Вучич: Енергийната ситуация в Сърбия се влошава, обсъждаме внос на петрол от България и други съседи
Енергийната обстановка в Сърбия продължава да се утежнява и Белград чака вероятно налагане на вторични наказания против банковия бранш на фона на рецесията с НИС. Това съобщи сръбският президент Александър Вучич след диалози с ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и ръководителя на Европейския съвет Антониу Коща в Брюксел.
„ Намираме се в извънредно сложна енергийна обстановка. Вече ни е мъчно и ще става все по-трудно с всеки минал ден “, сподели той пред сръбски публицисти.
Вучич напомни, че са минали 62 дни, откогато " нито една капка нефт не е достигнала до сръбските рафинерии “, и акцентира, че Белград се готви за по-нататъшни затруднения. „ Единственият въпрос е по кое време ще бъде издадено предизвестието за вторични наказания за Централната банка и комерсиалните банки “, съобщи президентът.
Той добави, че при тези условия управляващите са принудени да търсят различни направления за доставка на гориво. „ Обсъдихме къде, в какви количества и по какъв начин можем да внасяме петролни артикули от Румъния, България и прилежащите страни, както и провокациите, пред които сме изправени в бъдеще “, заключи Вучич.
По-рано президентът предизвести, че прекратяването на активността на НИС може да има тежки последствия за стопанската система на страната и ще засегне „ безусловно целия витален цикъл “ на Сърбия – от банковия бранш до енергетиката и опазването на здравето. Държавният глава заяви, че Националната банка и комерсиалните банки са били предизвестени за риска от вторични наказания, които биха могли да доведат до „ цялостно прекъсване на платежните транзакции “ и картовите интервенции. Той означи, че Белград е получил устни уверения от Съединени американски щати, че сходни ограничения няма да бъдат прилагани, само че към момента не е взето публично решение.
На 8 декември Вучич акцентира, че сръбските управляващи са подготвени навреме да се намесят и да вземат координирано решение по отношение на обстановката към НИС, както и че държавното управление и всички съответни организации са в непрекъсната връзка заради влошаващата се енергийна обстановка. В тази връзка министърът на енергетиката означи, че 51 обитаеми места в Сърбия нямат различно доставяне с изключение на бензиностанциите на НИС, което съставлява съществено предизвикателство за управлението на страната.
През януари Министерството на финансите на Съединени американски щати добави „ Газпром петрол “, основния изпълнителен шеф на компанията Александър Дюков и сръбската НИС към листата със наказания. След няколко забавяния рестриктивните мерки влязоха в действие на 9 октомври. На изключително съвещание на държавното управление на 16 ноември министърът на финансите прикани президента да обмисли национализацията на НИС заради възходящия напън и закани за стопанската система на страната.
Основните индустриални мощности на НИС се намират в Сърбия, както и в България, Босна и Херцеговина, Унгария и Румъния. Мажоритарни акционери са „ Газпром петрол “ (44,85%), Сърбия (29,87%) и Intelligence JSC от Санкт Петербург, която се ръководи от „ Газпром Капитал “ (11,3%).
На 11 ноември сръбското Министерство на енергетиката заяви, че съветските притежатели на НИС са уведомили Министерството на финансите на Съединени американски щати за готовността си да трансферират контрола над компанията на трета страна. На 2 декември Вучич разгласи, че Белград не е получил лиценз от Вашингтон за доставка на нефт на НИС. По-късно компанията разгласи затварянето на петролната си рафинерия в сръбския град Панчево заради наказания на Съединени американски щати и липса на първични материали.
