Четири нови ядрени блока са необходими на България преди 2050 г.
Eнергийната сигурност на страната в дълготрайна вероятност може да се подсигурява единствено при реализацията на планове за нови нуклеарни блокове. И тези реактори би трябвало да бъдат построени в най-близко бъдеще, в случай че желаеме да запазим електроенергийната конструкция на страната ни и да не се наложи да внасяме електрическа енергия. е още веднъж настояща в навечерието на изборите за ново постоянно държавно управление. Държавата би трябвало да вземе решение, игнорирайки политическата какафония, и да реши дълготрайно по какъв начин ще се развива нуклеарния бранш и цялата енергетика у нас, изяснява ръководителят на „ Булатом “ Богомил Манчев. Той даде особено изявление за, в което напомни на властимащите, че решенията в енергетиката се възнамеряват и имат дълготрайни цели и резултат. Също като Европейската зелена договорка. Според „ Булатом “ точно посредством реализацията на общо четири нови нуклеарни блока в интервала до 2045 година може да бъде обезпечено устойчиво произвеждане на нисковъглеродна базова електрическа енергия. То би спомогнало и за декарбонизацията на стопанската система ни, след затварянето на въглищните електроцентрали. дава целите, периодите и стадиите на създаване на нужните мощности по този начин, че тази енергийна сигурност да бъде съхранена в интервала на интензивен преход към реализиране на задачите за декарбонизация на стопанската система до 2050 година. Възприемането на политика за развиване на нуклеарната енергетика ще разреши създаването на институционални и секторни политики по допустимо най-ефективния метод и в последна сметка да бъдат обезпечени изискванията за дълготрайно доставяне на страната с надеждна, нисковъглеродна, базова електрическа енергия с предсказуема себестойност, безапелационни са от организацията.
Сдружение „ Български атомен конгрес “ (Булатом) има вяра, че запазването на основното значение на нуклеарната енергетика у нас е належащо за сигурността и суверенитета на страната през днешния ден и в бъдеще. Според сдружението тази политика е в унисон с политиките на Европейски Съюз: проектите на повече от половината страни – членки включват нуклеарната сила наедно с възобновимата сила за реализиране на задачите за декарбонизация до 2050 година „ Такава политика е и в сходство с упованията на преобладаващата част от българското общество: всички представителни социологически изследвания и значими публични начинания през последните десетилетия демонстрират сериозна поддръжка за развиване на нуклеарната енергетика в страната “, прецизират от „ Булатом “. Оттам напомнят, че у нас понастоящем има утвърдени две площадки за разполагане на нови нуклеарни уреди. „ Булатом “ има вяра, че съответното развиване на нуклеарните генериращи мощности на страната изисква оползотворяването и на двете площадки. Развитието на нуклеарната енергетика като локален запас ще се прави в синхрон с политиките по развиване на възобновимите източници. Мнението по тези въпроси изрази Богомил Манчев, който е ръководител на Булатом. Г-н Манчев дали имаме чуваемост във връзка с писмото което пусна Булатом до българските институции по отношение на развиването на нуклеарната енергетика у нас? Позицията е достигнала до получателите, организирахме и срещи с Министерството на енергетиката и Президентството, само че към този момент е явно, че няма никакво оживление по въпроса. Продължавам да считам,че политическата класа и тези, които ръководят страната явно или не схващат от серозността на въпроса или не могат да се ориентират в политическата какафония в Европа и света. Тази какафония ни замъглява погледа за стратегически значимите неща. Припомнете ни какво е главното обръщение на писмото на нуклеарния бранш към държавното управление? Идеята, която ние сме подготвили е, че България би трябвало да може да взема решение своите енергийни въпроси и тези свързани с понижаване на излъчванията до 2050 година Вече обаче периодите малко се изместиха – ние бяхме създали проект до 2040 година да бъдат построени четири атомни блока, като до 2030 година да бъдат издигнати 2 блока и до 2040 година още 2 реактора. Най-вероятно всичко това стартира да се измества и може би до 2032 година могат да се появят 2 нуклеарни блока. И всеки един от тези блокове би трябвало да е с 1000-1200 MW мощ. Трябва да се откри изпитание по какъв начин да се довърши плана „ Белене “ естествено със западни компании. Това да стане без значение от политическата какафония и поради обстановката с войната сред Украйна и Русия и всичките ограничавания с които може да се работи с Русия. Изграждането на 7- ми и 8-ми блок на АЕЦ „ Козлодуй “ е наложително също и те би трябвало да се развиват като двойка реактори. Към вероятните технологии би трябвало се добави и 1200 MW EPR, който Франция създава сега. Трябва да се намерения дали би трябвало да слагаме южнокорейския APR реактор, които е с мощ 1400 мегавата и е малко огромен за нашата енергийна система. Американският AP 1000 би трябвало да остане като опция, несъмнено. Това си е сериозен въпрос откакто и ПАВЕЦ „ Чаира “ е отвън строя сега? Новите блокове имат ръководство, което разрешава да понижават мощността си. Но спешните им изключвания биха могли да провокират някои оперативни проблеми в енергийната система и по тази причина е належащо да има и ПАВЕЦ. Ние като страна в случай че вземем решение от през днешния ден, забележете, до 2045 година ще ги имаме тези 4 нови нуклеарни блока. Така малко след 2030 година ще имаме два подготвени реактора, а след 2040 година ще бъдат и другите два блока, които би трябвало да заместят сегашните 5-и и 6-и блок в АЕЦ „ Козлодуй “. Така имаме действително два нови блока, отвън заместващите мощности. Според нашето виждане в „ Булатом “ през 2050 година в България би трябвало да има четири работещи блока, с цел да може да заместим напълно добива на електрическа енергия от въглища. Нали разбирате, че ТЕЦ-овете би трябвало да спрат през 2038 година, а ние няма да бъдем подготвени с четирите блока? А и тази нова мощ е въпрос, които политиците би трябвало да решат. Първо двата блока, които са мощно политизитани – имам поради плана „ Белене “. Трябва да е ясно, че това е български план, той е закупен от България, нужно е да има лицензиране. Въпросът е дали може да се откри политическа воля на европейски компании да го довършим този план. Аз считам, че има такава опция, само че за тази цел би трябвало да има постоянно държавно управление, парламент и политическа воля. Ако политиците не схващат, че базовата ни енергетика би трябвало да бъде нуклеарна и върху нея да вършим всички надбавки като вятър, слънце, биомаса и парогазови централи това е проблем. Отделно газовите централи би трябвало да са с единична мощ от над 300 мвт, с цел да достигнем високо КПД. И в тези централи с изключение на природен газ ще би трябвало да горят и до 30% водород. Но заради всичките какафонии, които се случват със синьото гориво и доставките най-вероятно всички тези планове ще стартират да закъсняват с повече от десетилетие. Ако до момента тези планове са били на масата, в този момент ще би трябвало да се изчака да минат десетина години, с цел да се види дали има опция и сигурни доставки на газ, с цел да се развиват въобще. Тези планове са значими, тъй като газовите и нуклеарни централи могат да работят по 8000 часа годишно. И нашето виждане е, че до 2050 година България най-вероятно би трябвало да има към 10 000 MW слънчеви паркове, към 2000 MW вятърни централи и почти към 1500 MW парогазови централи. Тези мощности не са единствено за облекчаване на потребностите от електрическа енергия на страната, само че би трябвало да имаме остатък на сила. Този остатък ни е нужен, с цел да произвеждаме водород. И водородът след това ще би трябвало да се изгаря в огромните горивни уредби и топлофикационните сдружения. Все отново нали има условие на Европейски Съюз природният газ до 2050 година да бъде разбъркан с 30% водород. Така като енергийни единици се резервира мощността, тъй като водородът е три пъти по-енергомощен от единица природен газ. И не на последно място, в същия интервал ще се употребяват освен електрически автомобили, само че и такива, задвижвани с водород. Знаем, че Европа одобри решение да се спре производството на коли с мотори с вътрешно горене – дизел и бензин. Няколко пъти сме обръщали внимание, че макар проблемите, които настъпиха в резултат на увеличение на цените, още от предходната година, отпреди войната в Украйна, тези цели стоят. Никъде не съм чул от началник на Европейската общественост, че зелената договорка е отпаднала или нещо се е трансформирало в нея. А ние не вършим на практика нищо по този въпрос. Предишното държавно управление хвърляше много старания в посока „ надстройка “ на енергийната система, само че без да има базата. Тоест да се вършат слънчеви системи, акумулатори, само че няма базова сила. Има и недоумение какъв брой надалеч е 2038 година Не, тя е на следващия ден. В енергетиката тези периоди са доста къси. Просто капиталовите процеси в бранша изискват доста дълго време за одобрение, Оценка на въздействието върху околната среда, лицензиране, обезпечаване на финансиране, държавни гаранции… Всичко това изисква време и в случай че желаеме да създадем една постоянна енергийна система и да имаме сигурност за енергийните доставки за хората и бизнеса. И всичко това би трябвало да бъде конкурентоспособно естествено. Това е най-общо изказаното в нашето виждане за какво би трябвало да бъдат четири нуклеарните блока. Ние не сме срещу построяването на дребните модулни реактори. Но те първо би трябвало да придобият опит в света и да бъдат търговски предлагани на страни като нас. Всички информации по тематиката, който идват от Съединени американски щати и другите страни, разрастващи тази технология, всички настояват, че тези планове като търговски оферти можем да ги чакаме след 2035 г. Преди това ще бъдат единствено пробни реактори. Опитни в съответните страни. Но с цел да го имаш този реактор като заводско произведение, то би трябвало да владееш цялото произвеждане. Много се тиражира из международния щемпел, че с такива планове ще може да се заменят старите въглищни котли. Но един дребен реактор, без значение дали е с мощ от 50 или 100 MW, е нужно да има съответните санитарни зони, способи за предпазване на нуклеарното гориво, опазването му и всички последици, които носи нуклеарната индустрия със себе си. А за огромните реактори този развой към този момент е сносно контролиран и отработен. Докато за дребните модулни реактори нищо не е направено в тази посока. Много хора в този момент се пробват да настояват, че ние като организация сме срещу дребните реактори. Не, не сме срещу, даже в противен случай. С най-голяма подготвеност „ Булатом “ е подготвена да помогне, дружно с фирмите, работещи в тази сфера, и да стартираме по-активна работа по лицензионния въпрос. Самите реактори даже не са почнали процеса по лицензиране в Европейската общественост. А има редица проблеми, които би трябвало да бъдат решавани там. Наскоро медиите припомниха, че Топлоелектрическа централа „ Марица 3 “ в Димитровград е с мощ от порядъка на 60 MW, което е от порядъка на подобен дребен реактор. Не, конфигурираната мощ е 120 MW, само че има проблеми с генератора и нормално работят с сред 60 и 80 MW мощ. Въпросът е, че тази централа е покрай обитаемото място. А една нуклеарна централа има условия на какво разстояние би трябвало да е от най-близкия град или село. Има доста условия, които би трябвало да бъдат решавани. И хората, които наблюдават информациите за планирането на обособените страни в нуклеарната енергетика знаят, че в Европа, Франция възнамерява до 2050 година да построи 14 нови нуклеарни блока. От тях 8 ще заменят остарели мощности, и 6 в допълнение ще бъдат нови над техните 57 съществуващи реактори. Тоест те чакат да настъпят 2050 година със 63 работещи реактора. Англия желае да прави 16 или 20 000 MW нови нуклеарни мощности. Дори към този момент се заприказва за 24 000 MW и ще усилят съществено каузи на нуклеарната си енергетика. В Германия също взеха решение да запазят работещи свои АЕЦ. Там е доста странна обстановката и не бих желал да я разясня. Но усещане ми направи, че преди към месец държавното управление на Съединени американски щати направиха стратегия, утвърдена от техния Сенат. И проектът им включва построяването на 90 000 MW нуклеарни централи до 2050 година, от които 20-30 000 MW ще са разнообразни типове дребни модулни реактори от 50 до 300 MW. Отделно ще има 60 – 70 000 MW мощности на огромни реактори. Това е при изискване, че при тях сега работят 94 огромни нуклеарни блока и те одобриха методика по какъв начин реактор от 2-ро потомство може да работи до 80 години. Това звучи в действителност впечатляващо, само че по какъв начин стои въпросът с финансирането на сходни огромни планове? След като нуклеарната енергетика бе призната за част от Зелената договорка, тя ще може да употребява фондовете за финансиране. Но с условия. Има гаранции, които би трябвало да се дават. Ако вложител е страната, то тя би трябвало да даде и гаранции. Ако вложителят са частни компании – от тях ще идва гаранцията. Но вложителят ще може да се възползва от фондовете. А нашия план „ Белене “, който към момента стои разгласен и никой не споделя дали ще го приключат или не, е нужно да има стабилно държавно управление и парламент. И то да вземе решение по тематиката. Първата стъпка е да се направи нова енергийна тактика – това дава визията. И в нея, нашето виждане е, че би трябвало да попадат тези четири нуклеарни блока и те да съществуват с избран график за създаване. А това би трябвало да бъде утвърдено от Народното събрание и всички последващи държавни управления да го съблюдават. А не всеки, който стане краткотраен началник на страната всичко да стартира от него. Това не е вярно и поради тази причина ние не можем да имаме обикновено развиване на енергетиката. Заради това единственото, което вършим към този момент петнадесет години е да „ доизцеждаме “ ресурса на това, което имаме. Какъв би могъл да бъде най-негативния сюжет в тази ситуация? Какво би се случило, в случай че политиците не се вслушат в специалистите? Много са отрицателните разновидности, тъй като ние в случай че нямаме други разновидности и продължим да изгаряме въглища, то ще плащаме непостижими такси за нездравословните излъчвания. Те и в този момент таксите са високи. При състояние, че след 2-3 години стартира да пада цената на природния газ, то електрическата енергия от въглищните ТЕЦ-ове ще остане скъпа. Сега излъчванията са към 100 евро/т, а ние изхвърляме в атмосферата 1,3 тона CO2 за всеки произходящ мегаватчас електрическа енергия от нашите въглища. Ако създадем два нуклеарни блока до 2032 година, те ще създават по 16 млн. MWh електрическа енергия на година. Това е почти колкото създават сега термичните ни централи. По този метод бихме могли да може да запазим днешното равнище за произвеждане на електрическа енергия. А другите два блока, които предлагаме, са с цел да повишим производството си и да сменяем блокове 5 и 6 в АЕЦ „ Козлодуй “. Водород у нас може да се създава както от соларните и вятърни централи, по този начин и от нуклеарна сила. Днес, при тази цена на електрическата енергия, е безумство да се прави водород. Един кг водород при цена от 300 евро/MWh, ще коства към 50 евро/кг. За какво ви е толкоз безценен водород?! А и компаниите нямат интерес в тази посока – избират да продават силата, а не да вършат водород. Причината е, че получават голямо количество пари. Ако стартира да създава водород, то би трябвало да купува или създава електрическа енергия, съвсем равна на себестойността ѝ. И това единствено с цел да създаде водород, на продаваема цена. При сегашните цени на електрическата енергия и природния газ не разрешават да се създава водород. Европа одобри ли обстоятелството, че нуклеарната енергетика е личен запас? Да, от дълго време е признато това – още в основополагащи за Европейския Съюз съглашения като Договорът за Евратом. Ядрената енергетика е локален енергиен източник, тъй като в огромна степен производството на електрическа енергия от нея зависи от локалния човешки капитал – експертите, които експлоатират и поддържат една централа – и в доста по-малка степен от горивото, което може да се достави от разнообразни снабдители.
Сдружение „ Български атомен конгрес “ (Булатом) има вяра, че запазването на основното значение на нуклеарната енергетика у нас е належащо за сигурността и суверенитета на страната през днешния ден и в бъдеще. Според сдружението тази политика е в унисон с политиките на Европейски Съюз: проектите на повече от половината страни – членки включват нуклеарната сила наедно с възобновимата сила за реализиране на задачите за декарбонизация до 2050 година „ Такава политика е и в сходство с упованията на преобладаващата част от българското общество: всички представителни социологически изследвания и значими публични начинания през последните десетилетия демонстрират сериозна поддръжка за развиване на нуклеарната енергетика в страната “, прецизират от „ Булатом “. Оттам напомнят, че у нас понастоящем има утвърдени две площадки за разполагане на нови нуклеарни уреди. „ Булатом “ има вяра, че съответното развиване на нуклеарните генериращи мощности на страната изисква оползотворяването и на двете площадки. Развитието на нуклеарната енергетика като локален запас ще се прави в синхрон с политиките по развиване на възобновимите източници. Мнението по тези въпроси изрази Богомил Манчев, който е ръководител на Булатом. Г-н Манчев дали имаме чуваемост във връзка с писмото което пусна Булатом до българските институции по отношение на развиването на нуклеарната енергетика у нас? Позицията е достигнала до получателите, организирахме и срещи с Министерството на енергетиката и Президентството, само че към този момент е явно, че няма никакво оживление по въпроса. Продължавам да считам,че политическата класа и тези, които ръководят страната явно или не схващат от серозността на въпроса или не могат да се ориентират в политическата какафония в Европа и света. Тази какафония ни замъглява погледа за стратегически значимите неща. Припомнете ни какво е главното обръщение на писмото на нуклеарния бранш към държавното управление? Идеята, която ние сме подготвили е, че България би трябвало да може да взема решение своите енергийни въпроси и тези свързани с понижаване на излъчванията до 2050 година Вече обаче периодите малко се изместиха – ние бяхме създали проект до 2040 година да бъдат построени четири атомни блока, като до 2030 година да бъдат издигнати 2 блока и до 2040 година още 2 реактора. Най-вероятно всичко това стартира да се измества и може би до 2032 година могат да се появят 2 нуклеарни блока. И всеки един от тези блокове би трябвало да е с 1000-1200 MW мощ. Трябва да се откри изпитание по какъв начин да се довърши плана „ Белене “ естествено със западни компании. Това да стане без значение от политическата какафония и поради обстановката с войната сред Украйна и Русия и всичките ограничавания с които може да се работи с Русия. Изграждането на 7- ми и 8-ми блок на АЕЦ „ Козлодуй “ е наложително също и те би трябвало да се развиват като двойка реактори. Към вероятните технологии би трябвало се добави и 1200 MW EPR, който Франция създава сега. Трябва да се намерения дали би трябвало да слагаме южнокорейския APR реактор, които е с мощ 1400 мегавата и е малко огромен за нашата енергийна система. Американският AP 1000 би трябвало да остане като опция, несъмнено. Това си е сериозен въпрос откакто и ПАВЕЦ „ Чаира “ е отвън строя сега? Новите блокове имат ръководство, което разрешава да понижават мощността си. Но спешните им изключвания биха могли да провокират някои оперативни проблеми в енергийната система и по тази причина е належащо да има и ПАВЕЦ. Ние като страна в случай че вземем решение от през днешния ден, забележете, до 2045 година ще ги имаме тези 4 нови нуклеарни блока. Така малко след 2030 година ще имаме два подготвени реактора, а след 2040 година ще бъдат и другите два блока, които би трябвало да заместят сегашните 5-и и 6-и блок в АЕЦ „ Козлодуй “. Така имаме действително два нови блока, отвън заместващите мощности. Според нашето виждане в „ Булатом “ през 2050 година в България би трябвало да има четири работещи блока, с цел да може да заместим напълно добива на електрическа енергия от въглища. Нали разбирате, че ТЕЦ-овете би трябвало да спрат през 2038 година, а ние няма да бъдем подготвени с четирите блока? А и тази нова мощ е въпрос, които политиците би трябвало да решат. Първо двата блока, които са мощно политизитани – имам поради плана „ Белене “. Трябва да е ясно, че това е български план, той е закупен от България, нужно е да има лицензиране. Въпросът е дали може да се откри политическа воля на европейски компании да го довършим този план. Аз считам, че има такава опция, само че за тази цел би трябвало да има постоянно държавно управление, парламент и политическа воля. Ако политиците не схващат, че базовата ни енергетика би трябвало да бъде нуклеарна и върху нея да вършим всички надбавки като вятър, слънце, биомаса и парогазови централи това е проблем. Отделно газовите централи би трябвало да са с единична мощ от над 300 мвт, с цел да достигнем високо КПД. И в тези централи с изключение на природен газ ще би трябвало да горят и до 30% водород. Но заради всичките какафонии, които се случват със синьото гориво и доставките най-вероятно всички тези планове ще стартират да закъсняват с повече от десетилетие. Ако до момента тези планове са били на масата, в този момент ще би трябвало да се изчака да минат десетина години, с цел да се види дали има опция и сигурни доставки на газ, с цел да се развиват въобще. Тези планове са значими, тъй като газовите и нуклеарни централи могат да работят по 8000 часа годишно. И нашето виждане е, че до 2050 година България най-вероятно би трябвало да има към 10 000 MW слънчеви паркове, към 2000 MW вятърни централи и почти към 1500 MW парогазови централи. Тези мощности не са единствено за облекчаване на потребностите от електрическа енергия на страната, само че би трябвало да имаме остатък на сила. Този остатък ни е нужен, с цел да произвеждаме водород. И водородът след това ще би трябвало да се изгаря в огромните горивни уредби и топлофикационните сдружения. Все отново нали има условие на Европейски Съюз природният газ до 2050 година да бъде разбъркан с 30% водород. Така като енергийни единици се резервира мощността, тъй като водородът е три пъти по-енергомощен от единица природен газ. И не на последно място, в същия интервал ще се употребяват освен електрически автомобили, само че и такива, задвижвани с водород. Знаем, че Европа одобри решение да се спре производството на коли с мотори с вътрешно горене – дизел и бензин. Няколко пъти сме обръщали внимание, че макар проблемите, които настъпиха в резултат на увеличение на цените, още от предходната година, отпреди войната в Украйна, тези цели стоят. Никъде не съм чул от началник на Европейската общественост, че зелената договорка е отпаднала или нещо се е трансформирало в нея. А ние не вършим на практика нищо по този въпрос. Предишното държавно управление хвърляше много старания в посока „ надстройка “ на енергийната система, само че без да има базата. Тоест да се вършат слънчеви системи, акумулатори, само че няма базова сила. Има и недоумение какъв брой надалеч е 2038 година Не, тя е на следващия ден. В енергетиката тези периоди са доста къси. Просто капиталовите процеси в бранша изискват доста дълго време за одобрение, Оценка на въздействието върху околната среда, лицензиране, обезпечаване на финансиране, държавни гаранции… Всичко това изисква време и в случай че желаеме да създадем една постоянна енергийна система и да имаме сигурност за енергийните доставки за хората и бизнеса. И всичко това би трябвало да бъде конкурентоспособно естествено. Това е най-общо изказаното в нашето виждане за какво би трябвало да бъдат четири нуклеарните блока. Ние не сме срещу построяването на дребните модулни реактори. Но те първо би трябвало да придобият опит в света и да бъдат търговски предлагани на страни като нас. Всички информации по тематиката, който идват от Съединени американски щати и другите страни, разрастващи тази технология, всички настояват, че тези планове като търговски оферти можем да ги чакаме след 2035 г. Преди това ще бъдат единствено пробни реактори. Опитни в съответните страни. Но с цел да го имаш този реактор като заводско произведение, то би трябвало да владееш цялото произвеждане. Много се тиражира из международния щемпел, че с такива планове ще може да се заменят старите въглищни котли. Но един дребен реактор, без значение дали е с мощ от 50 или 100 MW, е нужно да има съответните санитарни зони, способи за предпазване на нуклеарното гориво, опазването му и всички последици, които носи нуклеарната индустрия със себе си. А за огромните реактори този развой към този момент е сносно контролиран и отработен. Докато за дребните модулни реактори нищо не е направено в тази посока. Много хора в този момент се пробват да настояват, че ние като организация сме срещу дребните реактори. Не, не сме срещу, даже в противен случай. С най-голяма подготвеност „ Булатом “ е подготвена да помогне, дружно с фирмите, работещи в тази сфера, и да стартираме по-активна работа по лицензионния въпрос. Самите реактори даже не са почнали процеса по лицензиране в Европейската общественост. А има редица проблеми, които би трябвало да бъдат решавани там. Наскоро медиите припомниха, че Топлоелектрическа централа „ Марица 3 “ в Димитровград е с мощ от порядъка на 60 MW, което е от порядъка на подобен дребен реактор. Не, конфигурираната мощ е 120 MW, само че има проблеми с генератора и нормално работят с сред 60 и 80 MW мощ. Въпросът е, че тази централа е покрай обитаемото място. А една нуклеарна централа има условия на какво разстояние би трябвало да е от най-близкия град или село. Има доста условия, които би трябвало да бъдат решавани. И хората, които наблюдават информациите за планирането на обособените страни в нуклеарната енергетика знаят, че в Европа, Франция възнамерява до 2050 година да построи 14 нови нуклеарни блока. От тях 8 ще заменят остарели мощности, и 6 в допълнение ще бъдат нови над техните 57 съществуващи реактори. Тоест те чакат да настъпят 2050 година със 63 работещи реактора. Англия желае да прави 16 или 20 000 MW нови нуклеарни мощности. Дори към този момент се заприказва за 24 000 MW и ще усилят съществено каузи на нуклеарната си енергетика. В Германия също взеха решение да запазят работещи свои АЕЦ. Там е доста странна обстановката и не бих желал да я разясня. Но усещане ми направи, че преди към месец държавното управление на Съединени американски щати направиха стратегия, утвърдена от техния Сенат. И проектът им включва построяването на 90 000 MW нуклеарни централи до 2050 година, от които 20-30 000 MW ще са разнообразни типове дребни модулни реактори от 50 до 300 MW. Отделно ще има 60 – 70 000 MW мощности на огромни реактори. Това е при изискване, че при тях сега работят 94 огромни нуклеарни блока и те одобриха методика по какъв начин реактор от 2-ро потомство може да работи до 80 години. Това звучи в действителност впечатляващо, само че по какъв начин стои въпросът с финансирането на сходни огромни планове? След като нуклеарната енергетика бе призната за част от Зелената договорка, тя ще може да употребява фондовете за финансиране. Но с условия. Има гаранции, които би трябвало да се дават. Ако вложител е страната, то тя би трябвало да даде и гаранции. Ако вложителят са частни компании – от тях ще идва гаранцията. Но вложителят ще може да се възползва от фондовете. А нашия план „ Белене “, който към момента стои разгласен и никой не споделя дали ще го приключат или не, е нужно да има стабилно държавно управление и парламент. И то да вземе решение по тематиката. Първата стъпка е да се направи нова енергийна тактика – това дава визията. И в нея, нашето виждане е, че би трябвало да попадат тези четири нуклеарни блока и те да съществуват с избран график за създаване. А това би трябвало да бъде утвърдено от Народното събрание и всички последващи държавни управления да го съблюдават. А не всеки, който стане краткотраен началник на страната всичко да стартира от него. Това не е вярно и поради тази причина ние не можем да имаме обикновено развиване на енергетиката. Заради това единственото, което вършим към този момент петнадесет години е да „ доизцеждаме “ ресурса на това, което имаме. Какъв би могъл да бъде най-негативния сюжет в тази ситуация? Какво би се случило, в случай че политиците не се вслушат в специалистите? Много са отрицателните разновидности, тъй като ние в случай че нямаме други разновидности и продължим да изгаряме въглища, то ще плащаме непостижими такси за нездравословните излъчвания. Те и в този момент таксите са високи. При състояние, че след 2-3 години стартира да пада цената на природния газ, то електрическата енергия от въглищните ТЕЦ-ове ще остане скъпа. Сега излъчванията са към 100 евро/т, а ние изхвърляме в атмосферата 1,3 тона CO2 за всеки произходящ мегаватчас електрическа енергия от нашите въглища. Ако създадем два нуклеарни блока до 2032 година, те ще създават по 16 млн. MWh електрическа енергия на година. Това е почти колкото създават сега термичните ни централи. По този метод бихме могли да може да запазим днешното равнище за произвеждане на електрическа енергия. А другите два блока, които предлагаме, са с цел да повишим производството си и да сменяем блокове 5 и 6 в АЕЦ „ Козлодуй “. Водород у нас може да се създава както от соларните и вятърни централи, по този начин и от нуклеарна сила. Днес, при тази цена на електрическата енергия, е безумство да се прави водород. Един кг водород при цена от 300 евро/MWh, ще коства към 50 евро/кг. За какво ви е толкоз безценен водород?! А и компаниите нямат интерес в тази посока – избират да продават силата, а не да вършат водород. Причината е, че получават голямо количество пари. Ако стартира да създава водород, то би трябвало да купува или създава електрическа енергия, съвсем равна на себестойността ѝ. И това единствено с цел да създаде водород, на продаваема цена. При сегашните цени на електрическата енергия и природния газ не разрешават да се създава водород. Европа одобри ли обстоятелството, че нуклеарната енергетика е личен запас? Да, от дълго време е признато това – още в основополагащи за Европейския Съюз съглашения като Договорът за Евратом. Ядрената енергетика е локален енергиен източник, тъй като в огромна степен производството на електрическа енергия от нея зависи от локалния човешки капитал – експертите, които експлоатират и поддържат една централа – и в доста по-малка степен от горивото, което може да се достави от разнообразни снабдители.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ