестоко обрисувана картина за разбъркването на енергийните потоци:
Играта на Съединени американски щати с Венецуела и продажбите на венецуелския нефт;
Спорът за превозването на съветски нефт през тръбопровода Дружба за Унгария и Словакия и позициите на Европейски Съюз, само че и дейностите на Украйна;.
Не би трябвало да се изпуска от взор измежду цялата тази неразбория и посланието на американския президент Тръмп към МАЕ.
И може би не по-малко значимото - разрешението на Русия да доставя нефт за Индия, както и последващите удари на Израел и Съединени американски щати по петролните складове на Иран.
Сега в картината с „ играта “ на Тръмп след Венецуела идва ред и на ходовете във връзка с Куба.
Китай
Въпросът, на който към момента се търси отговор е дали огромна част от ходовете подхванати от Тръмп до този миг са ориентирани към Китай поради зависимостта от петролните доставки? Дали в действителност Пекин е огромният губещ? Анализаторите не са напълно единни в мнението си. Познавайки природата на Китай допускането е, че страната може да се окаже печеливша от тази толкава плашеща война.
Китайските пазари демонстрираха резистентност по време на световния колапс, обвързван с войната в Иран, е констатацията на Булмбърг отпреди ден.
„ На фона на възходящите геополитически опасности и неустойчивостта на международните пазари, китайските активи наподобяват по-стабилни от други азиатски активи. Това се изяснява с редица фактори, в това число последователността на политиката на Пекин и икономическата поддръжка, оповестена на Националния национален конгрес “, написа организацията.
Китай евентуално е угрижен, само че си има и тактика за енергийна сигурност, която е предопределена за такива случай. Неслучайно страната е водач в региона на електрификацията и, както сочат данните над 30 на 100 от крайното ползване е от електрическа енергия. Лидерството при електромобилността, възобновимите източници се държи от Китай, само че се създават и локални запаси, тъй че зависимостта от импорт на LNG да бъде преодоляна. Леко връщане обратно във времето сочи за рекордни покупки на нефт от страна на Китай и увеличение на стратегическия запас от нефт, а безусловно преди дни беше оповестена и нова упоритост при вътрешния рандеман на петрол.
Съвсем скоро следва среща Тръмп-Си Дзинпин. И президента на Съединени американски щати се готви да се яви на нея като победител. Като водач, поставящ преди всичко сигурността на страната си и на полезностите по този начин, както той ги пропагандира и схваща.
Войната на Русия в Украйна, военните дейности в линията Газа след офанзивата на ХАМАС против Израел и нападенията на хутите в Червено море потвърждават едно – енергийните коридори, образувани във времето оттатък новите упоритости завладели света през днешния ден не са даденост. Следователно и енергийната сигурност не е такава и би трябвало да бъде приспособена към новата действителност. Това е извод отпреди две години, когато бяха измерени новите действителности на геополитическото разделяне. Днес този извод е същият на фона на още по-дълбоката геополитическа рецесия и задълбочаваща се неустановеност.
В една война няма печеливши. Всички са губещи.
